Автор Тема: Епифилум - Epiphyllum  (Прочетена 8612 пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Неактивен John Stalker

  • Група БЕК
  • Потребител на Кактус БГ
  • *****
  • Публикации: 3297
  • Activity:
    0%
  • Пол: Мъж
  • Пишман енциклопедист, списвач и събирач на кактуси
Епифилум - Epiphyllum
« -: Февруари 14, 2012, 05:17:34 pm »

 
 Този обширен род епифитни кактуси е въведен в ботаническата номенклатура от Adrian Hardy Haworth през 1812 г., въпреки че първите схематични описания са от средата на XVIII век. Името произхожда от гръцките думи "epi" - на, над и "phyllon" - лист, свързано е с очевидната прилика на дългите, широки и плоски или триръби стъбла без бодли, особено във връхната им част, с листата, това обяснява и предходното наименование на рода Phyllocactus (Филокактус). Измежду огромното количество растения, които се отглеждат в изкуствени условия, заради великолепието на цветовете им, Епифилумите спокойно може да се сложат в челните редици. Голяма изненада предизвиква, как от тези невзрачни, плоски, разчленени стъбла могат неочаквано да се покажат пъпчици, развиващи се бързо в огромни пъпки, които след залеза на слънцето се превръщат във прекрасни цветове, удивителни по своето устройство и размер. Имат плоски стебла, които имат форма на листа.
Всички видове имат красиви и едри цветове, които се отварят вечер и траят няколко дни. Те имат най - често формата на фуния и често достигат 30 см. Цъфти на втората или третата година след вкореняването.
По красота нареждат епифилума до орхидеите.

По - популярни видове са: Epiphyllum oxypetalum, E. phyllanthus, Е. crenatum, E. darrahii, E. hookeri и др.

Във влажната и топла атмосфера на тропическите гори, Епифилумите се развиват бурно, висейки от клоните на дърветата и образуват множество въздушни корени. За това Епифилумите често биват наричани орхидеите на кактусовия свят. Техните не големи косовидни, гъвкави корени, подобно на гъба всмукват влагата и доставят хранителни вещества на стъблата. Фактически съществуващите листа се появяват във вид на малки люспици, под ареолите в заострените части на издънките. Цветовете са с разнообразна окраска, големи, фуниевидни, с дължина до 30 см. и диаметър 15 см., с дълга цветна тръбичка, при повечето видове се разтварят през нощта (с изключение на Е. crenatum). Естествения им хабитат се простира от Мексико до Парагвай, където те отдавна се култивират, в тропическите гори на Централна Америка и южно Мексико, на отделни острови в Карибско море (Западните Индии) и на отделни места в Бразилия. Точния произход на Епифилумите не е определен. В природата болшинството от видовете, растат като епифитни растения във влажните тропически гори, настанени в разклоненията на клоните, върху кората на дърветата, в цепнатини по скалите - навсякъде където има хранителна среда, естествена или наносна, в съседство с орхидеи, бромелиеви, мъхове и други представители на тропическата флора, но за разлика от паразитиращите растения, те никога не се хранят със сока на други растения.
Кореновата система е компактна, разраства се по повърхността на слоя субстрат, удържа висящите стъбла от падане и ги храни, а въздушните корени, често излизащи от самите стъбла, улавят влага от въздуха и помагат на стъблата здраво да се задържат за издатините на скалите или клоните на дърветата и храстите. Епифилумите живеят в хармония със съседите си орхидеи, бромелиеви и мъхове. При отглеждане, трябва да се посадят в хранителен субстрат, съдържащ в до 60% от обема си листовка, до 20% едрозърнест пясък или чакъл, останалата част уплътнителни материали смесени с торф. Добри резултати дава отглеждането на тези растения в чист сфагнум, като саксиите се напояват веднъж на две седмици с хранителен разтвор. В закрити помещения, те се отглеждат главно като саксийни растения. Разполагат се на равномерно осветено място, на страни от преките слънчеви лъчи. В края на Февруари растенията започват да растат, а в края на пролетта по стъблата се появяват цветните пъпки. По това време до края на цъфтежа, Епифилумите се поливат обилно, като не се допуска застояване на влага в почвата. Периода на цъфтеж при болшинството от видовете и сортовете продължава от Април до Юни. По това време е необходимо да се поливат редовно, да се подхранват с минерални и органични торове и да се държат на топло и влажно място. Не се препоръчва да се преместват или въртят растенията, защото е възможно да опадат пъпките. След цъфтежа, на Епифилумите трябва да се даде кратък период на покой (12-15 дни), растенията трябва да се оставят на полусянка и да се ограничи поливането, докато не започне видим растеж на стъблата. От тогава поливането трябва да бъде умерено и редовно докато не започне есенното захлаждане. В края на Октомври растенията преминават на зимен режим, поддържа се температура в границите на 6-10 градуса и внимателно се навлажнява субстрата веднъж в месеца. При по-високи температури и по-често поливане, растежа продължава, но поради ниското ниво на светлината се образуват увиснали, повехнали стъбла, които е по-добре да се отстраняват на пролет.
Всички епифити изключително бързо изтощават субстрата, за това трябва всяка година да се пресаждат или периодично да се наторяват. Най-доброто време за пресаждане на Епифилумите е края на периода на цъфтеж. Могат да се размножават чрез семена, но по разпространен е вегетативния метод за размножаване, чрез вкореняване на издънки. Епифилумите лесно се поддават на вътревидова и междувидова хибридизация. Особено се ценят хибридите с различни видове Disocactus. Дивите (чистите) видове с техните бели цветове са се съхранили само в природата и специализираните колекции на ботаническите градини. За това пък цветовата гама на хибридите е толкова богата и включва толкова оттенъци и полутонове, че е разработен специален стандарт (от Кралското Градинарско Дружество в Англия) с цветови скали, за да се сложи в ред и да се съхрани номенклатурата. В Европа широко са разпространени хибридите на тези растения с едроцветни Цереуси (по правило Hylocereus). В резултат на селекционната дейност, продължаваща около 150 години са получени повече от 300 декоративни хибридни форми с огромни, често ароматни цветове с най-различни окраски.

По морфологичните си особености хибридите на Епифилумите се разделят на три групи:
1. Тревисто зелени стъбла, плоски или триръби с четинка в ареолите. Цветовете се отварят през деня, цвета им е от червен до пурпурен, с къса цветна тръбичка. Получени са в резултат на кръстосване между Epiphyllum ackermanni X Selenicereus grandiflorus.
2. Сиво зелени стъбла, дълги, месести с плоски сегменти, явно изразени издатини и едва забележими ареоли. Цветовете са тъмно червени с гланцов блясък. Получени са в резултат на кръстосване Epiphyllum crenatum Х Selenicereus grandiflorus.
3. Тъмно зелени сегменти, къси и дебели, с големи издатини и вълнести ареоли.
Хибридите на Епифилумите в резултат на многобройните кръстосвания са придобили по-голяма устойчивост и издръжливост при отглеждане, от епифитните им предци.
Тези кактуси се развиват бурно.

Използвайте най - добре пластмасова саксия с дупки за отцеждане. Растението изисква добре дренираща се, богата почва, която се поддържа влажна в периода на активен растеж (април - септември). В нея задължително трябва да има примеси на пясък, перлит и натрошена дървесина.
Поливат се обилно, а от края на септември растението се подготвя за зимата, като поливането се свежда до минимум.
Подхранва се по време на поливането от май до август с обикновен тор за кактуси.
Добре е да се пресажда всяка година.

Почва: За приготвянето на алтернативни субстрати за отглеждането на Епифилум, може да се използва почва за стайни растения, примесена с пемза, едрозърнест пясък, перлит, натрошени, дървесни кори, като се избягват почви богати на торф. Рецептата за приготвяне изглежда така:
 - 1 част листовка
 - 1 част дървесни кори от иглолистни
 - 1 част надробена чамова дървесина (6-12 мм. в диаметър)
 - 1 част перлит или пемза
по желание може да се добави 1/2 част надробени дървени въглища.
Листовката може да се замени с кисела почва (подходяща за Рододендрони и Азалии). Субстрата трябва да съдържа три части органични материали и една част перлит или пемза. В добавка може да се сложи на всеки 30 кубични см. почва 1/2 чаша костно брашно.Най - честият вредител е щитоносната въшка.

Поливане: Важно е да не оставяте субстрата напълно да засъхне. Трябва да се полива обилно, така че вода да излезе от дъното на саксията. Изчаква се повърхностния слой на почвата да засъхне, преди да се полее отново. Пластмасовите саксии са по-подходящи и изискват по-малко наблюдение, но трябва много да се внимава да няма задържане на излишна вода в почвата, това може да се окаже смъртоносно. Епифилумите растат през пролетта и есента, така че тогава имат нужда от повечко вода. Периода на почивка е след цъфтежа и по време на зимните месеци, през това време се полива колкото да се държат растенията леко влажни.

Светлина: Предпочитат филтрираната слънчева светлина, няколко часа слънце сутрин или следобед, но никога директно слънчево огряване през обедните часове. През зимата трябва да се оставят на хладно, но не студено място, не е добре да има допълнителна светлина (от домашни лампи) след залеза на слънцето. Могат да се отглеждат и под изкуствена светлина от флорисцентна лампа (500-1000 fc) поставени на разстояние от 25 см. Времето през което се осветява от лампата трябва да се съобрази със сезона, това е от изключителна важност за развитието на пъпките.

Температура, влажност, движение на въздуха: Епифилумите предпочитат температури между 8 и 22 градуса, но понасят летните жеги, ако са на сенчесто място и се държат влажни. Издържат и на температури по-ниски от 0 градуса за няколко часа, но ще загинат ако ги оставите за по-дълго на студа. Растенията се увреждат при постоянни температури по-ниски от 5 градуса. Предпочитат да прекарат зимата на защитено място при температура между 8 и 12 градуса. Свежите зимни температури и дългите нощи са необходими, за да се образуват пъпки. Влажността трябва да е поне 50%, но растенията понасят и по-ниски стойности. Поливайте обилно през горещите летни месеци, като не забравяте да поддържате висока и въздушната влажност с чести напръсквания. Обичат да има движение на въздуха, но не и студените течения или горещ летен вятър. Циркулацията на въздуха се подпомага, като се отдалечат растенията на известно разстояние едно от друго.

Торене: Растенията трябва да се торят с балансирана тор 10-10-10, поне веднъж в месеца, от началото на пролетта до есента. Може да се използва както гранулирана тор, така и течна. Не бива Азота да надвишава Фосфора и Калия във формулата. За да се подпомогне цъфтежа, подсилете нежните стъбла след края на зимата, като ги подхраните с тор без Азот (0-10-10), веднъж в края на Февруари, началото на Март и веднъж в началото на Ноември. През зимата не се тори!

Заболявания: Епифилумите рядко се нападат от паразити. Най-често срещаните са щитоносната въшка и власестата щитоносна въшка, при нападение пръскайте със системен инсектицид или с 50% разтвор от алкохол и вода. Ако се държат навън през лятото, могат да бъдат нападнати от охлюви, които причиняват огромни щети за кратко време.

Пресаждане: Пресаждане се прави само на добре вкоренени резници, когато се забележи растеж и се развият поне 2-3 нови стъбла. Растението се прехвърля в саксия с диаметър 20 см., използва се нов, сух субстрат и не се полива поне една седмица. След това се полива внимателно, това продължава до един месец след пресаждането. Пресаждането се прави, за да се набави на растението нова почва със свежи хранителни вещества. Това няма да бъде необходимо 3-4 години, ако се подхранва редовно. Големите растения е добре да се пресаждат най-малко месец след цъфтежа, освен ако не се развива някакво кореново гниене или други заболявания на корените.

Цъфтеж: Като основно правило, Епифилумите ще цъфнат през пролетта, последваща втората или третата година от вкореняването. За да накарате Епифилумите да цъфнат, трябва да се държат на по-ниски температури през зимата (между 6 и 12 градуса).

Отделяне на вкоренени и не вкоренени издънки: Използвайте пластмасови саксии с размер 8-10 см. за всяка вкоренена издънка, помнете че корените на Епифилуите не трябва да засъхват напълно. Две издънки могат да се посадят в една и съща саксия с размер 20 см., така по-лесно ще достигнат зрялост и ще зацъфтят по-бързо. Не посаждайте издънката на дълбочина по-голяма от 3-5 см., достатъчно е да е на дълбочина, колкото да може да се държи самостоятелно изправена. Поставете саксиите на сянка за една седмица, след това я преместете на постоянното и място. Не поливайте поне една седмица, леко следващия месец и редовно след това.
Механизма при посаждането на не вкоренените издънки е същия. Почвата трябва да се държи суха или леко влажна, растенията трябва да са на сянка докато не пуснат корени. Това ще стане след около 2 месеца, ако времето е топло. След като се образуват корени преместете саксиите на светло. Ако се появят гнилостни процеси изрежете болната част, дезинфектирайте, оставете да засъхне раната напълно и започнете процеса отначало.

Източник:  http://cvetq.info/news.php?extend.44.5

Неактивен exotica

  • Група БЕК
  • Потребител на Кактус БГ
  • *****
  • Публикации: 1531
  • Activity:
    0%
  • Пол: Мъж
  • Кактопат чепат
Re: Епифилум - Epiphyllum
« Отговор #1 -: Февруари 16, 2012, 12:40:49 am »
 ;) Вярно е, че всички кактуси са сукуленти…

(Премести го в "Статии за кактуси")
Поздрави, Андрей

Неактивен John Stalker

  • Група БЕК
  • Потребител на Кактус БГ
  • *****
  • Публикации: 3297
  • Activity:
    0%
  • Пол: Мъж
  • Пишман енциклопедист, списвач и събирач на кактуси
Re: Епифилум - Epiphyllum
« Отговор #2 -: Февруари 16, 2012, 01:11:59 am »
;) Вярно е, че всички кактуси са сукуленти…

(Премести го в "Статии за кактуси")

 (y) Местя! Моя грешка!  :$

Неактивен Milena_Orchid

  • Глобален модератор
  • Потребител на Кактус БГ
  • *****
  • Публикации: 1524
  • Activity:
    0%
  • Пол: Жена
  • Орхидея сред кактуси
    • M&J Cactus
Re: Епифилум - Epiphyllum
« Отговор #3 -: Юли 22, 2013, 11:44:32 pm »

Неактивен imdnme

  • Потребител на Кактус БГ
  • *****
  • Публикации: 166
  • Activity:
    0%
  • Пол: Жена
  • Angie
Re: Епифилум - Epiphyllum
« Отговор #4 -: Август 04, 2013, 06:43:40 pm »
Много е хубав, на колко години цъфна за първи път?
Аз имам един червен на 5год от резник и още не ме е зарадвал с цвят, само огромни листа прави ... наскоро разбрах, че зависи от саксията и няма да го пресаждам - да му е тясно, пък дано цъфне.
Ториш ли го с нещо? Припичаш ли го до почервеняване на листата или е на полусянка?
Моята прогноза за времето: http://weather-bg.com

Неактивен imdnme

  • Потребител на Кактус БГ
  • *****
  • Публикации: 166
  • Activity:
    0%
  • Пол: Жена
  • Angie
Re: Епифилум - Epiphyllum
« Отговор #5 -: Август 10, 2013, 02:26:37 pm »
Зачетох се по нета, за да разбера какъв вид е моя червен епифилум и открих, че не е точно епифилум ами е Disocactus ackermannii.

във Википедията пише следното:

The plants known as epiphyllum hybrids, epiphyllums, epicacti or just epis, widely grown for their flowers, are artificial hybrids of species within the group of cacti placed in the Tribe Hylocereeae, particularly species of Disocactus, Pseudorhipsalis and Selenicereus. In spite of the common name, Epiphyllum species are less often involved.

П. С. сега видях, че професора е сложил снимка на акермании в съседната тема, почти същия е.
Моята прогноза за времето: http://weather-bg.com

Кактус БГ

Re: Епифилум - Epiphyllum
« Отговор #5 -: Август 10, 2013, 02:26:37 pm »

 

Sitemap 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27 28 29 30 31 32 33