Е те с тия последните два поста направо ме разбихте.
Не знам дали защото съм везни, или по някаква друга генетична причина, но обичам когато ще правя нещо да го пообмисля издалеко. Поради тази причина на бюрото ми в момента има скицирани няколко варианта на бъдещата ми оранжерийка. Ако нещо извънредно не ми попречи това лято вече и идва реда. В тази връзка порових доста из нета. Това което открих не се връзва с написаното от вас. Повече от деветдесет процента от любителските оранжерии на запад от нас са поликарбонатни. Само в Чехия като че ли излизат от тази статистика, но там оранжериите са на по двайсетина години. Тоест когато са правени е нямало поликарбонат. Новата оранжерия на Крайча обаче е поликбонатна. Гледам че и в Русия любители с добри финансови възможности масово предпочитат поликарбоната. Едва ли е само заради топло изолационните му свойства. Човек който може да си го позволи едва ли ще го направи защото зимата отоплението ще му легне с десетина, петнайсет процента по-евтино. Наталия Елис например миналата година изгради в новата си оранжерия специална инсталация за пречистване на водата защото питейната вода в Одеса не била добра за поливане. Не вярвам да хвърля десетки хиляди за пречиствателна инсталация, а да слага поликарбонат за да икономиса малко от отопление. Още повече че както вие казвате той гарантира по-лоши на външен вид трънчета.
Съгласен съм със Спини че ултравиолетовите лъчи са важни за кактусите. Особено за по-високопланинските видове. Стъклото обаче също не пуска тези лъчи. Ултравиолета минава през найлона и през плексигласа. Найлон без УВ защита обаче за едно лято става на парцали и трябва всяка година да се сменя, а стъклопласта за две, три години пожълтява, потъмнява и губи светло пропускливоста си.
Аз лично си мисля че УВ лъчите са важни за кактусите, но по-важна е голямата температурна разлика между дневната и нощна температура която осигурява оранжерията. При Спини най-добрите резултати са при кактусите сяти на открито, но те, както той казва, са сяти на баира. Там нощите са доста по-хладни. В града на напечения от слънцето балкон нощните температури са с няколко градуса по-ниски от дневните, и то падат чак призори като поизстинат стените. И при мен кактусите които изкараха лятото на вилата изглеждат по-добре от градските си събратя въпреки че и двете групи бяха изложени на пряко слънце без никаква защита. Остава само фактора температурна разлика.
По различните цветарски, селскостопански и други форуми основният недостатък на поликарбоната който се изтъква е неговият сравнително кратък живот. Производителя му дава десет години гаранция. От друга страна обаче самият поликарбонат е сравнително нов материал и едва ли има много оранжерии по-стари от десет години за да видим как той се държи с времето.
Не знам. За сега още не съм решил твърдо поликарбонат или стъкло. Найлона не ми върши работа защото идеята всяка година да правя оранжерия не ми допада. Малко съм си мързелив по природа. За размерите на планираната ми оранжерия / петнайсет, двайсет квадрата / разликата в цената на стъкленият и поликарбонатният вариант не е драстична. Поликарбоната е малко по-скъп от стъклото, но металната му конструкция е по- лесна за изработка, и монтажа е по-лесен и бърз. Така че нещата се компенсират в известна степен. Това позволява решението да се взема само на база качества на покривният материал, и не толкова на база цена.
Ще помисля още малко. Имам достатъчно време. Ще поровя още из нетя. Ще потърся и консултация със специалисти. Когато взема крайното решение ще ви докладвам.