Проблема може да не е смешен, но според мен е интересен така че не се отклоняваме от темата.
Предполагам че с подобна дилема се сблъскват и други колеги кактусисти. В своя над четвърт вековен живот като любител на кактусите, за семена и растения съм дал пари вероятно достатъчни да си купя нова кола. Е ако не е цяла кола поне за първоначалната вноска ще стигнат със сигурност. В същия момент всичко което ми е било в повече съм подарявал. Някой ще каже толкова ми е бил акъла. Аз ще кажа така ми е било приятно. Сял съм семената за удоволствие. В ония черни социалистически години когато аз бях прохождащ трънист / измислих нова думичка / и на мен са ми подарявали. Само че да подариш семеначе е едно, а отгледано растение съвсем друго. Имам един Ферокактус. Предполагам че е щайнеси, но най-вероятно е някакъв хибрид. Около половин метър висок и поне трийсет сантиметра в диаметър. Купил съм го от колега който заминаваше за чужбина. Той го е купил преди доста години от вдовицата на стар колега кактусист. По мои сметки това трънче е поне на четирсет, петдесет години, а може и да са повече. По времето когато е бил малко семеначе Ферокактусите в България вероятно са се брояли на пръсти. Ако погледна реалността в очите излишен ми е. Заема място колкото за пет по-нормални като размер трънчета. Да го изхвърля щото няма място за него? Никога. По-скоро ще изхвърля телевизора. Да го подаря? Ами аз съм дал за него половин минимална заплата и съм го гледал години. Да го продам? Кой ще го купи. В Ибей цената на два пъти по-малки ферокактуси е три цифрена сума в евро. Така че ще си го гледам, а един ден като се явя пред Всевишния наследниците ми да се чудят какво да го правят. Така си казвам, но сърцето ми се свива като си помисля че може да се окаже най-отгоре на контейнера за боклук.
Та такива не много весели мисли ми се въртят из побелялата глава в този мрачен първи ден от есента.