Три са причините които могат да накарат един кактус да се оцвети неестествено червеникаво. / Може да има и повече, ама аз знам за три /.
Първата, и най-често срещаната / особено при по-млади растения / е прекомерното излагане на слънце. Сред хората / голяма част от кактусарите също са хора / се шири схващането че кактусите са пустинни растения и като такива искат всичкото слънце което можем да им осигурим. Това далеч не е така. Много от видовете в природата живеят скрити сред треви и храсти. Целодневното излагане на пряко слънце за тях е проблем.
Втората основна / и най-неприятна / причина е гъбично заболяване. Само че разликата с червенината предизвикана от първата причина е толкова очебийна че може да бъде уловена дори не от начинаещ кактусар, а от човек който вижда кактуси за първи път.
Третата причина за червеникаво оцветяване е желанието на хората за нещо необичайно. Подтиквани от това желание големите производители добавят в почвения субстрат, или във водата за поливане вещества които се просмукват в кактуса и го оцветяват в червено. Всички сте виждали популярните преди година, две червени грузонита които пресадени в нормална почва почват да си пускат нормални светложълти бодли.
Предполагам, че има и кактуси, характерни с окраската (кожата) си ...
Показвайте ги бързо!!!
Прав си. Има много такива видове така че е трудно да се покажат наведнъж.
Два са основните пътища по които е тръгнала еволюцията за да защити кактусите от прекомерната светлина. В районите където тази прекомерна светлина е комбинирана и с прекомерна горещина / полуостров Калифорния и пустинята Мохаве например / еволюцията е дала на кактусите масивно гъсто ободляване. Бодлите освен че спират част от светлината, правят сянка на стъблото и то не се прегрява, и не на последно място ограничават движението на въздуха около стъблото и по този начин повече или по-малко ограничават и изпарението и загубата на влага.
При другата група кактуси прегряването не е фактор и там еволюцията е постигнала ограничаване на светлината с помощта на цветни филтри. За това повечето високопланински видове, където високите температури не са проблем, имат необичайно оцветени стъбла. Неопортерии, Пирокактуси, Хоридокактуси. Сред тях е трудно да намериш ярко зелено оцветено трънче. Ако се отглежда правилно разбира се. Иначе една Неопортерия отглеждана на източен / или недай си боже северен / прозорец си е толкова свежо зелена че ти идва да си направиш салатка.
Като най-необичайно оцветен кактус разбира се първенството държи / според мен / Копиапоа цинереа със своето пепелно сиво, до бяло стъбло. Причината за този цвят на епидермиса не е изяснена напълно. Поставена на пълно слънце при наши условия тази Копиапоа вместо да добие този ефектен епидермис просто си почервенява като всички останали кактуси. На практика ако в някоя колекция има пепелно сива цинерея то тя е почти сто процентово внесена от природното и местообитание, а не е отгледана в изкуствени условия.