Кактуси на открито у нас

[kalinaalena]

ОК, и от апахенсиса съм ти обещала,  ще  сложа детките за вкореняване, нека се постопли още малко.

[SPINY]

И няколко снимки от вчерашното ми ходене по баирите. Изминалата зима беше мека - всичките ми моржове са супер ! Почнали са да се надуват и да трупат маса 
Навалицата от вивипари :

от висманнии / еск.мисуриензиси/:

 няколко надуващи се рейхита :

групичката ех. хлорантус цилиндрикус :

още една групичка :

Неокапилусите изкараха първата си зима :

Какво ли се препича тук ?

ето го пак :

Педиотата бяха напъпили и тези дни ще цъфнат , но аз няма да съм там :

На връщане видях много диви лалета :


Повече снимки с цъфтящи моржове очаквайте в края на май - началото на юни 

[zmei4o]

  Браво  Жестоко 
Аз засега нямам много кандидати за открито, но скоро ще имам 
Така и така ще ми останат доста семеначета и мисля да ги садя още от сега, че да си се развият на място 
Вече се чудя де да ги дявам, а имам да сея още 100 вида 

[SPINY]

Zmei4o имаш ли излишни моржове - пращай ми ги. Както виждаш аз не се оплаквам от липса на място 
Още няколко `върховни`снимки :
Echinocereus fendleri

Този фендлери не знам какъв полеви номер е , но си изкара безпроблемно зимата / за разлика от SB51/
Още два виридифлоруса си изкараха първата Бг зима по скалите :
Ech. viridiflorus SB213

Ech. viridiflorus v. corellii

Едно рейхенбахии оцеляващо само отдалечено от другите си събратя - ще му дам самостоятелен полеви номер  .... или по-точно : баирен номер ! 

А ето ги и старите кучета - рейхенбахита след четвъртата си зима 

Рейхита имам сяти на три различни места на баира. Всички са взети от един общ кюп - без полеви номер. Първоначално всички бяха еднакви. След като ги разсях те се промениха и продължават да се променят според средата , в която са сяти . Тия , при които доминира сиво-белия камънак /като горните/ всички станаха със сиво-бели бодли. Тия , при които има основно кафяво-червеникав камънак станаха със същия цвят бодли . Тези , при които има смесен камънак имат и светли и тъмни бодли. Това е чудесен пример за адаптогенните изяви на гените - изявяват се тези гени, които са нужни за средата , а другите се подтискат. Ако разсея едно бяло рейхи в средата с кафяво - червен камък за една година максимум и то ще си промени цвета на бодлетата на кафяво-червен. Пример за адаптация в движение ! По- нататък като цъфнат ще снимам различните групи за да видите разликата.

[Valyo]

 

[bricki]

Тези , при които има смесен камънак имат и светли и тъмни бодли. Това е чудесен пример за адаптогенните изяви на гените - изявяват се тези гени, които са нужни за средата , а другите се подтискат. Ако разсея едно бяло рейхи в средата с кафяво - червен камък за една година максимум и то ще си промени цвета на бодлетата на кафяво-червен. Пример за адаптация в движение ! По- нататък като цъфнат ще снимам различните групи за да видите разликата.

А може ли в червените камъни да има желязо, което да отива към бодила и да го оцветява или е тъпо предположение??? 

[SPINY]

По външншя вид на камъка не може да се съди за съдържанието на желязо в него. Един бял , жълт, сив , безцветен .... камък може да е много по-богат на желязо от един наситено червен камък.  Ако сте купували от агроаптеките железен сулфат /зелен камък/ сте видяли че той е жълт - жълтозеленикав на цвят / и остава гадни жълти петна/.  Аз не знам съдържанието на желязо в местния камънак какво е. Но знам че кактусите ми там определено не го `смучат` от червено-кафявите камъни , защото промяната в цвета на бодлите е много бърза - в рамките на няколко месеца , а освен това червеникавия камък основно съм го сложил отгоре върху почвата /като топ дресинг/ и няма начин толкова бързо  евентуалното желязо от червения камък при дъждовете да образува съединения , които да се отмиват надолу към корените... 
Тъй че аз поне не смятам че промяната на цвета на бодлите се дължи на повишен `прием` на желязо от тъмните камъни.

[asensy]

Червеният цвят на скала/минерал може да издава и наличие на мед, макар че по-често срещани цветове са син или зелен. Ето няколко снимки от Сръбско. Тук преди време са добивали многометална руда, с по-голямо съдържание на мед, по-малко на желязо. Реката, почвата, всичко е червено.

[7george]

Браво, Spiny - страшни снимки!    Като дойде време да цъфтят - палатката и там до тях, да ги дебнеш.

Ще се окаже, че много видове в БГ воже да растат навън, само дето не сте пробвали. А ония ехиноцереуси, с гущера, знаеш ли кой вид са? Педио-то - симпсони ли е? Ти някъде беше казал, ама не ми се търси.

[SPINY]

С гущера е ехиноцереус триглохидиатус - сяти преди седем години със семена от Радка Серафимова. В нейната градина има кът където има огромен стар триглохидиатус . Семената са от него. Няма полеви номер. Педиокактуса на снимката е simpsonii v. minor KP41 , Chaffee Co, COL.

[7george]

С гущера е ехиноцереус триглохидиатус - сяти преди седем години със семена от Радка Серафимова. В нейната градина има кът където има огромен стар триглохидиатус . Семената са от него. Няма полеви номер. Педиокактуса на снимката е simpsonii v. minor KP41 , Chaffee Co, COL.

   

[exotica]

    Имах най-лошият резултат през тази зима от всички изминали зими досега с моите саксийни моржове.

    При най-ниска температура някакви си -13 °C имах такива тежки повреди и жертви, каквито не съм имал през никоя от предишните зими. Блазнещата идея за възползване от покритата с найлон пързалка на Бебо беше повече от неудачна. Докато е чист и нов, полиетиленът не задържа сняг, но само след няколко дни с натрупване на мръсотия, снегът се задържаше. Независимо от това, че имаше достъп на въздух от 2 страни, се оказа, че това е по-скоро недостатък, отколкото полза. С натрупан сняг или лед, преминаващият по-топъл въздух моментално предизвикваше конденз' и, независимо от отворените страни, обемът се оказа постоянно влажен и даже мокър (капки и течове по вътрешните повърхнини на найлона). На 02.02.2013, когато изнесох моржовете от пързалката на терасата, беше очевидно, че много от трънчетата са от зле по-зле.

    Първи сигурни покойници бяха:
2 × Mammillaria wrightii ssp. wrightii,
Pediocactus bradyi ssp. winklerii RP102,
Echinocereus knippelianus,
Echinocereus fasciculatus ssp. boyce-thompsonii,
ашламата Pediocactus bradyi ssp. despainii SB989 (барабар с подложката, някакъв Echinocereus)
и 1 от 2-та Echinocereus-а (с по-дългите бодли) купени за nicholii.

    Силно повредени, но с признаци на живот бяха:
френският Pediocactus knowltonii SB304,
Sclerocactus mesae-verdae SB303,
2-рият Echinocereus купен за nicholii,
2 × Echinocereus triglochidiatus SB104,
Echinocereus fendleri ssp. fendleri var. kuenzleri SB353,
Echinocereus reichenbachii ssp. baileyi DJF1308
и Echinocereus reichenbachii ssp. perbellus,

    Без повреди бяха всички останали, но определено с по-труден пролетен старт в сравнение с предишните години. Много се зарадвах да видя в чудесно състояние:
рангеловия Pediocactus knowltonii SB304,
Pediocactus sileri SB1872 (в момента надут до пръсване),
Pediocactus nigrispinus HK1203 (удвоен в сравнение с миналата година),
Pediocactus peeblesianus ssp. fickeiseniorum var. fickeiseniorum RP145 (без особени признаци на растеж, но поне със здрав външен вид и здрав епидермис).
Escobaria-те до една бяха също в чудесно състояние.

    В градината при [Opuntia]-ите нямаше изненади. Всички без lindheimerii бяха ОК. Явно lindheimerii няма да я бъде в софийски условия, но все пак оцеля и тази зима макар и само с пънчето. Остава засега в списъка на моржовете. Самопосевът от изминалите 2 години е в чудесно здраве, което много ме радва.

[7george]

 
И аз поизчистих труповете и си рекох - "има и да загинат, има и да останат". Оголените места бързо седумясват и плевясват.  Независимо от меката зима, (само веднъж до - 26 за една нощ), имаше неочаквани жертви. Примерно една делосперма, изнесена преди 2 - 3 седмици навън, но поредният априлски -6 нощен студ я сфари неподготвена, а тя беше зимата в хола и цъфтеше вече.
Няколко уж зимостойчиви опунции си отидоха, по подобни причини - донесох ги късно лято и не бяха се вкоренили добре в алпинеума, а значи не са и могли добре да се подготвят за зимата, преточвайки сокове в подземните си части. Поне това е мойта теория. Имам оцеляла, за мое учудване, 1 Opuntia basilaris, която бях изгонил на двора преди година, макар и нагризана от голите охлюви - пишем я и нея при моржовете. Ескобариите се надуха, добре са. Снимки - по-натам.. 

[SPINY]

Съжалявам за загубите Exotica . Поздравявам те за така добре направения анализ .Той определено е много информативен.   Оказва се че гледането в нещо като тунел не е удачна идея. Доколкото си спомням emi гледаше моржовете си открити само откъм страничната страна на тунела .... но не знам какви са при нея резултатите. Според мен постоянната влага във въздуха е по-лоша от колкото самите ниски температури и затворените пространства правещи конденз са възможно най-неблагоприятната среда за моржовете.   
Моите терасни моржове почват да цъфтят. Някои от тях за първи път.
Echinocereus russanthus SB420 :

и отблизо цвета :

А ето го и другия русантус - E. russanthus SB864 :

Макар от тези снимки да не е особено ясно , на живо има определена разлика в големината на цвета и интензитета на оцветяване.  SB420 е с по-голям и по-тъмно червен /червено-кафяв/ цвят.
Echinocereus russanthus v. neocapillus също ми цъфти за пръв път :

При мен на терасата тази зима температурата не падна под -9`С.  Не знам колко е било на баира , но наистина се учудих като не видях никакви поражения там , дори и при неокапилусите - те и там имат пъпчици и към края на месеца би трябвало да цъфнат.

[exotica]

Грешките, неудачите и неуспехите са задължителна част от хобито (да не обобщавам за живота). Хубавото е, че в днешно време има всичко и загуби се възстановяват лесно. По-ценното, наистина, е опитът, добър или не, и споделянето му. Аз самият имам да разсъждавам и опитвам още много върху културата на саксийните моржове в софийски условия. Но, (след 4 зими от 1-вия ми опит) най-проблемен за мен си остава летният период, специално за видовете от Големия Басейн (но, пък Escobaria-ите като цяло, май са си абсолютни кучета и понасят всичко). Ще продължавам да опитвам и споделям…

Прекрасни Ецери, SPINY!