Субстрати за кактуси

[Makc]

Да, де... Ама е спец по студоустойчивите...

[exotica]

scleri, ще си позволя да те поправя. Гипсът има подчертано кисел характер във вода. Сол е на по-слаба основа и по-силна киселина. Варовикът има слабо алкален характер. Сол е на по-слаба основа и още по-слаба киселина.

И гипсът и варовикът са соли на калция. Калцият е силно желан елемент за много тръни и по-малко за други, а някои го мразят. Тези, които го обичат, могат да го получат от гипса по-лесно, защото е малко разтворим във вода, но им идва в повече киселата му реакция, затова повечето тръни, които обичат калций се срещат на варовикови почви. Варовикът е неразтворим във вода, но в присъствието на въглероден двуокис и вода през сложна реакция от него се освобождават калциеви и хидрогенкарбонатни йони. Освободените калциеви йони могат да се усвоят от растенията, а неусвоените, които алкализират, бързо се неутрализират от въглеродния двуокис обратно до калциев карбонат.
От калциевите карбонати варовикът е най-поднодящ за тръните, особено, ако е порьозен. Най-неподходящ е мраморът.

[exotica]

За Ariocarpus-те ми пак си използвам обикновената ми смес, но в нея задължително слагам по няколко бучки порест изветрял доломит на всяко растение. Не виждам да се оплакват. Растат и цъфтят, а някои така са се прехласнали, че само растат… При тях от основно значение е жегата. Обожават я.

Апропо, ти изчете ли материалите за Ariocarpus, тук във форума? 

[exotica]

М. По въпроса за ашламите, kle4o го беше написал повече от ясно и е напълно прав - като не можеш да осигуриш условия на едно трънче (или не ти се занимава - мое допълнение), го ашладисваш и готово.

Sclero- (вкл. Toumeya, Echinomastus, Ancistro- + Glandulicactus), Pediocactus-и (вкл. Navajoa и Utahia) и други трудни и мръзнещи тръни (Mammillaria tetrancistra, Echinocacctus polycephalus ssp. polycephalus и др.) е подходящо да се качват на Opuntia - fragilis е една отлична подложка за тях, според това, което споделят кактусчиите навън… Но, широко се използва и humifusa, подходяща е също и aurea и сигурно още куп други северни видове…

За спец - не съм. Уча се и имам да уча още. Но, съм решил да си гледам тръните на свои корени, опитвайки се да им давам според възможното, това, което им трябва, когато го искат, но в наши условия…

[el pistolero]

Maкс, аз от мързел не пресях Навахоята като я купих от Рангел миналата пролет и цяла година си кара в неговата сбита листовково-пясъчно-торфена смес. Абсолютна сбита буца почти непропмокаема при първоначално поливане и след няколко минути прокисва и успява да се овлажни.  Конкретно за моя случай с неочаквания цъфтеж, мисля че основно влияние оказа подражането ми на действията, които сподели, че предприема exotica по това време на годината, а именно квасене на студоустойчивите още от средата или края на януари. 
Моята си презимува на остъклена неотопляема тераса при температури в най- големите студове около минус 2 до 8-10 при слънчево греене, Та така до началото на март, когато температурите през деня почнаха да минават и 25 градуса. 
Според мен основно влияние е изиграло хладното зимуване в съпровод с ранното квасене, а почвата не е нищо особено, даже ми се струва противопоказна и се чудя как не съм успял да унищожа трънчето все още в тоя брикет в който го съхранявам от мързел вече цяла година

[exotica]

Трудността при много тръни идва от това, че те имат нужда от вода само в определени периоди и всеки опит да се наказват с вода, когато не я очакват, са фатални. Трябва да се познават условията в местообитанията и да се наподобяват, за да се култивират успешно.

[Makc]

Благодаря, Андрей. Благодаря, el pistolero. Може и да се откажа от зимуване на открит балкон. Живот и здраве, ще видим...

[scleri]

М.
Sclero- (вкл. Toumeya, Echinomastus, Ancistro- + Glandulicactus), Pediocactus-и (вкл. Navajoa и Utahia) и други трудни и мръзнещи тръни (Mammillaria tetrancistra, Echinocacctus polycephalus ssp. polycephalus и др.) е подходящо да се качват на Opuntia - fragilis е една отлична подложка за тях, според това, което споделят кактусчиите навън… Но, широко се използва и humifusa, подходяща е също и aurea и сигурно още куп други северни видове…

И съм съгласен, и не съм съгласен с написаното.

Вярно е че Опунцията се проявява като некапризна, добра подложка, но. Има едно голямо но, и то е в това че тя не става за постоянна подложка. По света доста търговци я използват защото е масово разпространена . Освен това като срежеш питката през средата на получената линия могат да се ашладисат едновремено няколко семеначета.  Само че подложката от Опунция изкарва две, три години. След това исъхва и край. Когато за подложка се използва Опунция идеята е семеначето да дръпне бързо задължително с последващо вкореняване. 
И друг път съм споменавал че според мен за Слерита - та най-подходяща, постояна подложка са студоустойчивите видове Ехиноцереуси,  като best of the best се явява Ехиноцереус триглохидатус. Изглежда и Хайек е чел някъде това мое мнение защото за подложка на Ехиномастуси, Склерокактуси и Педиокактуси  използва основно този трън.  Прави ниски подложки които след няколко години стават незабележими, и трънчето радва стопанина си години на ред без да му създава кой знае какви проблеми при отглеждането. Все пак трябва да се има в предвид че самия Ехиноцереус триглохидатус си е малко капризен. Имаше един период преди години когато някои любители дори го гледаха на подложка което си беше  пресилено.

Що се отнася до постоянна подложка за Ехинокактус полицефалус горещо препоръчвам Стетсония корине.  Стабилна, мощна некапризна коренова система и студоустойчивост до минус пет градуса. Това си е напълно достатъчно. 
Според мен е излишно залитането Склеро и Педиокактуси да зимуват при екстремни температури около и под минус петнайсет градуса.  За нормалното им презимуване и дълбок покой напълно достатъчни са температури около и малко под нулата.  Живо доказателство за това е мистър Брак от Месагарден. Световно признат специалист по тези тръни той живее в Белен, Ню Мексико където температурите много рядко падат под минус пет градуса, а неговите трънчета живеят и цъфтят без проблем. Както Ексотика многократно е подчертавал при тях проблемите идват най-вече от непознаването на тяхната физиология и поливането им в неподходящ момент. Иначе в България няма нито толкова високи летни , нито толкова ниски зимни температури които да могат да им се отразят зле. С някой малки изключения тези трънчета не са особено капризни и на тема почва. Стига им само тя да е максимално въздухо и водо пропусклива.

[exotica]

Jürgen Menzel е един уважаван от мен професионален кактусчия. Като пример, борил се е години наред с Pediocactus sileri, докато най-накрая просто е приел да гледа своите колекционни трънчета като ашлами. Според мен има избор на подложки - все пак е професионалист с огромна база, да не говорим пък за познанията и опита му. Качил е своите колекционни Pediocactus sileri за постоянно на Opuntia fragilis и aurea. Ето едно от растенията му (около 7-годишно по негови думи):

Аз по-скоро бих изразил мнение, че Opuntia fragilis, humifusa и подобни, не са универсални постоянни подложки за други видове, освен за Sclero-, Pediocactus-и и други дребни трудни мижави трънчета от щатския югозапад…

Дай да видим резултатите на Makc върху Opuntia.

Иначе съм напълно съгласен с теб, че не е задължително Sclero-, Pediocactus-ите да мръзнат, за да живеят в културни условия. Наистина много по-важен е водният режим. А, при повечето Sclerocactus-и и ниската относителна влажност на въздуха, и съставът на почвата (силно алкална в много случаи) са силно определящи фактори.

[kalinaalena]

Моите навахои са от Хайек, подложките им са ехиноцереуси, но ако се съди по детките, които вкорених, са reichenbachii.Самият Хайек е писал, че са Echinocereus - reichenbachii, viridiflorus VaR. cylindricus или triglochidiatos.Зимуваха в студена стая, без да падат температурите под нулата, на южен прозорец, една до друга, а само едната напъпи.И почвата им е днаква, пясък, счукана керемида и пръст от къртичина, варовикови трошляци няма, когато ги садих нямах по-специални субстрати като лава и пемза.Единият порастна повече и ще цъфти /ако не е цъфнал вече/, другият нещо капризничи.Ето снимка от преди 2 год. когато ги получих, малко е нескопосана, но се вижда добре колко са били големи

[exotica]

…а почвата не е нищо особено, даже ми се струва противопоказна и се чудя как не съм успял да унищожа трънчето все още в тоя брикет…

Не подценявай Рангел. Той знае много добре какво и как прави. Това, в което продава е и това, в което отглежда. Познавам го добре и гарантирам, че нищо случайно няма при него. Всичко е много точно проучено, преценено и влязло в употреба.
Аз също не харесвам смеската му, най-малкото, защото гледам тръните си при коренно различни от неговите условия, но не бих твърдял, че смеската му е противопоказна при неговите условия и грижи… Като взема трън от него, го слагам в моя смеска, но винаги се съобразявам с препоръките му за отглеждане. В повечето случаи за смеската не е важно толкова от какво е направена, колкото да бъде влажна колкото е необходимо при конкретни условия, да поддържа една определена постоянна киселинност колкото се може по-продължително време и, разбира се, да има хранителни вещества, усвоими от корените.

[el pistolero]

На мен не ми харесва първоначалната непромокаемост на смески с торф, а че не е  чист торф, има си и камъчета и листовки и други тайни съставки, но сбитата непромокаемсот не ми се нрави... е явно не чак толкова не ми се нрави щом не съм го пресадил още де.    Но идеята ми за този трънчо точно беше да го мушна между едри чакълести отломки.

[Clement]

Peter ot kade Si nameril Tosi Vermiculit ?

[Neli Maneva]

Добре дошъл Клеман 

[el pistolero]

O, здрасти Клеман 
Не знам  Джони от къде е взел неговия  вермикулит, но съвсем скоро видях в Mr Bricolage  да продават.  Лошото е че е все едър размер и трябва да се смила с машинка за мелене на орехи, но пък не става много лесно, защото тоя вермикулит е доста гъвкав и еластичен и не се настъргва и счупва лесно.