Андро, и аз не бих причислил полицефалуса към супер трудните видове които задължително трябва да се гледат на подложка. Капризно трънче е, но като му хванеш цаката не е невъзможно да се гледа и на собствен корен. Проблема при него както при неговия братовчед парии-то, а и при някои други видове идващи от райони с прекалено екстремни разлики в температурите е малкия вегетационен период. Една, две ареоли на пролет, и още една на есен. Ако година е хубава на пролет може да направи и три ареоли, но това е рядкост. Ако си млад и имаш време да го чакаш не е проблем. Само че аз вече няма за кога да чакам трийсет години че трънчето да стане по така. Както вече подчертах качването му на прекалено силни подложки води до бърз растеж, но понякога че това е полицефалус можеш да разбереш само от табелката. Когато полицефалуса е качен на някой студоустойчив Ехиноцереус, на Стетсония корине, или на Ферокактус например положението става малко по-приемливо. До колкото хормоните на растеж се синтезират в кореновата система / а тя е на вид с по-продължителен вегетационен период / полицефалуса расте малко по-дълго, и успява да направи три, четири, а при много добра година и до пет ареола за един сезон. И което е най-хубаво това не става за сметка на по-слаб бодил. Поради тази причина приемам ашладисването му за поносимо въпреки че и аз не съм фен на присадките.