Току що се върнах от моя пустинеум. Отдавна не го бях виждал. Състоянието на кактусите беше великолепно !!!
Да започна първо с E. russanthus - бяха във върховна форма.
Имам русантуси засяти на няколко места : 1. тези на баира в пустинеума - тях ги прибрах миналата зима. 2. русантуси засяти пак на баира , но неприбрани миналата зима - те оцеляха и са живи , но са двойно по-малки от първите. 3. русантуси на терасата ми. 4.русантуси под найлон в Хасково. Всички са от една партида семена засяти преди три или четири години - тези в пустинеума ми са в най- добро състояние като бодли и цвят на бодлите. Колкото и странно да е , но най не ми харесват тези под найлона. Ето ги баирните :
Бях сложил и две пародии - maxima и maasii. Те също не са зле - особено маасито е започнала да криви едни бодли ...
P. maxima
P. maasii
Trichocereus huasca - бяха пуснали множество издънки и направили хубав епидермисен цвят :
Ниските нощни температури особено са се понравили на Mammillopsis senilis - това са двегодишни растения сяти там напролет / заедно с всички други/. Те наистина обичат студените нощи и силното слънце. И тях ги имам сяти на няколко места и няма смисъл да се повтарям кои са най-готини :
И накрая да покажа и две малки ферота - F. horridus v.longispinus.
Те ми бяха най-малките от тавичката и си мислех да ги хвърля. Само че ги взех заедно с другите баирни кактуси и ги сях - резултатът сега /на 10. 11. 12г./ е че те ми са направили най-добро ободляване . Това не бях го очаквал защото все пак на баира съвсем не е жега ,дори и в най- горещите летни дни. Там слънцето е силно - много бързо се прави тен , има почти постоянно движение на въздуха и е супер проветриво. Това лято беше изключително сухо - валя един или два пъти само. Аз веднъж ги бях полял през август с вода от почти пресъхнал близък поток и толкоз. Никакви грижи.
Виждайки резултата вече си мисля как другата пролет , живот и здраве, на една съседна скална тераса ще направя специален феро - отдел : само ферокактуси !!! Голям кеф ще е !!!
Аааа , ето и един почти общ изглед :
А туй последното е E. delaetii - от майската градушка се беше смлял , ама сега и помен няма от раните.