Има всякакви класификации когато иде реч за кактуси. Лесни и трудни, големи и миниатюрни, цъфтящи и трудно цъфтящи и така нататък. Аз бих съставил още една. В нея кактусите са разделени на две групи. Първата - готини в природата готини и в колекциите. Втората умопомрачителни в природата и " туй пък какво " е в колекциите. За съжаление Копиапоа соларис спада към втората група. Много, много рядко в някоя колекция може да се срещне трънче което да се доближава поне на половина на това което се среща в природата. Не знам каква е причината. Вероятно ще я разбера ако Господ ми е шарнал да поживея още стотина години. А дано, ама надали.
Така че не съжалявайте за това че не сте се доредили до соларисовите семки. Повечето колекционери прибавят това трънче в колекцията си само за да могат да се похвалят че го имат. Аз разбира се тайно се надявам че няма да съм в тази група, а ще успея да отгледам умопомрачителни соларисчета.
Когато учените глави казват че имало някаква акселерация те не знаят колко са прави. Тя не засяга само тинейджърите, а и още една група от обществото - кактусарите. На времето първите десетина петнайсет години от моето кактусарство аз събирах де що намерех нещо бодливо. Сега младите вече на втората година са се ориентирали в избора си. Което съвсем не е лошо. Това вече не на шега - Вероятно достъпа до огромното количество информация по темата, дава възможност на човек по-бързо да се ориентира кое отговаря на неговия вкус, и кое не му е интересно.
