Кактуси на открито у нас

[SPINY]

Един от недостатъците на баирното кактусовъдство  е невъзможноста да се планира и улови върховния миг - цъфтежът. Обикновено е въпрос на шанс да си там в точния момент. Тази година аз почти не мога да се оплача от липсата на шанс. Баирното кактусарстване си има и други недостатъци - основния, от които е да се окажеш без кактуси  .... То си има и много положителни страни , но за да не затлачвам темата спирам с дърдоренето.
Този път закъснях - съвсем мъничко , но достатъчно  Не очаквах по това време да са разцъфтяли бейлита , рейхита .... но явно поради топлата пролет всичко се е форсирало и забързало. Тъй че малко закъснях , но ..... това е един от недостатъците на баирното кактусчийство 
Бейлитата цъфтят около седмица преди рейхенбахии цеспитосусите ми. Ето ги двете бейлита/ на заден план/ :

От страна на E. reichenbachii ssp. caespitosus , Eastland Co, TX тази година очаквах истински фурор от цветове / предвид пъпките с които бяха отрупани/. Имало е истинско рейхи- шоу , но ден - два преди аз да ги посетя. Както и да е , все пак заварих нещо . Това :



Ето и още едно рейхи - то си е малко самотно / но не за дълго  /

И тъй като съм на рейхи - тема да ви покажа пак най-старата ми рейхи група , при която има една пъпка / тези цъфтят около две седмици след цеспитосус/

и същата група , но снимана под ъгъл и малко отстрани / мога да съм мнооого досаден  /

И накрая няколко Ескобарии мисуриензиси :

това е бившата Neobessea missouriensis. Съвсем слабо се различава от другите по-долу : N. wissmannii

и другото находище :

Връщайки се реших да погледна ериосицето аурата - не беше зле :

Е , толкова засега.

[kalinaalena]

Невероятно!!! А имаш ли съмнения за основния недостатък на баирното кактусарстване, както го наричаш?Ще е жалко някой да ги унищожи.

[Andromir Popov]

Прекрасни са ти растенията.Просто е невероятно да ги отглеждаш в екстремални условия,супер са.

[scleri]

Абе няма ли сред нас някое техничарче. Да тури един Джи пи ес на раницата на Спини, и да открием къде е това райско място. Стига само ни е дразнил с тия снимки.  Да видим тая красота на живо.

[John Stalker]

Абе няма ли сред нас някое техничарче. Да тури един Джи пи ес на раницата на Спини, и да открием къде е това райско място. Стига само ни е дразнил с тия снимки.  Да видим тая красота на живо.

Един частен детектиФ ще свърши по-добра работа. 

[Clement]

Spiny strahoten si ima snimki  koito ako ne snaeme 4e sa v bg , shte mislim 4e idvat ot tqhna priroda ! bravo

[Makc]

Никакви GPS, никакви СРС-та. Диворастящите кактуси на SPINY официално за записани в "Червената Книга" и са защитени от закона. Мен ме интересува друго - колко често тичаш да ги поливаш, подхранваш ли ги, използваш ли препарати? (шегичка)

[melaleuca]

[exotica]

Струва ми се по-подходящо да преместя тук продължението на мненията от другата тема.

Докато съм бил на работа в квартала е валяла яка градушка с размерите на лешници. Няколкото хвърлени върху кактусите парцала от родителското тяло помогнаха да няма поражения. Половин час след потопа се прибрах, между сгъвките на парцалите още стояха неразтопили се снежни топчета. Най-трудна, но пък сладка беше борбата с откачането на бодлите. Не успях да счупя нито един.

И потопите и градушката ги пердашиха моите на двора без защита.
Сигурно по 1 тон вода на квадратен милиметър се изля през изминалите 2 дни…
И градушката между потопите - връх на сладоледа…

Ще погледна през уикенда какво е при мен. Сега сърце не ми дава…

Аз не бих чакала уикенда...ако има рани, е по-добре веднага да ги напудриш с нещо, аз бих го направила със сяра.

Те бодлите пазят от градушката. Обаче съм виждал лофофори, сцепени като литопси, от тая стихия.. 

Старите бодли пазят. Новите централни на феротата направо се изпаряват.

Пораженията са жестоки. Реших да продължа тук, защото (1) става дума за кактуси на открито и (2) няма снимки. Снимки реших да не правя, защото с години (дори десетки, да съм жив и здрав) ще имам да гледам какво се случи онзи следобед. Имам разчленени стебла и издънки на Echinocereus poselgeri, "изпарени" (благодаря за точната диагноза, asensy) и размазани тазгодишни бодли (освен най-хилавите радиални) на всички Fero-, Echino- и Glandulicactus-и, ампутирани ареоли с бодлите по цялата дължина на ребрата на Echinomastus unguispinus var. laui и Turbinicarpus horripilus var. wrobelianus, Lophophora diffusa на ементалско сирене, 1/2 странично "изпарена" Mammillaria pennispinosa ssp. pennispinosa и още много други маааалко по-"леки" и наистина леки поражения.

(7george, бодлите пазят само, aко имаш късмет).

[7george]

(7george, бодлите пазят само, aко имаш късмет).

По света и у нас, както и навсякъде, на открито нещата стават жестоки, оцеляват силните и приспособените.

Днес бях към Дръмхелър, и успях да хвана началото на цъфтежа на местните видове. 

Повече - в нарочната тема.

[P-run]

Поздрави на melaleuca

[melaleuca]

Поздрави на melaleuca

Mерси.Това е Opuntia rhodantha var.nigra

[SPINY]

Екзотика , жертвите се възстановяват. Важното е ние да сме здрави. Ако искаш М.пениспиноса , мога да ти пратя . Това е и единствения вид , който ми е гнил в резултат от преполиване и аз не бих го гледал на открито.  Градушките са си бич за всички растения. Въпрос на късмет е да те подминат `камъните от небето`. При мен - имам предвид на баира - миналата година през май беше паднала градушка , но вероятно не е била толкова жестока и нямах никакви трайни поражения - само леки натъртвания по меките ехиноцереуси , които до есента бяха зараснали. Вероятно има видове /по-северните/, които поради климатичните особености са се сблъсквали постоянно с градушки и те са развили някаква защита , както и видове , при които градушките са пагубни поради това ,че едва ли някога са ги изпитвали. Каквото и да си приказваме всичко е въпрос на късмет - като всяко нещо в живота.

[melaleuca]

Екзотика , жертвите се възстановяват. Важното е ние да сме здрави. Ако искаш М.пениспиноса , мога да ти пратя . Това е и единствения вид , който ми е гнил в резултат от преполиване и аз не бих го гледал на открито.  Градушките са си бич за всички растения. Въпрос на късмет е да те подминат `камъните от небето`. При мен - имам предвид на баира - миналата година през май беше паднала градушка , но вероятно не е била толкова жестока и нямах никакви трайни поражения - само леки натъртвания по меките ехиноцереуси , които до есента бяха зараснали. Вероятно има видове /по-северните/, които поради климатичните особености са се сблъсквали постоянно с градушки и те са развили някаква защита , както и видове , при които градушките са пагубни поради това ,че едва ли някога са ги изпитвали. Каквото и да си приказваме всичко е въпрос на късмет - като всяко нещо в живота.

Иване,какво стана Опунцията? Има ли поражения? Мога да ти изпратя отново,ако искате?

[P-run]

Екзотика, вече "преживях" 80% загуби от зимата, а това беше повода да се мобилизирам и да търся начин да няма втори такъв случай. Това е повода да намеря този прекрасен форум. Има обаче и нещо друго, на някои може да му се стори смешно, но растенията изискват отвреме на време внимание, а не да ги зарежеш със седмици, както се случваше при мен. Колкото до градушката, все ще дойде една по -сериозна на 10-20 години, чак такъв късмет ми изглежда абсурден. В гр.Русе е валяла с топчета колкото кокоше яйце и пак ще вали, няма начин да не се случи - визуален пример Видео споделяне / VBOX7