ЕДНА ИСТОРИЯ ЗА МОМЧЕ, КАКТУСИ И... ОЩЕ НЕЩО!

[NIKI]

     Скъпи съфорумци, с дълбоко уважение към опита, който сте натрупали в отглеждането на кактуси, а болшинството тук и в житейски аспект, искам да Ви разкажа нещо повече за снимката, която публикувах ТУК .

     Един ден, преди пет години, отивайки за работа и минавайки покрай едно от общо двете цветарски магазинчета в града ми, видях изнесени на тротоара две кактусчета, които веднага ме "боднаха" в очите - едното с бели, а другото с жълти бодли. Комбинацията от цвят на бодлите и това, че бяха един до друг, моментално ме привлече-малки шарени топчици! Веднага в мен се зароди желанието да имам тези "симпатяги", но т. к. нямах излишни пари, а и не бях гледал дотогава кактуси, минавах ден след ден покрай тях, търсейки ги с очи и радвайки им се от сърце. Бяха съвършени! 
     Един ден кактусите изчезнаха! След време разбрах, че ги е купила една наша приятелка, градинарка като мен и при всяко ходене на гости у тях, търсех "моите" трънчета. Желанието да имам тези кактуси беше  непреодолимо /и до ден днешен искам точно тях/.
     И така, реших! Ще гледам кактуси! Като се замисля сега, това решение е било предопределено още..., когато, падайки като малък в кактусите на мама, си набих ръчичките с бодли /след този случай старите кактуси заминаха в кофата за боклук/, както и след години, когато, де факто, си купих първия кактус от Варна, по спомен смътен Mammillaria herrerae, умряла безславно след няколко дни /а бях дете/.(!)
     
     Та, след дни, влязох в магазина и се заозъртах има ли случайно някой кактус, който ме "чака". Имало! И така се почна цялата въртележка. Беше края на август 2008 година. Купих си три кактуса. Уоу, цели три! Радост! Показвам ги на всички - в едната саксия - колония от мамилария с космати бодли, във втората - три гимнокалициума /оказаха се различни видове/, в третата - двете ехиноцереусчета, за които питах в "Какъв е този кактус". Де що имаше кактуси в магазина, поеха към моя дом, за да бъдат обичани и до днес. За няколко дни се сдобих с 12 растения. После, лавинообразно, с още и още, и още..., та до днес. Купих си от Русе книгата "Кактуси" на Холгер Доп, т. к. как ще гледам кактуси, без да знам как се гледат /чувал бях, че живеят в пясък и цъфтят веднъж на 100 години/. 
     Пиша всичко това, защото ми е мило като се сетя с какво "любовно" почти очакване чаках всеки вторник да мине дистрибутора, който носи "Тях", как се обаждах да ми запазят растенията и аз, избягвайки от работа хуквах, грабвайки десетина лева, за да не ме изпревари някой и да ми вземе под носа кактуса, който нямам.
     Всички кактуси, които се доставяха /4-5 на седмица/, бяха купувани от мен. После взеха да се повтарят. Купувах и такива, каквито вече имах, само и само да носят нови /знаех, че продавачката ги вземаше само заради мен/. Спрях да купувам - спряха да зареждат. . Когато родителите ми ходеха до големи градове като Русе и Велико Търново, задължително трябваше да се върнат с нови растения за мен.

     Така натрупах това, което имам, това, което днес Вие наричате и заклеймявате като "Холандска конфекция". 

     Когато се регистрирах в този форум, след като няколко седмици наред четях и попивах всяка нова публикация, а и после, когато се осмелих да публикувам, разбрах, че тук по презумпция "кактусарите" са два вида: "нови кактусари" - такива, които отглеждат ехинопсиси и зелени мамиларии и "старите", отглеждащи няколкостотин растения с дълги полеви номера и красиви табелки, квадратни немски саксии с лава и пемза, и огряни от лампи "Силвания".
     Днес имам около 150 растения, с които съм горд и, които ме радват, въпреки низкия си произход. Сърце не ми дава да се разделя с тях, след като знам с какви усилия и лишения съм се сдобил с тях /в малкия град това е трудно/. Така, за мен, моите растения са с по-истинска история, дори от най-награждаваните екземпляри.
     Някой ден, дори знаейки вече за всички известни производители и събирачи на благородни растения и семена, дори натрупал опита на белите коси, винаги бих насърчил "новия" поклонник на тези странни създания, без срам и страх да отглежда растения, ВСЕКИ СПОРЕД ВЪЗМОЖНОСТИТЕ.

    ПОЗДРАВИ, НИКОЛАЙ!

[Andromir Popov]

Здравей Ники.Историята ,която описваш е прекрасна още повече как си започнал да отглеждаш кактуси и с каква обич подхождаш към всички растения, които имаш.Много съжелявам,ако съм обидил някого с това какви точно видове трябва да отглежда ,когато започва да харесва трънчета.Акцентирам върху това,че отначало е желателно да се започне с по лесни видове,защото всеки един от нас допуска грешки и ако трънчовците не са от капризни и трудни видове по лесно ще оцелеят.До колкото до холандската конфекция,там растенията се отглеждат по съвсем нетрадиционните методи,
 повечето биотехнологично,освен това нямат добре развита коренова система което аз лично не харесвам.Освен това имат и доста хибриди.
Преди доста години  ходих на Троян постоянно да си купувам кактуси от Веско и Ицо,които ги отглеждаха от семена.Като взема заплата веднага отивах на място и си купувах поне по 20 растения,повечето мамиларии,ребуции и гимнокалициуми и бях невероятно щастлив.Един път обаче поисках от Веско ариокарпус и обрегония и той ме изгледа много учудено и ми каза Андро тези растения не са за тебе, имаш още да се усъвършенстваш и ще загинат при тебе.Трябва да ти кажа че се почувствах зле,но като съсипах след това доста редки растения, си спомням този урок от Веско,колко е бил прав.Естествено е всеки сам да прецени какви видове да отглежда и това е негово право

[Milena_Orchid]

...........   
     Когато се регистрирах в този форум, след като няколко седмици наред четях и попивах всяка нова публикация, а и после, когато се осмелих да публикувам, разбрах, че тук по презумпция "кактусарите" са два вида: "нови кактусари" - такива, които отглеждат ехинопсиси и зелени мамиларии и "старите", отглеждащи няколкостотин растения с дълги полеви номера и красиви табелки, квадратни немски саксии с лава и пемза, и огряни от лампи "Силвания".
...........
     Някой ден, дори знаейки вече за всички известни производители и събирачи на благородни растения и семена, дори натрупал опита на белите коси, винаги бих насърчил "новия" поклонник на тези странни създания, без срам и страх да отглежда растения, ВСЕКИ СПОРЕД ВЪЗМОЖНОСТИТЕ.

Ники, това с разделението не е точно така вече. Все повече "нови кактусари" гледат направо към "трудните" кактуси "с дълги полеви номера и красиви табелки, квадратни немски саксии с лава и пемза, и огряни от лампи "Силвания"....
И това, че някой "стар кактусар" ще ми каже, че този кактус не е за мен, не само, че няма да ме спре, но дори ще ме амбицира да го имам. Защото сега при цялата тази информация която има, човек може да прочете и научи всичко което му трябва. Пример за това е и този форум, в който всеки начинаещ може да види и прочете споделеното от по-старите и това ще му спести 10 години опити. Лично аз съм от нетърпеливите и не мога да чакам да побелея, за да се престраша да си купя или посея някое трънче дето ми е харесало... а го правя веднага!

[scleri]

Здрасти Ники.
Повечето от нас могат да напишат подобна изповед. За началото. Всеки помни първото кактусче което е занесъл в дома си. За съжаление помним и колко много кактуси не сме могли да опазим къде поради незнание, или липса на опит, къде поради причина известна само на оня горе.
Аз лично нямам лошо мнение за холандчетата. На моята тераса има доста от тях. Един от най-хубавите ми Ферокактуси е купен преди доста години от цветарски магазин като малка бодлива топчица. Имам и един почти петдесет сантиметров Аустроцефалоцереус естевеси купен от цветарския магазин. Когато го купувах не можех да кажа какъв точно вид е. Беше една от трийсетината малки бодливи топчици наредени в красива холандска опаковка. Съвсем леко синеещият епидермис, и златисто жълтите бодлета обещаваха да излезе нещо красиво.  Оказа се истински красавец.
Квадратните кутийки и табелките с дълги засукани имена не са самоцел. Те идват неусетно в оня стремеж към постигане на непостижимото съвършенство.
Не знам дали е за добро, или за зло, но съвременния живот дава възможност на един начинаещ любител много бързо да излезе от това определение. Има много литература, има и безкрайно много информация в нета. Растенията и семената са в пъти по-достъпни от преди. Единствените сериозни ограничения най често са финансите, и на второ място липсата на място. Не вярвам обаче един човек с добри финансови възможности, да е по-щастлив с дузината кактуси внесени директно от родината им в сравнение с някой който е успял да икономиса десетина лева и да си купи поредното  бодливо холандче от кварталния цветарски магазин.
Така че радвай се на кактусите които имаш, и сънувай ония дето ще си ги купиш, или отгледаш от семена. Трупай опит. Ще видиш как без да разбереш и при теб саксиите ще станат квадратни, и табелките ще са изписани от двете страни. 

Миленче, вярно е че сега човек може да започне колекцията си с най-трудните видове. С малко повече четене, и късмет може дори и да ги опази. Но както е казал един мъдър човек докато печелиш не знаеш какво губиш. Това е все едно да пораснеш за една вечер, и да прескочиш тинейджърските години. От една страна вече си голям и можеш да правиш каквото си искаш, но от друга страна нямаш спомени за ония луди години.
Въпреки това приемам че ако харесваш един Склерокактус например не трябва да чакаш десет години за да си го купиш. Но ако го харесваш. Не приемам да го купуваш само защото е труден за отглеждане. По мое лично мнение по-голямата част от трудните кактуси се отглеждат само защото са трудни. За съжаление.

[debel65]

Ники напомняш ми братле за времената в които ми спираха тока от енергото и ходех по цели дни гладен защото всеки лев който имах отиваше за кактуси.

[debel65]

А и да добавя сега вече не е така сега пак ходя гладен но вече защото всеки лев отива за литопси.

[troll]

То аз изобщо не съм по изповедите и то е щото съм напълно безгрешен!
 
Но не мога да подмина начинанието.
Ситуацията е парадоксална.
Тук всички говорят за кактуси, а всъщност говорят за себе си. Но ако някой почне да говори за себе си! Уауу! Всички идват и му казват, че трябва да говори за кактуси.
Има още много парадокси, но аз съм умен и не казвам всичко което знам.То и не мога, даже да говоря непрекъснато.
 
Или, напрример, идвам аз и изказвам някакво съждение. Обеснява ми се, че трябва да слушам хората с по-голям опит. Аз си пускам тема колко съм неопитен и тутакси сички долитат и почват да ми обясняват, колко съм опитен в същност. Майтап, бе Уили!
 
Което, какво иде да покаже реднички и редници и висшите военни чинове?
Че винаги ще бъдеш оборен, разубеден и ще ти бъде обяснено.
А това добре ли е?
 

[Schmidt]

Здрасти Ники, не се причислявам към тези, които колекционират табелки и не съм държал на това никога. Имам си картотека, която знам на изуст.Не мога да виня някой, че колекцията му е" холандска"Там изпадат понякога доста добри неща.Аз лично не съм имал проблем с отглеждането им.Имат и доста качествени семена особено на цереусовите видове.Важното е да имаш критерий който да следваш и на теб да ти харесва.Естествено, че през годините критерийте се променят. Напълно нормално е това, което ти харесва днес, след пет години дасе чудиш, защо си го купувал.Недостатъка на холандците е ,че не предлагат неща, които са редки и скъпи, защото тези кактуси растят бавно и се скапват бързо.Те не са предназначени за колекционери,а за широко потребление .Tам се търси комерс и бърза печалба.Все пак целта на колекционерството е уникалнистта,а не трупането на количесво,поне за мен!

[troll]

ЗДравей Schmidt!
Ники е изброил някои от нещата, които смята за белези на колекциите на един тип кактусари, за които той смята също, че презират мамилариите. Може би е малко строг. Аз си мисля,че нещата не са черни и бели. Вии ся с многото и редки кактуси дан са засегнете?
Според мен, неговото изказване е породено от обидата.
Инаш си ти любимо трънче и си го тимариш и си го присаждаш и му се радваш и един ден го показваш във форум. Там ти казват, че твоето божество е холандска конфекция.
Е! Според мен Ники приема много навътре това.
Естествено е, трудно отглежданите, чрез сеене(не намирам точната дума! Сори!) и капризни за гледане кактуси да се ценят високо сред хората с голям опит и отглеждането и намирането на такова растение да се схваща като голям успех. Аз дори съм склонен да се зарадвам на приказните снимки, които публикуваш, но си обичам моите кактуси. Твоите ги харесвам, но не ги обичам.
 
Ей на!
Аз си имам един макродискус, който ти пръв разпозна. Намерих го зад купчината камъни около които са наредени кактусите при мойта цветарка. А те пък са наредени на една амфитеатрално построена железна конструкция. За да го извадя, свалих всички кактуси и камъни и преместих железната маса. Като го видях за пръв път помислих, че е така деформиран от падането, но веднага разбрах, че бъркам. според мен си седи там от месеци, ако не повече. Та наредих обратно стоката, а катуса дойде с мен. И аз много си го харесвам и обичам. Той си е моя кактус.Твърдо съм убеден, че той тежко наранява естетическите чувства и мисли на повечето от вас, а на Склери сигурно му е съвсем трудно да го гледа. Ма тва е! Аз затуй пиша в спам зоната, щото предствяш ли си да сложа една снимка на "смръщения" ми кактус при снимките на ваште кактуси. Аз обаче се надявам, че след година, две и това ще стане и грозната жаба ще стане красив принц и тогава ще дойде време за снимки, червени килими и оскари. Ма ако не се случи точно тъй аз пак ще си го обичам. А ако земе нещо да стане, така, ще ми е много мъчно.
 
А всичко туй дето си го написал е точно тъй според мен!
Обаче красотата е в очите, които гледат.
 

[7george]

 
Яаааа... да не си посипвате главата с пепел, "новите кактусари"! Та вие имате един чувал приемущества пред другите:
- Мерак, - дръзновение, - младешки ентусиязъм, - неубоздана енергия, - много място вкъщи и надвора, - технологиите и възможностите на новото време.

Аз самия почнах като нов скоро, щото дойдох без 1 кактус в канада...  и първите 3 които си зех се скапаха...
И не ми пробутвайте  редки и ценни видове, аз ще си гледам само любимите! Даже 1 вид, ако искам, ще си го присаждам върху него си, ако реша (за това и змей40 не се е сетил още), ама твърде много са ми любимите, тва е проблема... 

Наздраве! 

[troll]

Да бъдеш кактусар ...
 или пък не!
Туй е въпросът!

Глей ся Джордж!
Днес ти е все още рожден ден, та ще ти се размине, ма утре ще ти отговоря.
Целия проблем е и във възраста и във възможностите.
Тук сме се събрали най-различни хора.
Целия проблем е че хората не са равни. Некой си може повече, щото е по-отдавна, а друг е по паралия, трети е склерозирал и само за хирурзите, дето първо оперират апендисити, а после минават на сърца разправя.(хирурзите са строго специялизирани - който оперира сърца се подготвя за туй, а не първо вадиш сливици, а после ти дават да режеш стомаси)
Така, че за да си живеем мирно и щастливо (то ся се пише "щасливо", де) трябва да сме възпитани, мили и внимателни, помежду  си.
Чакай, пак да те поздравя:

[7george]

Да бъдеш кактусар ...
 или пък не!
Туй е въпросът!

Глей ся Джордж!
Днес ти е все още рожден ден, та ще ти се размине, ма утре ще ти отговоря.

При мене е още вчера, тъй  че онва още няма да го гледам... 

[kle4o]

След цял ден служебни разговори се качвам в трамвая и си мисля за нещо мое - да, ама не - по тази линия винаги пътуват прошляци(спят на топло и миришат), шумни тинейджъри с хормонална буря, майки, които контролират децата си, невъзпитани "бизнесмени", които въртят сделки на висок глас по телефона и какви ли още не.
Естествено съм изправен пред дилема - дали да опитам някаква медитация за да продължа да си мисля за моите неща, или да сляза, или мълчаливо да присъствам в живота на другите, или да се скарам, отстоявайки своите "граждански" права, или да се опитам да надвикам, или някакъв друг избор.
И тук е така - форумите са място за волеизява на всякакви импулси, а е общоизвестно, че най-шумните са най-прави - както мъдро е заключил шопът - "и сам да съм, па че се бутам".
Във всяко истинско представление актьорите играят колкото за публиката, толкова или повече за себе си.
Тук актьорите сме ние, а кактусите са само претекст и постоянно биват подменяни с ястия, вицове, жаргон и прочие.
В нет-а е така - всичко е сън и блян.
Контактът на живо между кактусари разкрива маските бързо и всеки може да си подбере, с кого да общува, на кого да вярва, на кого да дава и от кого да получава. А форумът е като трамвая - не избираш с кого си вътре (просто свикваш с блъсканицата, миризмата и шума, или не).

Малко за кактуси (тук съм за това) - преди 30-тина години холандците стигат до идеята да направят търговията с кактуси бизнес начинание. По това време мощно и организирано могат да се изнасят диви семена почти само от Бразилия. Така и става. Терени с малко разходи има на Канарските острови и Средиземноморието. Та "бразилците" получават бурно разпространение. И до днес в холандския внос могат да се намерят уникални растения от там, а всичко друго е преминало през ситото на хибридизацията, през много ръце.
Според мен ако няма емоция, няма хоби - затова е хубаво човек да си пази емоцията. Винаги има неограничен брой хора с повече, по-добри, по-редки и по-стари кактуси, но защо това да ми е важно - вместо да се комплексирам и завиждам, по-добре би било да се стегна и да постигна нещо сам - за успех се иска и култура и четене и опит и езици и енергия и ....

   

[scleri]

Чета тука какво сте писали по нощите, и честно казано съм леко изненадан.  Ники  се опита да сподели първите си стъпки в кактусарството, и това събуди в мен доста спомени за моите първи стъпки.  От думите на Трола, обаче прозира една лека обида, а честно казано не виждам причина да се чувства обиден. 
Вярно е че тук има една група хора дето се занимават с кактуси от доста време. Нормално е те да се вълнуват от въпроси малко по-различни от тези дето вълнуват начинаещите. Въпреки това никой от тях не е отказал съвет когато са му го поискали. Може на моменти написаното да е прозвучавало малко по- назидателно и самохвално, но това не е било умишлено. По скоро е плод на човешката ни природа. И ако мислите че тук тонът на разговора е назидателен, и самохвален трябва само да влезете в някой от форумите на автомобилните маниаци.  Преди време ми се наложи да потърся съвет в един такъв форум. Помогнаха ми хората. Не мога да отрека. Ама .... Хайде да не се оплаквам. Все пак не им се сърдя. Не може да се навреш сред хора дето си говорят за регулиране на инжексиони, чипове за тунинговане, и други такива непонятни за мен неща, да ги питаш защо капачката на резервоара ти заяжда като я развиваш, и да очакваш да ти отговорят със същия ентусиазъм с който коментират най-новите открития свързани с втората трета на цикъла на впръскване на горивото при студен двигател.
  Снимките. Всеки е свободен да покаже своето трънче. Всеки е свободен да му се радва, и да си го обича. Всеки е свободен да се гордее с него, но. Не може да искаш другите да ти отговорят със същия ентусиазъм.  Ако занесеш на един златар монета дето ти е останала наследство от майка ти какво ще искаш. Да ти каже че е безценна / защото емоционално за теб тя е такава /, или честно да ти каже че не е златна, а позлатена медна фалшификацийка.
Истината е че преди, при социализма, всички бяхме равни. Равни в ограничението си. Сега при демокрацията трябва да сме равни, ама не. Равни сме само та теория. Двама еднакво обичащи кактусите начинаещи кактусари след две, три години могат да бъдат на светлинни години разстояние един от друг. Просто на единия паричките му са повече и съответно възможностите . Ето уважаваната от мен Ната Елис, която Виктор има щастието лично да познава, преди пет, шест години беше абсолютно начинаеща. Една от многото участници в украинския кактусарски форум. Сега колекцията и, и оранжерията и вероятно са в първите двайсет в света. Това само с четене на книжки, и ровене в нета за съжаление не става.
За това е важно човек да си харесва своите трънчета, и да се гордее с тях. Винаги ще има някой който ще има повече, по-редки, и по-интересни трънчета. Такъв е живота, правилата за който не сме измислили ние.
Една древна китайска мъдрост казва че щастлив е не този който има много, а този който е доволен от това което има.   

[kle4o]

Scleri е прав, поне според мен.
Всеки регистрирал се влиза тук на равни основания с останалите.
Класическото определение за власт гласи, че ако някой може да накара друг да направи нещо, което той иначе не би свършил, значи първият има власт над втория.
Не влизам тук за да правя нещо, както го очаква някой си, а за мое удоволствие. Това е.