По природа, а и заради почти трийсет години стаж в една професия която изисква да си точен почти до маниакалност всичко около мен е подредено, планирано, систематизирано, и още няколко подобни епитета за които можете да се сетите. С изключение на кактусите. Те са мястото където си почивам от моя подреден свят. Половината ми растения са без табелки, а на половината от тези без табелките дори не знам имената, и това никак не ме притеснява. Дали онова трънче което преди няколко дена отвори светло резедав цвят за първи път в живота си се нарича Ериосице, Хоридокактус, Неочиления, или с друго име за мен няма особено значение. Важното е че трънчо е добре, пусна куп нови бодли, и на края ме зарадва с цвят. Знам че подобни мисли звучат кощунствено за някои от колегите във форума. Ами различни хора сме, и това е нормално. За това не виждам смисъл да спорим, и да се опитваме да решим проблеми нерешени в световен мащаб. Не можем насилствено / това не е най-точната дума / да наложим един на друг как се казва определено трънче, или как се произнася името му. И това не е най-важното. Според мен разбира се.
Ако искам да ви кажа че моя болаенсис не е добре / да не чуе рогатия / или че ме е зарадвал с цвят, еднакво добре ще ме разбере и този който нарича това трънче болансис, и този който го нарича боленсис. Тогава какъв е смисъла да се опитвате да ме обедите че не съм прав като произнасям името по моя си начин.
Уеднаквяването в транскрипцията, както и приемането на една класификация, ще стане постепенно в процеса на общуване по между ни, и не може да се наложи от раз с решение на форума.