Преди няколко дена прекосихме Троянския Балкан и при този круиз се натъкнахме на интересна кариера за чакъл. Използвана е по времето на етапи от асфалтирането на шосето свързващо Троян с Кърнаре, известно като Троянски проход. В основата на кариерата скалите имаха прекрасна червено-кафяво-сребриста оцветка. По-интересното, това което ме провокира да грабнем чувалите и ситото и да се върнем на мястото днес, беше логиката която си мисля, че успявам да проумявам, от време на време.
Замислих се, какво би накарало една скала да ерозира и се разпада.. и стигнах до прозрението, че това може да го направи само водата. Да, водата ама в комбинация със студЪт.
Логиката ми ме водеше до заключението, че тази скала успява да поеме влага и да я задържа в себе си. И когато температурите в Балканя паднат до -25 и повече.. и водата в скалата замръзне и започне да се разширява, тя кара скалата да започне да се разцепва на малки късчета. Това за повечето от вас не е никаква новина, защото познавате критериите за естествената и природна ерозия.
Още по интересното е, че тестът за наличието на варовик в този чакъл премина успешно.
Днес направихме една експедиция до тази кариера и се сдобихме с ето това.
Ето и панорамна снимка на мястото.
Като заключение искам да ви призная, че за в бъдеще изобщо не планирам да използвам пясък под никаква форма и фракция като размер в субстратите за трънчетата ни.
Защото пясъците са инертни материли, но не поемат влага а успяват да я задържат около себе си.