Спорът за и против присадките е с няколко часа по стар дори от спора за кокошката и яйцето. Поне аз така мисля. В края на краищата всеки си има вкус и право да реши какво да вирее на терасата / за щастливците - в оранжерията / му.
Аз лично подкрепям Екзотика и приемам класическите присадки върху десет сантиметрови клечки само като временен метод с цел спасяване на проблемни растения. Това обаче не означава че отричам присадките въобще. Личният ми проблем с присадките не е филосовски, а естетически. Не мога да приема гледката. За това една умело направена ниска присадка която в последствие не е проблем да се скрие приемам без проблем. Още повече когато това е почти единственото решение за да имаш в колекцията си някое особено капризно трънче. В тази връзка съм върл почитател на присадките в най-ранна възраст. Когато семеначетата са образували само няколко ареола. Обикновенно на тази възраст любителите ги качват на Перескиопсис с последващо преприсаждане на постоянна подложка. Предимството на Перескиопсиса е мощната коренова система която " помпа" здраво и още в края на първото лято семеначето изглежда като три годишно. Радост голяма за търговците, но този необикновенно голям размер често е свързан с неестествен за вида външен вид. За това аз ставам все по-голям фен на един сравнително нов метод на присаждане при който няколко седмичното семеначе се присажда върху едно, дву месечно семеначе от вид подходящ за подложка. След една година присадката на практика е незабележима и имаме нормално изглеждащо семеначе от труден вид с некапризна коренова система. Преди две години пробвах този метод. Песимистите биха нарекли резултата ми отчайващ, а оптимистите стимулиращ. От десет семеначета присадката беше успешна само при едно. Сигурен съм че ако човек има възможност да опита с повече на брой семеначета няма начин да не хване цаката на тоя метод и успешните резултати да са близки като процент до успехите при класическата присадка. Съжалявам че нямам време да потърся в нета. Няма начин да няма материал на тази тема. Дори мисля че съм гледал филмче за това как се прави тая присадка. Дори и да не го откриете обаче не е фатално. Тя не се различава по нищо от класическата като изключим размера на растенията с които се работи. Един достатъчно остър инструмент и нетрепваща ръка на хирург са достатъчни. Има само една подробност. Присадката не се притиска с нищо върху подложката. Първо това е почти невъзможно и второ няма нужда. Семеначето си залепва само благодарение на соковете. И още нещо. За да е по-удобно за работа подложката също се изважа от почвата. На практика залепваме двете растения и след седмица, до десетина дена си проличава коя присадка е успешна. Тогава засаждаме обратно в почвата новото растение. Ако някой успее да направи присадката без да вади подложката от почвата вероятно ще е по-добре, ама трябва наистина да е факир в ръцете.