Многогодишни растения с удебелени, месести, 3-6-стенни стебла, повече или по-малко назъбени. Цветовете са разположени в основата на стеблата, камбанковидни или закръглени; венеца е дълбоко насечен на 5 венчелистчета; вътрешния е загръглен или чашковиден, с различна окраска; с неприятна миризма. Распространени са в Индия, Бирма, Шри Ланка, Афганистан, на Арабския п-ов, в Сомалия, Етиопия, Судан, Северна и Южна Африка, в юго-източната част на Средиземноморската област. В рода има около 110 вида. Облагородени са едва няколко вида: в стайни условия се отглежда рядко.
Видове
С. europaea (Guss.) N. E. Br. (Stapelia europea Guss.) - К. европейска.
Стеблата са разклонени (често раздвоени), удебелени, с дебелина 1-1.5 см., 4-странни, в разрез почти квадратни, сиво-зелени, матово-червени петна; фасетите са тъпи, в тях са шиповете. Листата са много дребни, закръглени, слабо извити на върха. Цветовете са малки, 1.3-1.5 см в диаметър, събрани по 10-12 в съцветия с формата на чадърче, венеца е от 5 дълбоко нарязани яйцевидни венчелистчета; те са жълто-зеленикави на цвят, на върха кафяво-червени, гъсто нашарени с напречни ивици; вътрешната чашка е кафяво-черна, с 10 жълти точици, леко извисени: със слаба миризма. Цъфти в продължение на почти цялата година. Има редица видове. Расте по варовикови скали и по крайбрежието на Северна Африка, до Южна Испания, на о-в Лампедуза.
С. nebrownii Berger (С. brownii Dinter u. Berger) - C. Бровна.
Нискорастящо растение. Стеблата са с височина 15-17 см и 4 см ширина, 4-странно, с вдлъбната повърхност и сближени вдлъбнато-назъбени фасети, зелени, сиво-зелени, с матово-червени петна, с шипчета, разположени на 2.5-3 см един от друг, с ошипен връх и двуредно разположени заостряния. Цветовете са по 15-20 на цветонос; венеца е голям, 9-10 см в диаметър, плосък; венчелистчетата яйцевидни, ланцетовидни на върха, удебелени, тъмно-червено-кафяви, по краищата покрити с пурпурни реснички; с неприятна миризма. Обитава скалите на Юго-Западна Африка.
К. Думер - C. dummeri.
Стъблата са разклонени, с височина 6-9 см, 1,5 см в диаметър, сиво-зелени с червеникави ивици, 4-стенни, фасетите са назъбени, зубците са с дължина 1,5 см. Цветовете са около 4 см в диаметър, венчелистчетата са маслинено- -зелени, отвън гладки, отвътре мъхести.
C. mammillaris.
Стъблата са здрави, разклонени, 15 см високи и повече, с дебелина 3 см, зелени, 5-6-стенни. Фасетите са разположени повече или по-малко спирално, назъбени, зубците са с дължина 1,5 см. Цветовете отвън са белзникави, петнисти, голи, отвътре са черно-пурпурни с мънички брадавици.
Отглеждане
Растенията се размножават от семена или чрез делене. Използват се недълбоки, но по-широки саксии. Грижите за растението са подобни на тези при стапелията. Температура: през зимата - при температура 10-15oС; през лятото температурата може да е значително по-висока.
Светлина: през цялата година се държи на много слънчево място, растението може да се отглежда и на сянка, но това се отразява на цъфтежа; може да се отглежда без естествена слънчева светлина, на искуствено осветление, като се използват лампи в продължение на 16 часа от денонощието.
Влажност: ниска; много добре се чувства в сухи и топли помещения, особенно в такива с парно отопление.
Поливане: умерено, през зимата рядко.
Почва: смес от листовка, градинска почва, торф и едрозърнест пясък (1:1:1:1), расте добре и в добре обеззаразена органична почва.
Грижи: през зимата не понася продължително охлаждане и влажност; пресажда се през пролетта в широк съд.
Размножаване:
От семена, които се засяват на повърхността на песъчлива влажна почва, без да се засипват отгоре; в периода на прорастване на пониците в продължение на няколко дни трябва да се поддържа температура от 25oС, без да се отваря покритието на съда; най-бързо каралумата се размножава чрез резници; подсушават се на слънце за няколко дни и след това веднага се засаждат по няколко в саксии с лека песъчлива почва, в която се вкореняват много бързо.