Нелка, не знам дали това си е чисто български феномен или става въпрос за ниско самочувствие на малък народ но наистина в България кирилицата вече не е на мода. И то не само когато става дума за всякакви табелки и реклами. Латиницата навлиза агресивно и повсеместно в живота ни. За съжаление компетентните органи / както обичат да казват журналистите / не предприемат нищо.
Поради причини които е излишно да коментирам тук всяка година / от последните петнайсетина / прекарвам две, три седмици в Поморие. Града израстна и се разви пред очите ми. / Отново клише, ама какво да се прави /. Малкото солено езеро което беше защитено от Юнеско, и в което птиците мигриращи на юг и на север намираха отдих и храна беше затрупано с пръст и застроено. / За подобно нещо в нормална държава щяха да обесят кмета и цялата управа, но тук както можете да предполагате не се случи нищо. / Изникна цял нов квартал в който руснаците са основни собственици. По неофициални данни в Поморие има около пет, шест хиляди апартамента собственост на руснаци. Можете да си представите какво означава това за малко градче като Поморие. В началото на септември когато повечето български туристи си заминат по родните места улицата изведнъж става руска. Ако не знаеш къде си може да решиш че си в Одеса, а не в български град. И в това огромно рускоезично море няколкото десетки или дори стотици немски туристи наистина са капка в морето. В града има вероятно дузина или повече хотели пред името на които стои сричката " Спа" , но истински "курхотели" в които отсядат немски туристи са само два. Гранд хотел Поморие и Сейнт Джордж. В тях се предлага наистина балнеолечение, а не разкрасителни процедури. Там туристите / немските де / пристигат най вече организирано, водени от немски тур операторски фирми. Ако се отплеснем да коментираме защо десет дневен престой за тях струва колкото един уйкенд за българите темата ще стане дълга. Мисълта ми беше че в малката уличка, край това мини / видимо от снимката на прозореца / хотелче за да мине немец той наистина трябва да е слънчасал. В същото време покрай този надпис дневно минават хиляди български и руски туристи. Е част от тях сигурно ще знаят немски, но подавляващото болшинство ще се чудят какво точно рекламира собственика. Вервайте ми / както казваше един наш вожд от близкото минало/.