Кактус БГ
КАКТУСИ => Снимки на кактуси => Темата е започната от: bricki в Май 16, 2013, 07:53:19 pm
-
Дали добър или лош??? ... това е! :D
(http://media.snimka.bg/s1/2114/030471621.jpg?r=0)
(http://media.snimka.bg/s1/2114/030471609.jpg?r=0)
-
Няма нищо лошо.
-
Първото, ако не се лъжа, е фиро аламосанус, моят придоби същия този лилав тен.Това не само, че не е лошо, гаранция е, че няма да изгори от слънцето.
-
Както знаем растенията / и в частност кактусите / не усвояват целия честотен спектър от светлината. За различните физиологични процеси определена роля играят синята и червената част от спектъра. Зелената която е ненужна растенията отразяват. За това и ги виждаме зелени на цвят. За да протече нормално фотосинтезата растенията имат нужда от светлина. Същата светлина обаче в по-голямо количество води до разрушаването на хлорофила. Веществото без което фотосинтезата е невъзможна. Когато епидермиса и тъканите под него са недостатъчно дебели на растението / в частност кактусите / не им остава нищо друго освен да се опитат да ограничат количеството светлина с някакъв филтър. Това червеникаво оцветяване върши точно тази работа. То отразява допълнително / освен зелената част от спектъра / и част от червения сектор от спектъра. След време когато епидермиса стане достатъчно дебел това оцветяване ще изчезне. Този процес е най- често и най- категорично забележим при семеначетата.
Така че Тен- добър или лош? Отговора е нормален.
Тоя пост посвещавам на всички фенове / ако има такива / на моите дълбокомислени и много думни постове. Не бях се обаждал скоро. Загубил съм форма, за това успях да измисля едва десетина изречения.
-
Благодаря за отговорите и за разясненията!
Всъщност вече успявам да различа "добрия" тен от "лошото" изгаряне!
Е, повечето пъти късно :D
3бр. феро от по-младите добиха този приятен тен (sun)
А темата я пуснах и заради други екземпляри, които ползват слънцето в момента.
Предполагам, че има и кактуси, характерни с окраската (кожата) си ...
Показвайте ги бързо!!! (happy)
ПП: И още един тело от морето :)
(http://media.snimka.bg/s1/2117/030478927.jpg?r=0)
-
Позапекъл се е, но не е изгорял. Предполагам, че си го нахендрил на директно слънце веднага след пресаждане. Метни му 1 марля отгоре за известно време, за да почне да расте. Това състояние е опасно.
-
Предполагам, че има и кактуси, характерни с окраската (кожата) си ...
Показвайте ги бързо!!! (happy)
Ето вечно червени:
(http://img.fotocommunity.com/Pflanzen-Pilze-Flechten/Kakteen-Sukkulente/Sie-strahlten-in-leuchtendem-Rot-a21578927.jpg)
Опитът показва, че почервеняването е признак на някакво функционално разстройство на кактуса и не е задължително да е от прекомерно слънце. След препичане някои растения изпадат в шок и може да отнесат два три месеца без растеж.Сега някакъв цереусов е под по-специално наблюдение, който си е червен цяла зима без слънце, но още не е загинал, пуска си нормално оцветени издънки.
-
И още един тело от морето :)
За тулензис, буеки и флавус/панаротоанус подобно почервеняване или покафеняване е в реда на нещата. Ако е сочен като на снимката и дава прираст по малко няма проблеми. Ако започне да се свива, тогава е лошо.
-
Три са причините които могат да накарат един кактус да се оцвети неестествено червеникаво. / Може да има и повече, ама аз знам за три /.
Първата, и най-често срещаната / особено при по-млади растения / е прекомерното излагане на слънце. Сред хората / голяма част от кактусарите също са хора / се шири схващането че кактусите са пустинни растения и като такива искат всичкото слънце което можем да им осигурим. Това далеч не е така. Много от видовете в природата живеят скрити сред треви и храсти. Целодневното излагане на пряко слънце за тях е проблем.
Втората основна / и най-неприятна / причина е гъбично заболяване. Само че разликата с червенината предизвикана от първата причина е толкова очебийна че може да бъде уловена дори не от начинаещ кактусар, а от човек който вижда кактуси за първи път.
Третата причина за червеникаво оцветяване е желанието на хората за нещо необичайно. Подтиквани от това желание големите производители добавят в почвения субстрат, или във водата за поливане вещества които се просмукват в кактуса и го оцветяват в червено. Всички сте виждали популярните преди година, две червени грузонита които пресадени в нормална почва почват да си пускат нормални светложълти бодли.
Предполагам, че има и кактуси, характерни с окраската (кожата) си ...
Показвайте ги бързо!!! (happy)
Прав си. Има много такива видове така че е трудно да се покажат наведнъж.
Два са основните пътища по които е тръгнала еволюцията за да защити кактусите от прекомерната светлина. В районите където тази прекомерна светлина е комбинирана и с прекомерна горещина / полуостров Калифорния и пустинята Мохаве например / еволюцията е дала на кактусите масивно гъсто ободляване. Бодлите освен че спират част от светлината, правят сянка на стъблото и то не се прегрява, и не на последно място ограничават движението на въздуха около стъблото и по този начин повече или по-малко ограничават и изпарението и загубата на влага.
При другата група кактуси прегряването не е фактор и там еволюцията е постигнала ограничаване на светлината с помощта на цветни филтри. За това повечето високопланински видове, където високите температури не са проблем, имат необичайно оцветени стъбла. Неопортерии, Пирокактуси, Хоридокактуси. Сред тях е трудно да намериш ярко зелено оцветено трънче. Ако се отглежда правилно разбира се. Иначе една Неопортерия отглеждана на източен / или недай си боже северен / прозорец си е толкова свежо зелена че ти идва да си направиш салатка.
Като най-необичайно оцветен кактус разбира се първенството държи / според мен / Копиапоа цинереа със своето пепелно сиво, до бяло стъбло. Причината за този цвят на епидермиса не е изяснена напълно. Поставена на пълно слънце при наши условия тази Копиапоа вместо да добие този ефектен епидермис просто си почервенява като всички останали кактуси. На практика ако в някоя колекция има пепелно сива цинерея то тя е почти сто процентово внесена от природното и местообитание, а не е отгледана в изкуствени условия.
-
За тулензис, буеки и флавус/панаротоанус подобно почервеняване или покафеняване е в реда на нещата. Ако е сочен като на снимката и дава прираст по малко няма проблеми. Ако започне да се свива, тогава е лошо.
Явно не съм попадал на такива, като става дума за почервеняване в точно такъв червен цвят, а по скоро имам предвид като изменение на какъвто и да е цвят към червен, например от тъмнокафявозелен, дори кафявочерен към червен.
Тия са ми любопитни:
Copiapoa esmeraldana
(http://www.tucson-gardener.com/graphics/cactacea/Copiapoa%20esmeraldana02.jpg)
(http://www.tucson-gardener.com/graphics/cactacea/Copiapoa%20esmeraldana01.jpg)
Opuntia violacea
(http://seedrevolver.com/rev1/wp-content/uploads/2011/10/opuntia_violacea.jpg)
-
Ериосисите наистина са червенокожи индианци в много от случаите. Ето едно индианче от моите гледани от семка.
(http://i44.tinypic.com/2wgd6xz.jpg)
-
Eriosyce heinrichiana:
(http://i42.tinypic.com/2ui7jiw.jpg)
Discocactus sp. (купен като woutersianus, но определено не е):
(http://i43.tinypic.com/b47os1.jpg)
И двата тръна са зад два стъклопакета.
-
Discocactus magnimammus 8-| (y)
Хубав е ;)
-
(y)
-
Интересна промяна на тена наблюдавам при кактуси , които нормално не са свикнали на интензивно слънчево греене . Вижте този гимно карденазианум :
Преди месец - месец и половина :
(http://i44.tinypic.com/2zyjyhu.jpg)
Ето го и сега :
(http://i39.tinypic.com/2ive536.jpg)
Изглежда като изгорял , но не мисля че е. Кожата е станала груба , задебелена и изглежда като нещо средно между изгаряне и вроговяване. Необичайно силният УВ- стрес за това растение не е довело до стоп в растежа , дори напротив - вижда се. Времето ще покаже най-добре дали това е изгаряне или защитно вроговяване на епидермиса. Каквото и да е то явно го понася и си расте.
При северноамериканците и в частност феротата като че ли е типично виолетово - червената промяна в цвета :
Ей при тоя акантодес има всичко - старо изгаряне в основата и нови цветови гами нагоре :
(http://i40.tinypic.com/o1d8g.jpg)
И ярко червено при пилосус :
(http://i44.tinypic.com/20gheeq.jpg)
Мисля че това е границата която е достигната при тези кактуси - дори е възможно да е премината. На тази надморска височина на която се намират те УВ- то е доста по-силно отколкото при мен. И ако има фактор спасяващ ги /засега/ от жестоко изгаряне то това е постоянното движение на въздуха .
-
Още малко плажуващи:
Този мелокактус избива на синьо ;) а добавя и "плажно масло" отгоре :D
(http://media.snimka.bg/s1/2151/030545113.jpg?r=0)
и редовните заподозрени eriosyce (sun)
(http://media.snimka.bg/s1/2151/030545093.jpg?r=0)
(http://media.snimka.bg/s1/2151/030545090.jpg?r=0)
(http://media.snimka.bg/s1/2151/030545089.jpg?r=0)
-
Тука жегата е дошла малко в повече. Ще използваме Дефламол ! :D :D
(http://i57.tinypic.com/1zv7bll.jpg)
(http://i61.tinypic.com/232lfq.jpg)
-
А ние се чудим от къде японците ги вадят техните супер, ултра, и мега кабуто.
-
Тука жегата е дошла малко в повече. Ще използваме Дефламол ! :D :D
(http://i57.tinypic.com/1zv7bll.jpg)
(http://i61.tinypic.com/232lfq.jpg)
За горното астрофитумче: не изключвам възможността да е var. Purple. Аз имам такъв голям и децата му сега приличат на твоя, макар и малко по-кафеникави.
-
Имам аз една монстрозна гола форма на ребуция, която беше зелена, миналото спря да расте, спаружи се, после тръгна да се изцигулчва от върха и тогава я намазах с хормона на Змейчо, та сега изкара една издънка с лилав тен... на снимката изглежда розовеещ, ама е лилавеещ в действителност (http://i58.tinypic.com/2j0i26d.jpg)
А измежду 4 годишните семеначета Феро ректиспинус, имам едно, което преди дни забелязах какви дяволии прави. То си е малко и за другата тема с аномалните ребра и ареоли, ама понеже и червеникав тен има, ще използвам в този пост да го изтипосам и него.
Та, ето го Ферото, което реши да пуска мамили или се вдетинява и показва мамилоподобен прираст, като едногодишно семеначе (think)
(http://i59.tinypic.com/mwuz6e.jpg)
-
Не знам защо, но от пръв поглед тоя приятел от първата снимка ми заприлича на Джаба Хътянина, капо де тути капи от външния пръстен на галактиката.
-
Пистолеро , имам усещането , че ако продължаваш да мажеш голата си ребуция със Змейчовите хормони ще получиш най-странната жива материя съществувала някога на земята (nod)
-
Ние с нея сме се разбрали, ако не и харесва нещо да си каже, да кимне... или в краен случай да се поразходи сама до по- сенчесто място. Мисля, че няма да има проблем с тези действия, след като вечер си свети, като градински LED осветител :D
-
Мога да ти спретна хормон с мутаген (rofl) (wasntme) 8-|
Само че не отговарям, ако ти мутираш (shake) :D :x
Според мен си сложил много голяма капка и се е подуло много (nod)
На такива мини мамили трябва да се слага пропорционално количество (y)
Сложи още на 2 места и внимавай (wasntme)
НЕ СЕ МАЖЕ! Поставя се капчица ! (wait)
Ай (rofl)
-
Това изцигулченото от върха си е самосиндикално преди каквито и да е мои намеси. Мазането дойде после и само това едничко кратунче изби.... а е обмазана околовръст цялата, мамила по мамила и то с клечица, не с баданарка :D
-
Две снимки на едно кактусче. Първата е направена в средата на лятото , в разгара на жегите. Кактусчето е мека копиапоа , предполагам тенуисима / табелката отдавна е избеляла/. Ето каква беше тогава :
(http://i66.tinypic.com/301qdtl.jpg)
Бях го отписал. Мислех , че жегата му е дошла в повече и е загинало.
Но няколко месеца по-късно като го видях отново беше си възвърнало нормалния цвят :
(http://i66.tinypic.com/2mqterr.jpg)
-
Не знам какво им става на тези мои астериаси . В началото на май като бях под найлона ето какво видях :
(http://thumb.ibb.co/k0rPka/P1230564.jpg) (http://ibb.co/k0rPka)
Не си падам особено по тези цветни форми ... (think) Предполагам , че причината за поредния цветнокож индианец е жегата , която имаше /макар и за кратко/ през април.
-
Ако не те кефи- пусни го на търг. Ще се избият за него... да не кажа , че и аз :D
-
Сигурно ли е, че тенът няма да се промени към зелено, ако се скрие от продължително греене на слънце?Не, че аз проявявам интерес. :)
-
Това е нормална защитна реакция на растението при рязко увеличаване на слънцегреенето. Следващата степен е прегар. С времето цветът му ще се възстанови. А ако не стане - пращай го направо при моите цветни астериаси, ще си паснат добре. (rofl)
-
Аз мисля че в случая слънцето няма вина.
През април нито слънцето, нито жегите са били кой знае колко екстремни, още повече че твоят найлон отпред и отстрани е отворен. Някои от моите Копиапои които през лятото стават медникаво червеникаво кафяви, все още не са добили летния си цвят. Слънцето не стига. Още повече че ако слънцето му е дошло толкова в повече че да почервенее то стъблото трябва да изглежда доста по-измъчено, а тоя комунист си изглежда съвсем свежарка.
Според мен причината е другаде. Я някакъв вирус, я някой заспал ген от някой прадядо се е събудил. Не вярвам да е от водата щото и аз поливам с хасковска вода ама още нищо не почервеняло. Във всеки случай ако преместен на сянка си върне нормалния цвят значи все пак причината е в слънцето. Интересно ако този червен цвят се запази какъв ще е цвета на цвета като цъфне.
-
(http://thumb.ibb.co/i54uka/DSC05798.jpg) (http://ibb.co/i54uka)(http://thumb.ibb.co/nht9Jv/DSC05801.jpg) (http://ibb.co/nht9Jv)(http://thumb.ibb.co/iN2QrF/DSC05802.jpg) (http://ibb.co/iN2QrF)
Ето какво е направило слънцето с някои от моите семеначета. В това отношение напълно подкрепям мнението на Valyo. Очаквам след като кактусите се окопитят след дългия, студен и тъмен зимен период да възвърнат нормалния си цвят.
-
Ето един тело, който до скоро беше покрит с найлони в продължение на близо месец заради дъждовното време.
(http://i65.tinypic.com/hvxpw7.jpg)
-
Ето го червенокожият индианец почти месец по-късно :
(http://thumb.ibb.co/feTyBF/P1230776.jpg) (http://ibb.co/feTyBF)
Вероятно твърдата му консистенция тогава ме е заблудила (wait) , но явно още тогава е бил труп , при това червендалест (rofl) .
-
Мдам, бях го отписал още на предишната ти снимка.
При мен 1 пенинсуле упорито се прави на чилиец всяко лято от 2 насам:
(http://thumb.ibb.co/hp2arF/IMG_20160603_193422.jpg) (http://ibb.co/hp2arF)
И го докарва:)
-
Ето го червенокожият индианец почти месец по-късно :
(http://thumb.ibb.co/feTyBF/P1230776.jpg) (http://ibb.co/feTyBF)
Вероятно твърдата му консистенция тогава ме е заблудила (wait) , но явно още тогава е бил труп , при това червендалест (rofl) .
Това са пораженията от много часове слънце . Гъба , скапване и всичко това е следствие . След ,като растението е прегряло , може и да се оправи и да вазвърне нормалният си вид , като веднага се премести за седмица на абсолютна сянка . Когато растението е нудум и няма нито бодли, нито бели пухчета, за да го пазят от слънцето , това се случва неминуемо. На тези растения им трябва не повече от 4-5-ч.слънце, за да се развиват добре и ако са изток е най-добре. Това се отнася за доста видове и най-вече за обрегония , ацтекиум, ариакарпусите , лофофорите и др. Тези растения в природата оцеляват ,като се зяравят в почвата и са в близост до треви и храсти около тях.
-
Астрофитумите, особено от f. Nudum са много чувствителни при първото пролетно слънце. Без значение дали са мириостигми или астериаси, си изгарят като две и две. Затова много внимателно с тях през първите проленти слънчеви дни : поне 2 седмици под вестник и след това търсете мрачни, облачни дни за разкриване на директна дневна светлина.
-
В моя случай - прегряване - Да.
Слънчево изгаряне - категорично Не.
-
Прегряването е първата степен на слънчевото изгаряне. ;)
-
Този , както и другите ми кактуси са зимували при температури 5-15`С в продължение на месеци. През април като ги изнесох имаше няколко дни с температури около 30`С. Под найлона /макар и открит/ температурите са били над 40`С. Това е рязък температурен скок от порядъка на 30-40`С. ! Все едно са били сложени в сауна. В случая се говори за хипер термия / прегряване/ . То може да е свързано с директното слънчево греене , може и да не е. В моя случай - не е. Защото под този дебел , жълт , армиран найлон с УВ защита , сауна - ефект се постига много лесно , но изгаряне от директни слънчеви лъчи е невъзможно.
За слънчевото изгаряне , за което ти споменаваш Вальо, е нужно само директно слънце . Не са нужни високи температури .
-
Не е точно така. Миналата година ми изгоряха близо една тава астрофитуми f.Nudum при положение, че стъклата на балкона ми са облепени с фолио за стъкло тип мозайка и растенията бяха допълнително завити с полиетилен. При консултация с бившата агрономка на ботаническата градина в Балчик, на която ги занесох , жената каза, че растенията просто имат слънчев прегар, иначе са в прекрасна кондиция. Сега са с дефекти и ги държа само за да цъфтят и да им използвам цветовете.
-
Copiapoa cinerea `enormis`KP837 - седемгодишно семеначе. Днес случайно забелязах /като се вгледах по-внимателно :)/, че на места към върха се появява от този тъй желан сребрист налеп. Сигурен съм ,че като поотрасне , след година - две , ще падне и пак ще си е сиво-черно. Но все пак е нещо. Не съм очаквал , че при моите условия бих зърнал дори и за малко от ``сребристото`` :)
(http://thumb.ibb.co/gO58dv/P1240972.jpg) (http://ibb.co/gO58dv)
(http://thumb.ibb.co/eLUeka/P1240968.jpg) (http://ibb.co/eLUeka)
-
Нaпълно нормално е кактусът да придобие нормалният за видът си налеп. Аз имам няколко с такъв налеп и не им е паднал , а са цялите покрити с него. По принцип този налеп е характерен за всички копиапои , при някои видове е почти сиво - бял ,при други жълтеникав или светло - млечно кафеникав . Най-рано и лесно , започват да го правят - cop. cinerea , cop.columna alba , cop.dealbata , cop. haseltoniana. Имам и една cop. lembckei цялата в светъл налеп. Понякога през зимата този налеп започва да избледнява , все едно се лющи . Но не при всички растения е така , всичко е индивидуално. Искат много пряко слънце и свеж въздух. Аз имам и гимнокалицими и пирокактуси , които са с такъв налеп.
-
В повечето случаи съм напълно съгласен с казаното от Schmidt, но в случая моето мнение е малко по-друго.
Характерния синкаво сив налеп при Копиапоите не е правопропорционален на слънчевото греене. При повече слънце растението придобива червеникаво кафяв цвят на епидермиса / като повечето кактуси /. Този меден отенък играе ролята на филтър и ограничава количеството светлина което достига да хлорофила. Свързано е с неустойчивостта на хлорофила към големи дози светлина.
Мислех да кача моя снимка, но и на снимката на Спини се вижда че по върха на ареолите / там където растението е най-огрявано от слънцето / то е станало медно червеникаво, а сивкавия налеп е започнал да се появява дълбоко в гънките на ребрата. Там където светлината е по- ограничена.
И по-големи умове от мен все още спорят какви са факторите обуславящи появата, или липсата на този налеп заради който хората толкова много харесват род Копиапоа. Факт е че растение взето от природата успява и при нашите условия да запази голяма част от този налеп, но растение отгледано от семка много трудно го придобива.
Моето скромно мнение се ограничава само до условията на моята тераса. В природата какво се случва не знам. Знам че на терасата ми този налеп започва да се появява след като растението стане поне на десетина години. Сято е в преобладаващо минерален субстрат. На собствен корен. Поливането е по - ограничено. Слънцето достига до растението няколко часа преди обяд, но по-време на обедните жеги то е на сянка. И най-вече човек трябва да има и известна доза късмет Копиапоата която има да реши да се покрие с налеп. Растения от една и съща сеитба, отглеждани при едни и същи условия се покриват с налеп в доста различна степен. Също като Юбелманиите които ни показа Спини преди известно време. И при него две съседни растения изглеждат съвсем различно. Едното е ефектно тъмно, а другото травиално зелено.
Това по-долу е една от моите колумна алба. Растението е девет годишно. Саксията е единайска. Тъй желания налеп вече е започнал да се появява. Появява се не върху младата част от стъблото, а върху по-старата. Тоест не се появява с растежа, а по-късно. Не знам защо.
(http://media.snimka.bg/s1/5552/037347777.jpg?r=0)
-
Напротив , точно светлият , сребрист налеп играе ролята на защита ог слънцето .
В Атакама то е в излишък . Точно печенето на пряко слънце прави възможно образуването на този налеп. През стъкло и найлони , доста трудно да се по получи.
Изчел съм куп глупости , как в хабитата нямало полвината ден слънце , и как само мъглата ги оросява и затова те не обичали много слънце..... Да ама това е само за коп. колумна алба. и е доста относително понятие . Плюс това незнам как може да се , сравняват хабитатните условия с домашните ?? Нали се сещащате че това звучи нелепо и би било доста пагубно за определени видове. Давайте да ги измъчваме , като в пустинята ,тогава ще оросяваме и няма да поливаме , за да сме като в хабитата ....? Копиапоите обичат всичкото слънце , което може да им се предостави , дори са по-слънцелюбиви от ферокактусите ! При мен растат и правят налеп с яки бодли , точно по този начин , без засенчване , поливането не е ограничено , а е както при другите ми видове . Примерът които Склери дава с цветът на епидермисът на убелманиите не е удачен в случая. Налепът има много по -груба структура и еднакво би се образувал , върху зелен и върху по -тъмен червено- кафеникав епидермис. Цветът на епидермиса на което и да е растение не е задължително да е еднакъв с останалите растения дори от един
и съци посев - Това е съвсем ясно . Има примери колкото щеш. Чилиици , гимнокалициуми и др. От един и същи посев ,едни растения остават с тъмен , кафеникав епидермис , а другите с чисто зелен и то при едно и също слънце греене. Вариират страшно много, само че това няма нищо общо с налепите.
Цветът на епидермисът не е право пропорционален на слънчевото греене , има генетично обособяване и видова предразположеност.
-
Винаги се чувствам малко неудобно когато трябва да споря за нещо на което не съм пряк свидетел. Имам в предвид природните условия при които растат Копиапоите. Всички сме чели много книжки, ама никой не е ходил на място да види дали е точно така.
Някой ще каже че природните условия не са толкова важни защото кактусите поколения на ред отглеждани в културни условия постепенно свикват с тях. Само че доколкото някои от най-атрактивните видове Копиапои / като краинзиана например / рядко цъфтят в културни условия повечето, ако ли не и всички семена които се предлагат на пазара са събрани от диворастящи растения, тоест условията при които ще ги отглеждаме трябва да са максимално близки да природните. Сещате се защо.
Напротив , точно светлият , сребрист налеп играе ролята на защита ог слънцето .
Няма еднозначно мнение каква точно роля играе сребристо сивият налеп. Ролята на защитник от слънцето се опровергава от факта че такъв налеп имат само Копиапоите от групата на цинереа / деалбата, колумна алба, хаселтонияна, лонгистаминеа / Останалите копиапои нямат такъв налеп, а някои от тях вирят при доста по-слънчеви условия. Дори краинзиана, която също е от групата на цинереа няма такъв налеп.
Що се отнася до температурния режим. Копиапоите се срещат по крайбрежието на Чили в в една ивица широка около двайсетина километра. Там където по-близката до брега планинска верига е прекъсната от някое дефиле могат да се намерят и по-навътре, но винаги в границата на разпространение на мъглата която нахлува от океана. / Не съм бил там, но това повтарят всички хора които са ходили на място / Така че пустинята Атакама може да е една от най-сухите пустини, но Копиапоите не растат в цялата пустиня, а само до където достига мъглата. Изключение прави Копиапоа соларис която се среща на по-голяма надморска височина, и до нея не достига мъгла.За нужната и влага тя разчита на спорадични валежи. Наличието на всекидневна мъгла която се вдига чак някъде по обяд / не съм видял, но така пишат всички които са ходили там / ограничава времето през които Копиапоите виждат слънцето до няколко часа. За това твърдението че Копиапоите били по-слънцелюбиви дори от Ферокактусите малко не ми се връзва.
Що се отнася до температурния режим има още една тънкост, и тя се нарича Хумболтово течение. Това тихоокеанско течение идва чак от Арктика и мие бреговете на Чили със студена вода която от своя страна не позволява на дневните температури да се вдигат над двайсет и пет, двайсет и осем градуса. Всички снимки които сме виждали на Копиапои в природата показват ярко синьо небе, камъни, гола суха земя, и създават илюзията за горещо като в пещ но на практика трийсет градусова жега по местата където се срещат Копиапоите / а не навътре в Атакама / са рядко срещано явление./ Така пишат тези които са ходили там, аз не знам / Това прави Копиапоите неподходящи за оранжерийно отглеждане у нас. В Англия ги гледат масово в оранжерии, но там условията са други. Не че и у нас не може, но проветряването трябва да е такова че да не позволява в оранжерията да става петдесет и повече градуса. Личния ми опит говори че при нашите условия Копиапоата расте малко късно на пролет, и в началото на лятото. След това бързо изпада в стагнация, и се събужда отново чак в края на август. Точно заради летните жеги у нас които и идват в повече от това с което е свикнала.
На моята тераса Копиапоата се чувства най-добре, расте нормално и цъфти, при полуоранжерийни / ако мога така да го нарека / условия. При мен това означава стъкло / матово / отпред и отстрани, но отзад отворено. Това създава един особен микроклимат. Два, три дена след поливката в това полузатворено място се усеща повишена въздушна влажност, без въздуха да е спарен като в баня. След това няколко дена до следващата поливка въздуха е свеж доколкото може да бъде свеж въздуха в един летен ден у нас. В главата ми дори се появява една еретична мисъл че толкова цененият сребристо сив налеп има някаква връзка не със слънчевото греене, а с въздушната влажност / мъглата в Чили /, ама наблюденията ми са твърде от скоро и твърде скромни за да го твърдя със сигурност.
За цвета на епидермиса съм съгласен с написаното от Schmidt. Генетично предопределен от поколения прародители той се появява много по-лесно при видове чиито праотци са се защитавали с негова помощ от излишъка от слънце. Видове които по принцип са си зелени / техните баби и дядовци са расли срити между храсти, треви и камънак / също могат да почервеният ако слънцето им дойде в повече. Само че това трябва да става постепенно. Ако излишъкът от слънце им дойде взривоподобно / просто ги изкарате от стаята на перваза на терасата / те няма да почервенеят а ще изгорят. Всеки от нас има богат личен опит в това отношение.
-
Склери, догога ще се обръщаш към мен в трето лице ? Особено , след като ме цитираш , звучи доста изкуствено. Ако искаш мога да се обръцам към теб в учтива форма на "вие" . Разбирам че демонстрираш резервираност и се опитваш да правиш дистанция по този начин . Нали знаеш ,че сме доста различни и няма как да станем особено близки. Общото ,което ни свързва са само кактусите.
Това което изчетох до тук от твоя преразказ , изобщо не е така . Почти всички копиапои дори тези с тъмен епидермис в хабитата правят налеп, като налепа вариира като цвят , както бях писал вече. Те за това са род Копиапоа , това ги обединява и е характевно за родът. Порови се в интернет и виж хабитатни растения как изглеждат.
Тази роса - мъгла ,която пада в определени райони образува по кактусите не налеп , а зеленясване и водорасли , което особено се виждат по цереоидите.
Така че този налеп може и да има функията да ги защитава от перманентната влага да не гъбясват. Аз лично имам 2 клайнцияни с кафяви и с бели бодли и двете са ми с налепи. Копиапоите живеят и по- навътре и нависоко в пустинята , където я нама тази мъгла. и това са доста видове - например k. Рупестрис на ,която друготао име и е Дезерторум , което преведено означава пустиня.
Има кактуси които никога не могат да потъмнеят от излишък на слънце тези със светло зелен епидермис . Едно Грузони , което се пече по цял ден на слънце в хабитата никога няма за почервенее , а примерите са безброй. Мойте копиапои не изпадат в лятна стагнация и обичат много слънце, растът през целият сезон нормално. Изводите за твоят микроклимат , който им създаваш си ги направи сам . Знам че с теб не може да се спори и ще продължиш да си отстояваш твоята истина. Нямам време да пиша фермани за да се доказвам какво и калко съм прочел и какъв опит имам.
-
И да не забравяме една важна подробност що се отнася до Чили, без значение колко гъсти и постоянни са мъглите сутрин, Чили е на западния бряг в южното полукълбо (http://study.com/academy/lesson/the-suns-path-through-the-local-sky.html#lesson). Та там освен мъглите, aми и планинските върхове, и чукари хвърлят известна сянка на крайбрежно ориентираните растения до към късната сутрин или чак до обед, а копиапойките покрай брега обикновено са наведени на северозапад каквото е движението и на слънцето в южното полукълбо, показвайки откъде получават най- голямата доза от слънчевото греене.
https://vimeo.com/30695003
-
Най-вероятно причината за восъчния налеп е комплексна. При мен дребосъците Cop. melanohistrix вече белеят.
Растения, които съм виждал в Монако бяха с перфектен сиво-бял налеп(вкл. Cop. krainziana), въпреки, че са под стъкло(т.е. с редуцирано ниво на UV).
Само за целите на анализа споменавам, че има наблюдения при Uebelmania pectinifera за поява на восъчния налеп при комбинация от висока влажност и температура.
-
Прав си Шмид. Двата с теб сме много различни. Ти си по рязък. Твърдо защитаваш мнението си. Можеш дори леко да нагрубиш опонента. Каквото имаш да казваш го казваш кратко и ясно. Както го е казал народа - "Право куме та в очи.". Аз съм по дипломатичен, и много, много по-приказлив. Ако не се самоконтролирам съм способен като нищо да натракам две страници за нещо което може да се каже с две думи. Въпреки това имам чувството че ако се познавахме лично нищо чудно да бяхме станали добри приятели. Аз харесвам хора като теб.
Що се отнася до Копиапоите. Прав си. Като напишеш в Гугъл Копиапоа, хабитат деветдесет и дори повече процента от снимките които се отварят са на цинереа, и нейните разновидности. Обяснението е просто. Те са най-атрактивни, и най-снимани. Аз обаче продължавам да твърдя че не всички Копиапои правят налеп, като дори нямам в предвид така наречените " меки " видове като хумилис и хипогаеа. И за да не съм голословен ще се позова на снимки направени от Хуан Акоста от Спинифлорес. Ще се съгласиш че когато става дума за чилийски кактуси не можем да не признаем че той е експерт. И така :
Копиапоа кокуимбана
(http://media.snimka.bg/s1/5554/037352557.jpg?r=0)
Копиапоа ехиноидес
(http://media.snimka.bg/s1/5554/037352559.jpg?r=0)
Копиапоа маргината
(http://media.snimka.bg/s1/5554/037352560.jpg?r=0)
Една от моите любимки - Копиапоа мегархиза
(http://media.snimka.bg/s1/5554/037352561.jpg?r=0)
(http://media.snimka.bg/s1/5554/037352558.jpg?r=0)
И на края една Копиапоа рупестрис / синоним на Копиапоа десерторум, синоним на Копиапоа талталенсис / която ти споменаваш като пустинно растение.
(http://media.snimka.bg/s1/5554/037352589.jpg?r=0)
Единствената Копиапоа която живее над зоната на мъглите, при сурови пустинни условия е Копиапоа соларис. Именно суровият хабитат който обитава в природата я прави толкова трудна за отглеждане в любителски, културни, условия.
Ако ви се гледат още снимки ето една страница на Спинифлорес пълна с албуми със снимки на Копиапоа, и не само. Адреса е - https://www.flickr.com/photos/cactushorridus/sets/ (https://www.flickr.com/photos/cactushorridus/sets/)
Предупреждавам. Снимките са разкошни, и не препоръчвам да ги гледате ако имате някаква бърза работа. Ще се увлечете и ще закъснеете. Отделете си повече време и се наслаждавайте на красотата на Чили. Кактуси, и не само.
Темата с медно червеникавия цвят на епидермиса, кога и защо се появява, и при кои видове е възможен е тема за друг разговор. За разлика от сребристо сивия налеп при Копиапоата по тази тема специалистите са на едно мнение, и се счита че въпроса е решен.
-
Темата с медно червеникавия цвят на епидермиса, кога и защо се появява, и при кои видове е възможен е тема за друг разговор. За разлика от сребристо сивия налеп при Копиапоата по тази тема специалистите са на едно мнение, и се счита че въпроса е решен.
А според мен този сребристо-сив налеп може да се окаже и солен.. Някой да е близал бодлите на по-горе изброените? :P
-
Темата с медно червеникавия цвят на епидермиса, кога и защо се появява, и при кои видове е възможен е тема за друг разговор. За разлика от сребристо сивия налеп при Копиапоата по тази тема специалистите са на едно мнение, и се счита че въпроса е решен.
А според мен този сребристо-сив налеп може да се окаже и солен.. Някой да е близал бодлите на по-горе изброените? :P
Остава плодчетата да са кисели като лимон и някой да извади текила... :)
Впрочем идеята за соления вкус на налепа е интересна.
Восъчния налеп съм го наблюдавал дори върху зелени видове като C.pendulina, C.coguimbana, C.montana. Не е с онзи ефектен тебеширен цвят, но пак е видима восъчна коричка върху епитела.
-
http://www.copiapoa.dk/billeder/taltal/07_Copiapoa_rupestris.jpg
-
http://www.kaktusymeksyku.pl/resources/P6146143_WP295_El_Cobre_Copiapoa_atacamensis_GM1408.1.jpg
http://www.copiapoa.dk/billeder/taltal/12_Copiapoa_krainziana.jpg
http://t2.gstatic.com/images?q=tbn:ANd9GcTse_vbwzDZ5CVlKVtTLtOu1WgJGH9PAK4X-5gp6p8E3niVBr4SrA - Copiapoa calderana
https://pkcactus.files.wordpress.com/2013/11/2013-11-10-s2926-atacamensis.jpg
http://www.copiapoa.dk/billeder/caldera_til_copiapo/09_Copiapoa_megarhiza.JPG
http://t3.gstatic.com/images?q=tbn:ANd9GcSzDXx9S67bbTudR0KpqcmdmvVdy9BJnwjOWNzca0k0OQmY0och-atacamensis
http://www.cactofili.org/images/plants/copiapoa_calderana_lemckei_102.jpg
-
http://www.kaktusymeksyku.pl/resources/P6146143_WP295_El_Cobre_Copiapoa_atacamensis_GM1408.1.jpg
http://www.copiapoa.dk/billeder/taltal/12_Copiapoa_krainziana.jpg
http://t2.gstatic.com/images?q=tbn:ANd9GcTse_vbwzDZ5CVlKVtTLtOu1WgJGH9PAK4X-5gp6p8E3niVBr4SrA - Copiapoa calderana
https://pkcactus.files.wordpress.com/2013/11/2013-11-10-s2926-atacamensis.jpg
http://www.copiapoa.dk/billeder/caldera_til_copiapo/09_Copiapoa_megarhiza.JPG
http://t3.gstatic.com/images?q=tbn:ANd9GcSzDXx9S67bbTudR0KpqcmdmvVdy9BJnwjOWNzca0k0OQmY0och-atacamensis
http://www.cactofili.org/images/plants/copiapoa_calderana_lemckei_102.jpg
-
На тая тема и отделихме прекалено много време и сили. Както вече казах малко ми е неудобно да споря за неща на които не съм пряк свидетел. Аз съм чел книжки, и вие сте ги чели. Само че сме различни хора за това сме ги интерпретирали и разбрали различно. За мен ето това е истинския копиапойски налеп налеп:
(http://4.bp.blogspot.com/-W-CKEhAuFWw/UOXOBB-kW5I/AAAAAAAAEBI/GUh1vuV1kk0/s1600/copiapoa-en-flor.jpg)
А това че някакви наченки на налеп се появява и при представители и на други видове / освен от групата на цинереа /
(http://media.snimka.bg/s1/5555/037354854.jpg?r=0)
само доказва твърдението че все още не е ясно защо, кога и как се появява този налеп. Щастлив е този от нас който има късмет неговите трънчета да започнат да посивяват. Копиапоите де. Не всички.
Ей това исках да го видя на живо, ама както е казала Айшето когато в първата брачна нощ Асан я питал дали е девствена- " А дано, ама надали. "
(http://www.atacamaphoto.com/newsite/images/atacamaflora/cactus/R1031336h.jpg)
-
Scleri, както казва алпинистът Боян Петров, няма невъзможни цели, стига да си ги поставиш, добре да ги планираш и добре да се подготвиш.
-
Значи това бил истинси налеп, а другият не бил съвсем истински?? Склери , или правят налеп ,или непрявят. Нали нашироко уточних , че налепа вариира ,като цвят Други хора също писаха , че са виждали и други видове копиапои с налеп . Щом и пред тия снимки , където ги качих продължаваш да твърдиш такова нещо при положение , че ти казвам, че имам лично крайнцияни и калдерани с налеп , аз повече няма какво да кажа. По гръб не падаш. избираш да качиш снимки на такива растения при които налеп няма. , все едно не виждаш другите снимки до тях снимани в нета , че растенията имат налеп. Измятяш се от първоначалната си позиция и продължаваш да си държиш на своето. А темата се разтегли , заради това ,че се пишат неверни неща.
-
Виж сега. Още в началото ти написа че всички Копиапои правят налеп. Различен по цвят и интезитет, и дори определи този налеп като една от особеностите характеризиращи този род.. Аз си позволих да изразя несъгласие с тази теза, и ти ме посъветва да потърся в Гугъл хабитатни снимки за да се уверя че не съм прав. Е аз потърсих. Не разбирам защо се сърдиш че показвам снимки потвърждаващи моето мнение.
Има още една дребна подробност. Гугъл не показва какво има по чилийските баири, а какво има в интернет. Нормално е когато човек отиде на другия край на света да снима, и след това да качи в нета, това което го е впечатлило, а признавам една Копиапоа покрита с налеп е далеч по впечатлителна от друга без налеп. Резултата от това е че нета е пълен със снимки на ефектни Копиапои коя с повече или по-малко налеп. На страницата на Хуан Акоста положението е малко по-различно. Той е местен специалист който не се впечатлява толкова от външния вид, и който се е постарал да покаже разнообразието съществуващо в този род кактуси. Ами на страничката му за Копиапоа кокуимбана например има четирсет и пет снимки, и само на шест от тях има растения имащи повече или по-малко някакъв налеп. Предполагам че и в природата процента на кокуимбани с налеп е такъв какъвто е на снимките на Акоста.
Толкова от мен за чилийските Копиапои. Нито аз, нито някой друг от нашия форум е ходил в Чили, и едва ли скоро някой ще отиде там. Така че какво има и какво няма в Чили ще четем от книжките, и ще охкаме и ахкаме по форумите. Мен лично ме интересува много повече може ли Копиапоата в нашите колекции да направи някакъв налеп, и ако може то кои видове и при какви условия правят това. Мисля че и Спини / чиято тема малко пооакахме / е имал точно това в предвид . Както се оказа от споделения от Шмид и Цефалус опит не само че може, но и успешно го прави. Въпроса който ме вълнува е защо при мен не иска. Не мога да приема че налепа е в резултат на повечето слънчево греене защото и аз съм оставял Копиапои на целодневно слънце. Резултата е стагнация, червеникав епидермис, и липса дори на наченък на налеп.
Ето по-долу снимките на две от моите мегархизи. /Снимките са от тази сутрин. /
(http://media.snimka.bg/s1/5558/037360481.jpg?r=0)
(http://media.snimka.bg/s1/5558/037360482.jpg?r=0)
Първата е зад матово стъкло, и вижда слънце до обяд. В резултат си расте нормално, върхът и се покри с пух, и си цъфти всяко лято. Втората е на пълно слънце. В резултат расте малко на пролет и цяло лято е в стагнация. Прави малко по мощен бодил, но липсва всякакъв пух на върха и досега не е правила дори опит за цъфтеж. Налеп както виждате няма.
Следващата снимка е на една Копиапоа талталенсис. Получих я от Чарлс Грахам преди пет, щест години. Две години я държах на пълно слънце в и резултат тя не пусна дори една нова ареола. Епидермиса и стана тъмно кафяво червен, без никакъв налеп. От три години я държа зад матово стъкло при по-щадящ слънчев режим. Резултата го виждате на снимката. Стъблото стана ярко зелено. Тръгна да расте, и дори бодлите които направи са по-мощни от тези които имаше при пълното слънце. / На снимката ясно се откроява границата при която растението е преминало от пълно слънце към полудневно. / За мен щом един кактус цъфти редовно значи условията при които е поставен му понясят. Защо тогава не иска да прави налеп?.
(http://media.snimka.bg/s1/5558/037360478-big.jpg?r=0)
(http://media.snimka.bg/s1/5557/037358863-big.jpg?r=0)
Това е една от моите краинзиани. Растението е над десет години. Саксията е тринайска. Както виждате получила е малко повече слънце и леко се е зачервила от единия край, но дори няма и намек за някакъв налеп.
(http://media.snimka.bg/s1/3978/034200674-big.jpg?r=0)
За това си мисля че сълнцето не е панацеята. Има и нещо друго което ми се губи, и не разбирам какво. Имам общо над трийсет Копиапои от шестнайсет вида / По Бакерберг, защото по новите класификации всички Копиапои са само дванайсет / . Повечето са все още малки / колкото топче за тенис на маса или малко по-големи /, но имам и няколко достатъчно големи които си цъфтят редовно. Лошото е че някакви наченки на налеп правят само Копиапоите ми от групата на цинереата / колумна алба, деалбата и т.н. /. Ще се радвам ако покажете снимки на вашите Копиапои, и разкажете малко по-подробно при какви условия / почва слънце, поливане, / ги отглеждате за да правят този така желан копиапойски налеп.
-
Няколко от моите "бели" копиапои, които имат или започват да правят характерния сиво-бял налеп. Растат в оранжерия под стъкло.
Copiapoa melanohistrix - 3см растение, което от миналата година взе да "побелява". Неговите 3 братя са на същия хал.
(http://i63.tinypic.com/2hnb3b5.jpg)
Copapoa krainziana f.scopulina - размер като горната. Има наченки на образуване на налеп.
(http://i65.tinypic.com/sutyyv.jpg)
Copiapoa dealbata със сивкав налеп.
(http://i66.tinypic.com/9ghtu0.jpg)
И малко снимки от Ботаническата градина в Монако. Растенията са в оранжерии, защитени отгоре с армирано стъкло, а страните са напълно отворени за свободна въздушна циркулация.
Copiapoa dealbata
(http://i63.tinypic.com/iwhgcj.jpg)
Copiapoa dealbata - огромна туфа в саксия 100х100см. Растението е поставено в засенчени условия под група голями цереусови. Видимо е по-зелено от предишното.
(http://i65.tinypic.com/5lwgll.jpg)
Група форми на Copiapoa cinerea. Снимал съм брат ми до тях за мащаб. Вижда се, че сиво-белият восъчен налеп е наличен по цялото тяло вкл по издънките.
(http://i67.tinypic.com/2af09bn.jpg)
-
Винаги е истинско удоволствие за мен да чета дискусии водени от най-добрите кактусари в Бг. Човек научава доста.
Наистина както споменава Склери , това което и мен ме интересува е как в нашите колекции да си отгледаме копяпои , които малко да се доближават до неподражаемите чилийци :) Тези цинереи показани от Цефалиус от Монако са безупречни. От това , което съм мярвал в нета , наистина като че ли най-качествени растения съм виждал при италианци и французи.
Направих си труда да сравня данните за средногодишните часове слънце които има в северно Чили /Антофагаста/ с нашите /Варна/. Оказа се , че дори с мъглите им , ние никога не можем да ги стигнем в това отношение. Докато в Антофагаста средногодишният брой часове слънцегреене е 3077часа , то във Варна е само 2203часа.
Също като Склери и моите копяпои през месеците юли и август са напълно стагнирани. И си мисля, че това е една от основните причини да си мечтаем само за този налеп. Нашите летни температури / в ниската България/ би трябвало да са температурен шок за тези растения. Спират да растат точно , когато слънцето е най-обилно ! В другата , по-висока част на България и по морето не е така. Разликата може да е от 6 -7 `С , но явно има значение . Предполагам , че комбинацията от изключително силно слънце с умерени /прохладни/ температури е част от разковничето.
През юни месец ходихме с колеги по билото на Средна Рила . Температура на въздуха не повече от 10 - 15`С. Ясно и безоблачно небе , мощно слънце - усещаш как то ти изгаря на момента откритата кожа. Едно такова странно усещане - за студ и изгаряне едновременно. Единственият начин да се предпазиш е да се покриеш с бял налеп :) - крем , лосион ... :) Това в кръга на шегата. Но предполагам , че условията там са горе - долу така убийствени , и наистина си трябва налеп за оцеляване. :)
-
Хабитата в Чили не можем да имитираме по ред причини, но пък условията са ни близки в някаква степен до тези в Ривиерата. В Монако вероятно влияе и това че морето е едва на няколко стотин метра от растенията в оранжерията. От друга страна географското положение на Монако е на паралела минаващ край Ниш и Варна. София е позиционирана по на юг. Хасково и Ямбол пък са чак на нивото на Рим.
Любопитно е дали някой български кактусар от Варненско или Бургаско е успял да получи сиво-белия восъчен налеп при своите "бели" копиапои.
-
Помислих. Почесах се по главата, и пак помислих. Тъкмо бях склонен да се съглася с вас, и се сетих за леля Радка Серафимова, лека и пръст. Нейните кактуси също бяха близо до морето като тези в Монако, но при нея съм виждал две Копиапоа ехинус големи колкото грейпрут, ама едър, и с бодли достойни за някое голямо Феро, но с епидермис тъмно зелен до кафеникав без дори намек за някакъв налеп. След това сам намерих обяснението което идеално се връзва с теорията предложена от Спини. Домът на леля Радка наистина беше до морето. На двора беше прохладно, но оранжерията имаше лошо проветрение и вътре температурата през лятото не падаше под четирсет и нещо градуса. Повечето кактуси се чувстваха идеално, но явно на Копиапоите им е идвало горещо и за това никакъв налеп.
Това обяснение никак не е успокоително за мен. Ако тази теория е вярна значи в равна и напечена Тракия нямаме шанс да отгледаме ефектни Копиапои. Ако човек иска да има качествени сребристо сиви Копиапои трябва да отиде да живее и работи в обсерваторията на връх Рожен. Това е най-слънчевото място в България / много светлина и УВ лъчи / и в същото време достатъчно високо за да не могат дневните температури да надхвърлят трийсет градуса. За наша утеха в горещата равнина идеално вървят дори на собствен корен Ехинокактуси като полицефалус, и парии, Ферокактуси, и други от най- бодливите видове.
-
Scleri, по-рано подхвърлих как се получава сребристия налеп при Uebelmania pectinifera. Струва ми се, че механизма е сходен и при белите копиапои.
Относно восъчния налеп при зелените копиапои, често го има при колекционните растения, но визуално не ни прави впечатление. Вероятно защото е доста по-тънък и прозрачен. Идеята вероятно е само да е бариера срещу загубата на вода.
-
От всичките ми постове до сега се създава впечатлението че копиапойския налеп е много важен за мен. Истината е че ако имам Копиапоа с " истински " както го нарекох налеп ще съм много щастлив, но и без налеп Копиапоите са си достатъчно атрактивни.
Относно восъчния налеп при зелените копиапои, често го има при колекционните растения, но визуално не ни прави впечатление. Вероятно защото е доста по-тънък и прозрачен.
Това по-долу е една от моите Копиапоа алтикостата. Дали това сивкавото в долната част на стъблото е точно този тънък прозрачен налеп за който говори Цефалус?
(http://media.snimka.bg/s1/3938/034119531.jpg?r=0)
-
Ако комбинацията от висока влажност и температура правеше налепа при копяпоите / както го прави при юбелманиите (y)/ ние щяхме да сме пълни със сребристобели копяпои.
Ето още малко хабитатна информация и снимки. http://www.copiapoa.dk/side_d_engelsk.html
Естествено , че хабитатните условия никога не могат да се уподобят в която и да е колекция в Европа. Това е съвсем ясно. Но има параметри , които когато драстично се разминават , няма как да не се отразят на растението.
Та , ...... в този чилийски парк / Pan de Azucar / средната най-висока температура през летните им месеци е едва 19,3`С .
За сравнение - средната най-висока температура през юли във Варна е 27,8`С , а в Пловдив е 30,6`С.
И относно силното слънце :
``The waxy coating is only created if the plants are exposed to ultraviolet rays and will only be created sporadically under glass in a greenhouse. `` Предполагам , че има истина в написаното.
Лично мен , този налеп досега не ме е вълнувал кой знае колко. Сега, като че ли ме зарази :) Това си е предизвикателство за нашите условия и то никак не малко. Ако живеех до морето сигурно дори бих сложил през лятото някоя копяпоа на метри от брега :D Но във `врящият котел`, където съм като че ли най- добрите условия са през есента. Затова мисля тези дни да си разместя малко терасните тръни като разположа няколко копяпойки на възможно най-слънчевата ми част (sun) И да се надявам , че до декември ще имам златна есен :) Ха дано , ама .... :D
-
Задачката с постигане на ефектния бял восъчен налеп в наши условия наистина е предизвикателство.
В Чили UV лъчите са по-силни в по-високите части, отколкото близо до равнището на океана. Но горе на UV индекс 7 растат зелени копиапои, а "белите" са долу на индекс 6.
За сравнение Пловдив и София днес са били с UV индекс 4 .
Варна е била с индекс 5 и 75 % нощна влажност.
По долу има линк към времето в района на Pan de Azucar. В момента там ще започва пролетта. Крайбрежието е с температури около 4 градуса по-ниски от тези във вътрешността. UV индекс 6. Норма за дневна температура 24 град.целзии. Норма нощна 7 град.целзии.
През деня влажност: 31% облачност 25% , дъжд-0
През нощта влажност: 68%, облачност 33%, дъжд-0
Прогнозите за целия район са за сухо и топло време. Същевременно в други части на Ю.Америка прогнозите са за дъждове, влажно хладно време и наводнения.
http://www.accuweather.com/en/cl/puerto-pan-de-azucar/57412/weather-forecast/57412 (http://www.accuweather.com/en/cl/puerto-pan-de-azucar/57412/weather-forecast/57412)
През чилийското лято са измервани следните температури макс/ мин:
Ноември -декември 2015: от 22 до 24 максимална и от 12 до 16 минимална.
Примерни измерени температурни разлики макс/мин: 22/14, 20/14, 24/15, 24/16, 20/16.
Прави впечатление сравнително константните максимални дневни температури през чилийската пролет и лято. Разлика има в минималните нощни стойности - пролетта около 7 градуса, а лятото между 12 и 16.
-
Ето един интересен случай с който се сблъсках наскоро. За да получа вашите непредубедени хипотези умишлено няма да уточнявам каква е историята на това растение. Ще ви дам само няколко джокера. ;)
- растението е закупено и пресадено преди около 3 месеца
- преди около 2-3 седмици е започнало да си сменя тенЪт
- на снимката в ляво е растението при закупуването му, а на тази в дясно е от тази дни.
(http://i65.tinypic.com/zva5wx.jpg)
Въпросът е: Какво би причинило подобна хлорофилизация или каквото и да е там?! :)
А сега де?
-
Ето един интересен случай…
Преди около 3 месеца е бил на ръба на сваряването. Прескочил е трапа и сега се е възстановил частично, вероятно заради по-малко пряко слънце и/или по-ниска температура. Прави впечатление, че не е мръднал на ръст…
-
Охлюва, който си е зарязъл черупката на първата снимка е виновен! Той е приносител на болестите "Син език", "Червен вятър" и "Жълтеница по тиквите". Гризнал е леко, предал си е мизериите и е починал, но трупчето му, ставайки на тор е подхранило астрофитума и му е помогнало да преодолее заразите. Сега е останало само с "Мраморна треска" и "Албиносен грип по коалите" да се пребори- нищо работа за такъв боец :P
-
Ето един интересен случай…
Преди около 3 месеца е бил на ръба на сваряването. Прескочил е трапа и сега се е възстановил частично, вероятно заради по-малко пряко слънце и/или по-ниска температура. Прави впечатление, че не е мръднал на ръст…
Растението е на около 3 години и винаги е било с тази "премяна" :) Не е варено.. по-скоро е било често засушавано. ;)
-
Да не би да си го поливал със зелен камък ? :)
... или е позеленяло от яд ]:) :)
-
Да предположим, че растението е имало тежък недостиг на важна хранителна съставка и след като му е била набавена е започнало да възстановява зеления си цват.
-
Възможен е и друг вариант. Растението да е получавало нещо в излишък / може и умишлено / за това да е придобило този необичаен цвят. След като е преустановено подаването на този " елексир" растението започва да се нормализира. Помните ония холандски грузонита с кърваво червени бодли / които не бяха боядисани от вън /, които веднага след покупката започнаха да пускат нормални жълти бодли.
-
:D Абе, вие вариегатни растения нямате ли? :^)
-
Това няма нищо общо с тази тема… (shake)