Ехо-ооооу!
Време е да разбудим тази "заспала" от бая време тема. Погледнете заглавието на темата и ш' са сетите за какво иде реч.
Както вече е известно на всички участници в последната неофициална кактусарска сбирка състояла се на Балабанското, ние с "Кметицата" практикуваме още няколко хобита, НО с по-нисък приоритет.
Едно от тях е гъбарството, да не се бърка с микологията.. щото ние само обичаме да берем и ядем гъби, а не да ги отглеждаме, изучаваме или недай си боже да ги изследваме.
Продължавам нататък..
Този уикенд се включихме в една сБирка на Гъбарите и всички последователи на тези нито растения, нито животни еволюционни създания която се проведе в димитровградскиот регион.
Е, те това събитие ни дойде много навреме, защото тъкмо бяхме привършили зеолита, а той както тези които знаят (обичат да четат) е един доста желан компонент в субстрата за почти всеки кактус.
След кратко проучване в лоното на г-н Гугъл, ние предварително знаехме от къде се добива в България този воден натриев, калиев, калциев или бариев алумосиликат.
Най-близкото до мястото на нашето гъбарско мероприятие зеолитно находище се намираше само на 40-50 км южно и малко югозападно от Димитровград, и малко встрани от пътя между Хасково и Кърджали.
Това е селцето
Бели пласт, по-точно това е мястото от което можем спокойно да си наберем зеолит.
Да ви признаем, първоначалната ни идея да идем със ситата до кариерата и да си пресеем, колкото колата може да носи не се сбъдна.
Оказа се, че фракцията която преобладаваше беше или зеолитено брашно или над 8-10 мм, та се наложи да си напълним чувалите с нея. Интересното беше, че зеолита от тази кариера, беше доста крехък и видимо по-лек от зеолита който купуваме от цветарските или зоо-магазините.
Ето и малко нагледен материал от обекта.