Въобще , наблюдавам известни парадокси и не мога да си ги обясня .... М.сенилис е най-добре в жегата под найлона , а на прохладния баир расте по-бавно. Феротата, ехинофосули и др. любители на жегата под найлона растат по-бавно в сравнение с баира , където тази пролет не знам колко дъжд ги валя нон-стоп. А би трябвало да е обратното 
Когато говорим за температури най-често имаме в предвид температурата на въздуха. За нормалния растеж обаче не по-малко важна е и температурата на почвата. В природата се срещат няколко температурни комбинации / на въздуха и на почвата / . Има райони където почвата е напечена от слънцето, а въздуха е по-хладен, има райони където въздуха е горещ, но почвата скрита от треви, камъчета, и други препятствия остава относително по- хладна. Има разбира се и места където условията са като в пещ и въздуха и почвата са нагрети максимално. Моите любими Копиапои например растат на голи вулканични скали които се напичат яко от слънцето. Човек ще реши че биха се чувствали най-добре в горещата оранжерия. Обаче... Благодарение на хладния бриз идващ от океана температурата на въздуха в техните местообитания не надхвърля двайсет и пет, двайсет и осем градуса. Почвата наистина се напича здраво, но заради сутрешните мъгли слънцето няма достатъчно време да ги загрее в дълбочина. За това там където са корените температурата също не надхвърля двайсет и нещо градуси. За това при мен Копиапоите се чувстват добре и растат активно някъде от края на април до към края на юни / тая година прави изключение /. Разположил съм ги така че в най-горещата част на деня да са на сянка. Пред редицата саксийки съм сложил дъсчица така че дори когато слънцето ги огрява да не пече пряко върху саксията. Не знам дали си внушавам, или наистина е така но според мен това помага температурата на почвата да се запази по-ниска.
Същото се отнася и до другите ми любимци - Феротата. / То като се замислиш аз май нямам нелюбими кактуси, но това е друга тема/. В природата при тях наистина е горещо, но тяхната коренова система не е плитка като на Мелокактусите например, а развита в дълбочина. Тоест там където са корените е чувствително по-хладно отколкото на повърхността. За това на баира се чувстват по-добре. Корените им не са ограничени от саксийката и растат в дълбочина на хладно. В оранжерията температурата на въздуха е идеална за оформяне на разкошни бодли, но за съжаление температурата на почвата в саксийката е същата като тази на въздуха. Дори вечер температурата не може да падне достатъчно защото въздуха в оранжерията е неподвижен и охлаждането става по-бавно. Кактуса издържа до шейсет и нещо градуса на въхдуха / издържа, а няма нужда за да расте нормално /. Оптималните за жизнените му фунции / фотосинтеза, транстпорт на хранителните вещества, растеж, и усвояване на влага и хранителни вещества от почвата / температури обаче са в границите от двайсет и няколко до към трийсет и няколко градуса. От там нагоре кактуса просто оцелява, а не расте. Друг е въпроса че оцелявайки поколения на ред кактусите са станали малко мазохисти, и за да растат нормално имат нужда от периоди на такова екстремно оцеляване.
Разбира се температурите не са единствените които оказват влияние. Не по-малко важни са въздушната влажност, движението на въздуха, водата, съдържанието на почвения субстрат и тъй нататък. Те също се влияят от това дали става дума за голия баир или за оранжерия.
