Кристатите кактуси в нашите колекции – от practicar

Кристатите форми, артът в растителното царство 

Наименованието “кристата” произлиза от латинската дума crista и в превод означава гребен, като се има предвид необичайния външен вид и форма на стъблото, приличащо на гребен
(на петел) или ветрило. “Фасциация” е друга дума, с която се описва същото явление. Кристатите форми се образуват в резултат на издължаване на апикалната меристема (делящите се клетки на върха на растението) в линия и последващ теоретично неограничен растеж, докато нейната ширина остава константна. Образуването на кристати е явление, характерно не само за кактусите, то се среща и при много други сукуленти, като например „млечките” – Euphorbiaceae, „красула” – Crassulaceae, Asclepiadaceae и др., а също и при тревистите растения, храстите и дори при дърветата. Срещат се кристати цветове, плодове, цефалии и даже корени. В зависимост от вида на кактуса и възрастта на кристатата форма, могат да се разграничат три типа кристати:

1. Ветрилообразна, когато гребена е толкова дебел, че колкото и да расте не променя първоначалната си форма, например популярната Сarnegia gigantea “ Ветрилото ” обикновено нараства бавно, става голямо, тежко и ако е присадено, често изтощава подложката, независимо колко е дебела.

2. Вълниста, те са с не толкова дебело стъбло, което дава възможност гребена да се нагъне неколкократно.

3. Тип “мозък”, особено красиви кристати форми, които се получават вследствие многократното нагъване на гребена, при което се оформя образование, наподобяващо мозък на външен вид.

С напредване на възрастта, кристатните меристеми могат да станат по-малко активни или съвсем неактивни. В първия случай растежът продължава само в няколко точки, като най-често тези точки са в нейните краища.
Кристатите кактуси не са нещо необичайно в природата. Съществува хипотеза, според която кристатата форма се появява в рзултат на шока, който изпитва растението при вътрешно или външно въздействие. Според професор Салисбург от Лондонски университет, фасциацията обикновено възниква, когато съществуват благоприятни условия за фотосинтеза, но неблагоприятни за растеж, съпроводени с различни фактори, като повишена влажност, подпомагащи бързия растеж. Много колекционери или търговци, събиращи кактуси в природата отбелязват, че там, където се срещне едно кристато растение, наблизо могат да бъдат намерени и други такива и то не само от същия вид, а дори и от други родове. Това показва, че средата на местообитание оказва влияние върху процеса на кристатизация. Причините може да са от най-различно естество, но основно те могат да бъдат разделени на две групи – генетични и физиологични.

1. Генетични
Не е доказано със сигурност дали фасциациите могат да бъдат унаследявани. Има съобщения за получаване на 50% кристати растения от семена на кристати родители, но и нито едно кристато от семена на такива.

2. Физиологични, които биват:
А. Естествени – фактори на околната среда, към които спадат:
– Въздействие на насекоми. Съобщават се няколко вида насекоми, които могат да предизвикат фасциация.
– Сезонни влияния. Времето на засяване може да повлияе на степента на фасциация.
– Температура. Ниска температура последвана от висока температура.
– Минерален дефицит. Доказано е, че липсата на някои микроелементи може да предизвика фасциация.
Б. Изкуствено приложени фактори.
– Нараняване на точката на нарастване. По тази въпрос може да се спомене за един експеримент. Екземпляр от Ehinopsis multiplex е бил специално разсечен с нож надлъжно на четири съединени в основата си части. С цел да се предотврати срастването в средата е било поставено парченце дърво. След известно време от два отрязъка са се образували гребеновидни издънки. За съжаление, този резултат не е могло да бъде повторен.
– Третиране с източници на йонизиращи лъчения
– Инфектиране с гъби, бактерии и вируси
– Подхранване с екстремно високи дози минерални торове
– Редуване на недостиг с излишък на вода
– Третиране с различни химични агенти. Описан е случай за поява на гребеновидна издънка при Opuntia cilindrica след третиране с разтвор на арсен.
– Увеличаване или намаляване продължителността на деня.
– Изкуствено размножаване по метода in vitro
Тези въздействия могат да доведат и до обратния процес – разкристатване на кристатото растение и превръщането му в нормално, което може отново да стане кристато, но може и да не стане. В моята колекция има една кристата лобивия фаматименсис, присадена върху юзберти, която в късна есен или зима ако се държи на по-сенчесто и топло място и продължи да се полива, за няколко седмици се разкристатва тотално, като се образуват многобройни детки. Лятото някои от така получилите се детки, отново стават кристати и присадени върху някаква подложка дават нормално кристато растение.
Кристатите и монстрозни растения цъфтят и дават семена, както и обикновените, но това се случва рядко. Някои растения стават кристати още в ранна възраст, все още не съзрели за цъфтеж и поради това никога не цъфтят. Това е едно от обясненията защо някои кристати цъфтят, а други никой никога не е видял цъфнали. Значение има, разбира се, и видовата и родова принадлежност.

В кактусарската общност отдавна се дискутира въпроса, дали и до колко подложката влияе на присадката и най-вече дали различните видове кактуси използвани, като подложки оказват влияние върху присадения кактус. Преобладаващото мнение е че различните подложки видимо променят външния вид на присада. За да докажа или отхвърля това схващане направих един експеримент. Реших да използвам две популярни подложки, Eriocereus jusbertii и Myrtillocactus geometrizans, а като присадка, красив  кристат кактус наричан “мозъчето” и който определям, като Solisia pectinata. Целта на мероприятието беше да присадя солисията върху двете различни подложки и да видя дали ще има някакви разлики между тях. За да съм максимално прецизен за присад взех не само парчета от едно растение, а двете парчета бяха от една гънка на кристатото “мозъче” и растяха едно до друго. След като се прихванаха, преди три години, саксиите на двата присада през цялото време държах едно до друго на балкона и така получаваха еднакво копичество светлина. Поливах ги по едно и също време с еднакво количество вода. Мисля излишно е да споменавам, че растяха в абсолютно еднаква почва.
Още първата година започна да се забелязват различия между тях, като дебелината на гънките и оцветяването им. Солисията растяща върху миртилото се нагъваше по-бързо и с по-тънки гънки червени на цвят за разлика от тази върху юзбертито, която растеше по-бавно, но за сметка на това образуваше дебели зелени нагъвания. Какво се получи на третата година може да видите по-долу.  :)

Коментари по статията: ТУК

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.