Автор Тема: Пясък в субстрата. До колко е важно наличието на пясък в субстрата за кактуси  (Прочетена 9135 пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Неактивен John Stalker

  • Група БЕК
  • Потребител на Кактус БГ
  • *****
  • Публикации: 3297
  • Activity:
    0%
  • Пол: Мъж
  • Пишман енциклопедист, списвач и събирач на кактуси
Ето и новата тема за дискусия. ;)

В повечето добрала се до българските кактусари литература за субстратите в които трябва да отглеждаме кактуси една от постоянно споменаваните съставки е пясъкът. Според тези анали, пясъкът в почвата я прави пропусклива. Тва обаче на практика не е баш така, а точно обратното. :) На какво се дължи тази заблуда за свойствата на пясъците според вас?

За определени видове кактуси които обичат влагата в корените си добавянето на пясък е добре дошло, но за останалите не е така. Освен, че всичко зависи от едрината на фракцията трябва да се има предвид и хигроскопичността на този мат'рял, а той е нулев. ;)

Спирам до тук, за да изчакам да започне дискусията. (y)

Неактивен 7george

  • Герой на БЕК
  • Потребител на Кактус БГ
  • ********
  • Публикации: 2841
  • Activity:
    1%
  • Пол: Мъж
  • Какторжник, по лесните видове
Има се предвид едрият речен пясък - 2 -3 - 5 мм, или повече. Препоръчват го пресят и промит. Аз слагам и по-ситен даже. Нали нещо трябва да задържи водата, разтвора, докато кактуса я изсмуче. Зависи какви ви са другите съставки на почвената смес.

Възниква въпроса - какво ще слагаме в смеската, ако не щем пясък, и защо. Торф - той задържа бая вода. Зеолит, вермикулит, пак минерали с подобна едрина, тия обаче плюс тва попиват водата навътре. Глина - тя се сбива, но и тя задържа вода. Градинска пръст - тя си има пясъка в нея.
== Лятото идва! ==
Every day above ground is a great day!

Неактивен Clement

  • Герой на Кактус БГ
  • Потребител на Кактус БГ
  • *****
  • Публикации: 1469
  • Activity:
    0%
  • Пол: Мъж
  • Kaktusi on the wii !!!
Zdrasti :)

Po princip kogato se govori ot pqsyk v substrat , toi trabva da e prisqten, as slagam fraktsq myjdy 2i 5 mm. I moga da ri kaja 4e viub4e ne dyrji vodata .
Ako se slaga po fin pqsyk substrat stava kakto beton i korene nqma kade da dishat.
Pqsyk ne e zadyljitelno da se sloji , neka da ima drug material , no qvno v bg nqma :)
V fr na primer , dosta hora slagat pouzzolane (lava) na fraktq 2mm. Tam e eftino .
As imam edin vypros. Nqkoi e vijdal li razlikata myjdu tosi stroitelen jolt pqsyk i re4en pqsyk ?
kaktusi za prodavane

http://cactus-bg.com/clement/

Неактивен Neli Maneva

  • Потребител на Кактус БГ
  • *****
  • Публикации: 826
  • Activity:
    0%
  • Пол: Жена
  • бодливка
Zdrasti :)
...
As imam edin vypros. Nqkoi e vijdal li razlikata myjdu tosi stroitelen jolt pqsyk i re4en pqsyk ?
Виждала съм камара такъв пясък в ботаническата градина в Балчик и мисля, че там слагат такъв в почвената смес. Понеже имаше от къде да си открадна /от една камара на улицата на село/ засях една малка част кактуси в такава смеска в която сложих от този жълт пясък. Аз ползвам речен пясък поради простата причина, че такъв имаме при нас в изобилие. Мога смело да кажа, че речният се харесва на кактусите ми повече от жълтият. Имах чувството, че жълтият пясък ги задушава и при преполиване не се изцежда толкова лесно, особено когато кактусите ми стояха навън и дъждът ги мокреше. Клеман, мисля, че този жълт пясък се добива някъде около Варна и на вашите строителни площадки има само от него. Само на североизточното черноморие съм виждала такъв пясък.

Неактивен scleri

  • Потребител на Кактус БГ
  • *****
  • Публикации: 1138
  • Activity:
    0%
  • Пол: Мъж

 Колкото реки в България толкова видове речен пясък. По простата причина че пясъкът е ситно натрошена скала, и в зависимост от това през какви места тече реката и пясъкът е различен. В повечето случаи тези скали са повече или по-малко химически инертни така че на практика различните пясъци нямат голяма разлика от практична гледна точка.
Пясъкът сам по себе си не може да задържа влагата защото не е порест и хигроскопичен като зеолита например. Влагата се задържа благодарение на повърхностното налягане на водата. Виждали сте разлята вода върху равна повърхност и ръбчето което се образува на края на капката. Точно това ръбче е резултат от това повърхностно налягане. Керосинът / познат повече като газ за осветление е течността с най- ниско повърхностно налягане и за това се използва за откриване на микро пукнатини. Там от където водата не може да мине газта се процежда. Малко се отплеснах, но исках да напомня че водата се задържа в пясъчния слой тогава когато разстоянието между отделните песъчинки е по малко от ръбчето което се образува на края на разлятата вода. За това ситният пясък стои дълго време мокър, а едрият изсъхва бързо. За това в почвеният субстрат използваме едър пясък, а не ситен.
Другото предимство на речния пясък е формата на неговата песъчинка. Тъй като камъчетата са търкаляни дълго от водата те в края на краищата придобиват формата с най-малко съпротивление. Тоест стават почти сферични. Пясъкът който Клеман нарича строителен е добит в пясъчни кариери и е на практика ситно натрошен пясъчник / вид ронлива скала /. Неговата песъчинка има по-ръбеста форма и по тези малки ръбчета влагата успява да се задържи така както нашите гащи се задържат по бодлите на кактусите. 

На практика целта на пясъкът в субстрата освен че увеличава водопропускливоста е основно да не позволява на останалата почва да се сбива и уплътнява. Водопропускливоста се осигурява допълнително от малките камъчета, и натрошена тухла които слагаме.

Неактивен imdnme

  • Потребител на Кактус БГ
  • *****
  • Публикации: 166
  • Activity:
    0%
  • Пол: Жена
  • Angie
Scleri ти да не си физик?
Трябва да ти се признае, че знаеш много за микрофизичните свойства на водата и хигроскопичността на твърдите тела ...
Аз съм учила такива неща в университета, но не в тази светлина :) ситните песъчинки с неправилна форма служат за кондензационни ядра в облаците.
Моята прогноза за времето: http://weather-bg.com

Неактивен imdnme

  • Потребител на Кактус БГ
  • *****
  • Публикации: 166
  • Activity:
    0%
  • Пол: Жена
  • Angie
Чета какво сте писали тук и в другата тема за листовката ... и стигам до извода че догодина при първа възможност ще пресадя половината си кактуси.
Досега ползвах готов субстрат купуван от някой хипермаркет. Съдържа торф, ситен пясък и някакви сиво-кафяви топчета. Не ми вдъхваше доверие и без това... сега вече ми се поизясниха някои работи :) пък и ме досърбя крастата още повече и се позарових да чета какво има определения вид в своя хабитат.
Та благодаря за инфото!
Ще наблегна на речен пясък, букова листовка (за горските кактуси) ... и течен био тор имам няколко вида.
Моята прогноза за времето: http://weather-bg.com

Неактивен asensy

  • Група БЕК
  • Потребител на Кактус БГ
  • *****
  • Публикации: 1288
  • Activity:
    0%
  • Пол: Мъж
Навремето Ванюшата вместо пясък ползваше сгурия. Но не защото е по-добра, а защото при него я имаше в изобилие. Има и някои предимства. Тъй като е преминала през висока температура, то повишава в известна степен киселинността на почвата. Освен това има и фунгицидни свойства. Но ако имаше в двора си един камион с пясък, то незнам кое би предпочел.

Неактивен John Stalker

  • Група БЕК
  • Потребител на Кактус БГ
  • *****
  • Публикации: 3297
  • Activity:
    0%
  • Пол: Мъж
  • Пишман енциклопедист, списвач и събирач на кактуси

... За това ситният пясък стои дълго време мокър, а едрият изсъхва бързо.

Логично.  (y)

Цитат
На практика целта на пясъкът в субстрата освен че увеличава водопропускливостта е основно да не позволява на останалата почва да се сбива и уплътнява...


Това на пръв поглед е така. (nod) но, не е баш тъй.  :D Ако почвата се сбие около едрия пясък какво ще се получи? Както вече знаем пясъка, дори и едрия притежава хигроскопичност с почти нулева стойност, тоест той не може да поеме влага. Логично е, тази влага да се задържи около него, нали? Тоест, тя ще остане от външната му страна с което няма как да направи почвата около него пропусклива. Ако вместо пясък сложим трошена тухла или подобен хигроскопичен материал вече може да говорим за някаква пропускливост, защото влагата може да минава през хигроскопичните материали но през материали с нулева хигроскопичност няма как да стане.

Ако си направим един експеримент, и да заложим няколко различни субстрата, в прозрачни чашки, примерно - един с едър пясък, един с трошена тухла и един с лава и пемза ще открием много голяма разлика във времената изсъхване.




Неактивен asensy

  • Група БЕК
  • Потребител на Кактус БГ
  • *****
  • Публикации: 1288
  • Activity:
    0%
  • Пол: Мъж
Едрият пясък прави почвата рохка, което от своя страна я кара да съхне по-бързо.

Преди време от Панчаревските сипеи бях събрал доста трошляк, който исках да ползвам за дренаж върху почвата. Оказа се, че е много хигроскопичен. Поема вода не по-малко от зеолита. По същото време бях изгорил корените на ариокарпусите си в силната си почва и бяха останали само по морков. По съвет на колега за да не ги загубя трябваше да ги засадя в пясък. Такъв към момента нямах и ползвах от въпросния трошляк. След поливане задържаше много време вода. След няколко месеца се уплаших, че може да изгният. Извадих ги, камънакът гвичеше (почвата на останалите отдавна беше суха). За радост корените се бяха възстановили. Незнам каква беше тази скала. Сива на цвят, лесно се чупи с пръсти. При мокрене потъмнява значително. Такъв хигроскопичен материал няма да накара почвата ми да съхне по-бързо.

Неактивен scleri

  • Потребител на Кактус БГ
  • *****
  • Публикации: 1138
  • Activity:
    0%
  • Пол: Мъж

Отвътре ми е едно философско. Сигурно ще излезе дълъг пост. Ша ма прощавате предварително.

На пръв поглед Джони е прав. Фаянсовата плочка не е хигроскопична и водата стои върху нея, а през тухлата преминава и потича от долу. Следователно тухлата е по-водопропусклива от плочката.  В нашия случай обаче картинката е малко по-различна. Водата не преминава през песъчинките, а през междините между тях. Между по едрите песъчинки междините са по-големи и за това водата по лесно отича. Само че пясъка има и още една друга в случая полезна функция.
Да направим един мислен експеримент. Да приемем че една саксия може да събере петстотин кубически сантиметра почва, и че този обем почва може да поеме сто милилитра вода до пълното си сто процентово насищане.  Да приемем също че кактуса засаден в тази саксия " изпива " при едно поливане двайсет милилитра вода. Остават излишни осемдесет милилитра които трябва да се изпарят за да изсъхне почвата.  Ако сега напълним саксията със субстрат който съдържа петдесет процента почва и петдесет процента пясък ще се получи друга картинка. Тъй като в целия обем почвата е два пъти по-малко следователно тя ще поеме и два пъти по-малко вода / тъй като пясъкът не е хигроскопичен и не може да поеме нищо /. Следователно след поливката в саксията ще останат не сто, а само петдесет милилитра вода. Кактуса ще " изпие" неговите двайсет милилитра и на края излишни ще останат само трийсет милилитра вода които трябва да се изпарят. Вместо осемдесет имаме само трийсет милилитра излишна вода която ще се изпари за много по-кратко време.
Ако сега заменим половината пясък с натрошена тухла, зеолит, перлит, или друг химически неутрален хигроскопичен материал какво ще се получи. Елементарната логика говори че увеличавайки частта на хигроскопичния материал в субстрата това ще доведе до увеличаване на абсорбираното количество вода и това ще забави изсъхването на почвата.  И това на практика е така, само че наличието на хигроскопичен материал / натрошена тухла / в субстрата води до друг положителен ефект. Веднага след поливането почвата е със сто процентова влажност. Така наречената пределна влагоемкост. Тоест всички микроскопични пространства между частиците почва са запълнени с вода. Останалото количество вода няма къде да се вмести и изтича през дренажните отвори. В следващия момент обаче част от водата се всмуква в дълбочина от тухлите / зеолита или каквото там сме сложили /. Това автоматично намаля процента на овлажняване на почвата и част от тези микроскопични пространства между частиците почва се оказват празни. Празни обаче те не могат да седят и затова се изпълват с въздух. Наличието на въздух коленно променя микробиологичната обстановка в нашата почва. Патогенните микроорганизми в подавляващото си болшинство са анаеробни. Тоест развиват се само в отсъствието на кислород ,и наличието на въздух затруднява, или въобще възпрепятства тяхната поява. На тяхно място се развиват аеробни гъби и бактерии полезни за растенията. Точно с тяхна помощ става усвояването на влагата и хранителните вещества от кореновата система на кактусите.
Когато част от влагата в почвата се изпари се получава обратния процес. Водата винаги преминава от по-мокрото към по-сухото. Това го знае всеки. За това влагата съхранена вътре в микро порите на тухлата сега се връща в почвата. Това я поддържа по-дълго влажна, но влажна до степен безопасна за кактусите. Както не веднъж съм споменавал не водата убива нашите кактуси, липсата на въздух до което води нейното наличие, и от там до създаването на условия за развитие на анаеробни патогенни организми.   
Точно за това забъркваме почвени субстрати по сложни / почти алхимични / рецепти. В началото. По-късно когато мързела вземе връх над ентусиазма всеки стига до една универсална за неговите условия рецепта, и с малки промени в състава на субстрата сади всичко каквото му попадне.

Неактивен John Stalker

  • Група БЕК
  • Потребител на Кактус БГ
  • *****
  • Публикации: 3297
  • Activity:
    0%
  • Пол: Мъж
  • Пишман енциклопедист, списвач и събирач на кактуси

Отвътре ми е едно философско. Сигурно ще излезе дълъг пост. Ша ма прощавате предварително.

На пръв поглед Джони е прав. Фаянсовата плочка не е хигроскопична и водата стои върху нея, а през тухлата преминава и потича от долу. Следователно тухлата е по-водопропусклива от плочката.  В нашия случай обаче картинката е малко по-различна. Водата не преминава през песъчинките, а през междините между тях. Между по едрите песъчинки междините са по-големи и за това водата по лесно отича. Само че пясъка има и още една друга в случая полезна функция.


Ето, че си идваме на думата.  (y)

Цитат
Да направим един мислен експеримент. Да приемем че една саксия може да събере петстотин кубически сантиметра почва, и че този обем почва може да поеме сто милилитра вода до пълното си сто процентово насищане.  Да приемем също че кактуса засаден в тази саксия " изпива " при едно поливане двайсет милилитра вода. Остават излишни осемдесет милилитра които трябва да се изпарят за да изсъхне почвата.  Ако сега напълним саксията със субстрат който съдържа петдесет процента почва и петдесет процента пясък ще се получи друга картинка. Тъй като в целия обем почвата е два пъти по-малко следователно тя ще поеме и два пъти по-малко вода / тъй като пясъкът не е хигроскопичен и не може да поеме нищо /.

Ето тук е тънката нишка, понеже пясъкът не може да поеме излишната влага, а почвата като се намокри запълва празнините между песъчинкте и трудно се оттича, има голяма вероятност тя да остане в саксията. ;)

Цитат
Следователно след поливката в саксията ще останат не сто, а само петдесет милилитра вода.

Логично е, ако останалата част е отцедлива и пропусклива.  (y)

Цитат
Кактуса ще " изпие" неговите двайсет милилитра и на края излишни ще останат само трийсет милилитра вода които трябва да се изпарят. Вместо осемдесет имаме само трийсет милилитра излишна вода която ще се изпари за много по-кратко време.

Определено тук има зависимост и от големината на растението и колко е жадно и може да поеме. Всички знаят защо по-често гният малки растения засадени в големи съдове.  (y)

Цитат
Ако сега заменим половината пясък с натрошена тухла, зеолит, перлит, или друг химически неутрален хигроскопичен материал какво ще се получи. Елементарната логика говори че увеличавайки частта на хигроскопичния материал в субстрата това ще доведе до увеличаване на абсорбираното количество вода и това ще забави изсъхването на почвата.  И това на практика е така, само че наличието на хигроскопичен материал / натрошена тухла / в субстрата води до друг положителен ефект. Веднага след поливането почвата е със сто процентова влажност. Така наречената пределна влагоемкост. Тоест всички микроскопични пространства между частиците почва са запълнени с вода. Останалото количество вода няма къде да се вмести и изтича през дренажните отвори. В следващия момент обаче част от водата се всмуква в дълбочина от тухлите / зеолита или каквото там сме сложили /. Това автоматично намаля процента на овлажняване на почвата и част от тези микроскопични пространства между частиците почва се оказват празни. Празни обаче те не могат да седят и затова се изпълват с въздух. Наличието на въздух коленно променя микробиологичната обстановка в нашата почва. Патогенните микроорганизми в подавляващото си болшинство са анаеробни. Тоест развиват се само в отсъствието на кислород ,и наличието на въздух затруднява, или въобще възпрепятства тяхната поява. На тяхно място се развиват аеробни гъби и бактерии полезни за растенията. Точно с тяхна помощ става усвояването на влагата и хранителните вещества от кореновата система на кактусите.
Когато част от влагата в почвата се изпари се получава обратния процес. Водата винаги преминава от по-мокрото към по-сухото. Това го знае всеки. За това влагата съхранена вътре в микро порите на тухлата сега се връща в почвата. Това я поддържа по-дълго влажна, но влажна до степен безопасна за кактусите. Както не веднъж съм споменавал не водата убива нашите кактуси, липсата на въздух до което води нейното наличие, и от там до създаването на условия за развитие на анаеробни патогенни организми.   

Те тук си безспорно и 100% прав.  (handshake) Точно заради това в момента съм започнал да пресаждам вече за трети път трънчетата си.. в субстрат без едър, или недай си боже ситен пясък.  (y)

Цитат
Точно за това забъркваме почвени субстрати по сложни / почти алхимични / рецепти. В началото. По-късно когато мързела вземе връх над ентусиазма всеки стига до една универсална за неговите условия рецепта, и с малки промени в състава на субстрата сади всичко каквото му попадне.

Мда.. или пък се чудим защо кактусите ни хвърлят корени, загниват в основата и прочие.

Неактивен NIKI

  • Потребител на Кактус БГ
  • *****
  • Публикации: 452
  • Activity:
    0%
     Пешо, явно вече си измислил някаква нова субстанция и за това така издалече почваш темите, риторично ;). Време е да изплюеш камъчето и да ни кажеш какво си изобретил, за да бъдат и нашите кактуси щастливи и без проблеми, махайки листовките и пясъците от субстрата.  (f)

Неактивен John Stalker

  • Група БЕК
  • Потребител на Кактус БГ
  • *****
  • Публикации: 3297
  • Activity:
    0%
  • Пол: Мъж
  • Пишман енциклопедист, списвач и събирач на кактуси
Ники, няма нищо ново под слънцето. (rofl) Просто преоткривам топлата вода по свой начин.  (beer)

Неактивен 7george

  • Герой на БЕК
  • Потребител на Кактус БГ
  • ********
  • Публикации: 2841
  • Activity:
    1%
  • Пол: Мъж
  • Какторжник, по лесните видове
Развенчаване на митове и легенди - на кактуса почва не му трябва..  (rofl)

Обаче се получи интересна дискусия. Дотука какво имаме - колкото пясъци - толкова и свойства, това са различни материали на практика. Маже би най-добрия пясък ще е филца, с размери 5 - 10 милиметра, който почти не задържа вода. Но: задължително в смеската ще ни трябва хигроскопичен материал, - тухла, зеолит, прерлит, керамзит, вермикулит и т. п.
== Лятото идва! ==
Every day above ground is a great day!

Кактус БГ


 

Sitemap 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27 28 29 30 31 32 33