Макар и само с двама-трима участници, дискусията е интересна, поне за мен. Затова и по изключение участвам - от уважение към участващите.
За да се разбере практиката е хубаво винаги да се тръгва от възможно най-широката гледна точка.
Тези трънчета са описани преди 115 години и за доста дългата си "културна" история са преименувани и какво ли не още.
Какво може да се случи за този дълъг период, който бих разделил условно на две - преди и след твърдата загриженост на съответното правителство за опазване и защита.
1. Преди - носят се семена и растения вкл. в Европа и попадат на всякакви грижи - от Цюрихската ботаническа, през Хааге до обикновени лица. Или оцеляват, или не.
2. След - добивът на семена е регламентиран от държавата, извършва се от сертифицирани събирачи, отива в сертифицирани разпространители, а растенията не се пипат, под заплахата от сериозни наказания.
Може би има някакъв процент рискови играчи, които пробват и успяват въпреки това.
Има държави като САЩ и Бразилия, които са по-строги и други, където нещата са по-либерални, но сертифицирането на добив е повсеместно правило.
Това касае пазара съвсем пряко - той се разраства и иска, а предлагането става обратно все по-малко.
В Европа има тази хризакантус традиция и семена и растения се предлагат:
- от сертифицирани доставчици - в Германия например - Уулиг, в САЩ например Месагарден
- от несертифицирани доставчици
- от традиционните сукулентни колекции, бот. градини и т.н.
- от частни лица
Вижда се, че има поне три слоя за сравнение:
- как изглеждат растенията на място
- как изглеждат растенията, излизащи от семена - от тук и от там
- как изглеждат растенията, получавани от различни търговци с такъв етикет
Важно е да се отбележи, че се е създала една дългогодишна практика на предлагане на нещо на много хора с еднакъв етикет и различно съдържание и основанията за това са поне 2 - дългата традиция на културно отглеждане в Европа и търговският интерес. Но според мен големият мерак на всички като нас да имат червен хризакантус поражда реакцията на търговското предлагане. При това точно етикета изпълнява нашето очакване.
Ако съвкупният интерес на всички желаещи да имат точно копие на оригинала надделява ще се засилва прекомерно натиска върху популацията и резултатът ще е като при много други неща - плачевен.
Затова е похвално изместването на интереса към културни феномени, като хибридите на кабуто, а при ферокактусите също има какво да се хареса.
Ето две снимки на жълти хризакантуси от сертифицирани доставчици:
Уулиг
и Месагарден/ Рангел
При червените нещата са сложни, но пък какво разнообразие на хибриди с чудни бодли за изтерзаните ни души.
