Тази зима, поради липса на голяма част от обичайния контингент, реших да експериментирам с крайната устойчивост на някои мръзнещи, но не чак толкова, трънчета. Под козирка са и не ги вали, а ниското слънце, когато го има, ги грее пряко от 1 до 3 ча̀са.
Всичките ми uncinatus-и са навън, а именно:
crassihamatus SB1449, uncinatus MH80, uncinatus VZD1052, wrightii L654 и още 2 wrightii и 1 uncinatus с неизвестно родословие.
Независимо от това, което течеше като температурна статистика, аз си гледам минимакс термометъра и най-ниската температура при кактусите при мен е била -14 °C. Може най-външните да ги е обръснал някой и друг градус надолу, защото имат силни избледнявания откъм южната страна. Ще ги видим как са след някоя и друга седмица - ей къде иде сезонът на активната вегетация, помирисвам го вече.
Други участници в тазгодишния експеримент са 2 Mammillaria senilis с неизвестно родословие, wrightii SB94 и wilcoxii L1079, Echinocereus adustus ssp. adustus SB72 и rigidissimus ssp. rigidissimus полевак, но с изгубена информация.