Вече стана трети сезон, откакто взех да се пиша "сеяч". Без люпилник, разчитайки на Началника
, бих казал, че имам някакъв успех с видовете, които предпочитам. Това сеенето е интересна дейност, да не кажа нервна
- първата година дъжд и вятър отнесоха голямата част от засятото; втората година слънцето опече половината, а кучето ми събори една кутийка с турбини и върви ги класифицирай полево
, тази година слънцето липсва, поникнаха малко... Иначе пък удоволствието да видиш резултата от чакането е безценно. Да, интересно занимание! Малка ретроспекция
:
2014
2015
2016
И както пее Йорданка Христова: "Ще продължавам да... Сея до последния си...