Кактус БГ

КАКТУСИ => България и кактусите => Темата е започната от: melaleuca в Август 30, 2015, 11:42:40 am

Титла: История на Иван Кръстев от гр.София!
Публикувано от: melaleuca в Август 30, 2015, 11:42:40 am
(http://i61.tinypic.com/8vt3lc.jpg)

ЯВНАТА ЛЮБОВ НА БИОЛОГА ИВАН КРЪСТЕВ
Надничам през мрежата на оградата и няма съмнение, че съм на точното място. Докато отварям вратата, за да вляза, по алеята откъм къщата, усмихнат мъж тръгва да ме посрещне. Той е Иван Кръстев, завършил биология в Софийски университет, с 40 години стаж като учител по биология, директор, помощник директор. Вече е пенсионер, но продължава да учителства. Не мога да повярвам, че е на 66 години. Побелялата коса не определя възрастта. Лицето му е открито, свежо и приветливо и младее поне с десет години. Добротата и мекотата, които излъчва, предразполагат към непринуденост и простота в общуването.
Пристъпвам няколко крачки и се спирам, за да дам път на шпалир от миниатюрни писукащи пиленца и паунчета, които вдигат голямата врява, стреснати от моето присъствие. Те са толкова мънички и така ситно-ситно типат с тънките си крачета, че не може да не се умилиш от вида им. Шмугват се между растенията, а аз се здрависвам с Иван, който ме повежда из двора, искрящ от изумрудена свежест.

Кактусите – първата любов на Иван Кръстев: „Имам си едно хоби, което ме прави щастлив. Най-напред започнах с кактуси. В далечната 1973 г. колежка ме покани на гости. Тя беше семейна и си имаха много уютно апартаментче, в което се влюбих поради начина, по който си бяха създали уют – с много растения. Съпругът й забеляза, че много съм впечатлен от кактусите с причудливи форми и ми подари няколко. Така се започна с хобито ми с кактуси.
В продължение на 10-15 години събирах много кактуси – бяха стигнали до 800 вида. Това бяха годините, когато в България беше на мода сред младите хора и всяка година през отпуската през лятото си организирах чудесни екскурзии при колекционери на кактуси, включително в Чехия, в Прага… Не пропусках година да не посетя изложба между 15 и 25 юни.
Сега кактусите ми са малко. Останаха само свързаните със сантиментални спомени от местата, от които съм ги взел и не искам да се разделя с тях. Те са по на 30-40 години. В момента поддържам такива, които не изискват големи грижи. Някои са студоустойчиви и съм си оформил екзотичен кът с тях в градината.



(http://i59.tinypic.com/2nkryb9.jpg)
(http://i61.tinypic.com/k9uj3k.jpg)