Кактуси на открито у нас

[scleri]

Очите ми залепнаха за триглохидатус-а на чичко Брак. 

Спини, защо ми се струва че трънчетата са малко дребнички за четири годишни растения. Има ли нещо общо с живота им в дивата природа?

[Schmidt]

БравоСПИНИ!Това е натуралният вид на растенията.Към това съм се стемял винаги.Не е много сложно -пряко слънце,вятър,добър субстрат (пропусклив).Никакви найлони,стъкла и поликарбонати.Към тези прости и железни правила съм се придържал винаги и резултатите са отлични. Така отглеждани (ЗАКАЛЕНИ)растенията,със сигурност нямат нужда  от пръскане с фунгициди за щяло и нещяло,катусите стават резистентни и към инсекти.Само може да се пръсне пролет и есен с акарицид и ако има проблем с кор.въшки да се полее сас системен инсектицид.Природата си знае работата!(Визирам балконската ми колекциа.)

[exotica]

SPINY, при успех ще добавим към педитата по някоя и друга дружка, за да имат с кого да си правят семенца… Нека ги видим тези как ще се държат до догодина по това време.

[kle4o]

Поздравления на Spiny за експеримента и специални адмирации на хер Шмид за постигнатите от него резултати!
Ще си позволя да коментирам "натуралният" вид на растенията.
Само растения in sity отговарят напълно на това условие, защото само те са там, където Майката Природа ги е родила и без намесата на човека.
Всички останали са повече или по-малко "манипулирани" чрез човешката намеса.
Разбира се подивялите опунции в Австралия или България например не изглеждат по-различно от тези в Америка, доколкото условията на различните места са сходни и в границата на поносимост за съответната трънка, но както американските негри едновременно са и не са еднакви с тези от Африка, така е и за трънките.
Затова е въведено понятието "отглеждане в културни условия" и все повече се набляга от екологични съображения  на "културния произход" на нашите любимци.
Така се поставят различни естетически критерии в колекционерството и се създават условия за разширяване на групите хора, заети с кактуси.
Който няма условия, време, меракът му е малък или не знае и не иска да се научи, получава достъп до "конфекция".
На обратния полюс са маниаците.
Между тези две крайности се позиционират повечето "нормални" колекционери.
Как се разбира дали човек "залита" -  ако в приоритетите му кактусите са преди семейството и приятелите, голям процент от бюджета и времето му отиват за тях, ако се среща най-вече с хора със същия приоритет и прочие.
Че е "колекционерско" да се стремиш да имаш най-бодливото трънче от даден вид е вън от всяко съмнение, но това няма връзка с качеството на живота.
Вижте колко шарено е кактусарството (като живота) - едни са кактусари на маса, други на баир, трети под полиетилен, други на директно слънце, други пък под лампи - готино, нали?

[7george]

Чудесен алпинеум на баира, Спини! 
Точно тия варианти на Pediocactus simpsonii не трябва да имат никакъв проблем с презимуване отвън, а даже да са по-добре там, зимата в планините на Уайоминг и Колорадо не е по-мека от българската. Фирмите ги продават със зимоустойчивост USDA 3, което си е т-ри под -30 даже. Колегите ми тука в провинцията ги отглеждат по дворовете си, трябва и аз да си поръчам от тях..

[SPINY]

Благодаря за милите думи. Радвам се , че са ви харесали снимчиците. Надявам се напролет да покажа повече баирни фотоси с повече живот и цвят в тях.
Kle4o е много прав - чудесно е , че живота / и кактусарството/ са шарени и многолики. Всеки си намира нишата , която най-отговаря на природата му и дълбае в нея макар да знае , че има огромна вероятност трудът му да отиде на халост. Но пък моментното усещане с нищо не може да се сравни .... то си е вид наркомания.
Scleri - личи си опитното око. Веднага разпозна несъответствието  възраст / външен вид. На баира растежа е много по-бавен отколкото при нормално гледаните растения - бих казал , че е двойно по-бавен. И това се отнася за всички кактуси дето са там - може би само при опунциите забавянето не е така изразено. Триглохидиатусите /на баба Радка/ не са четиригодишни - те са на баира от четири години , а иначе са сяти от семки през 2005год. - значи са седем годишни. Същите ги имам и под найлон в Хасково /зимата се прибират/ - те са почти двойно по-големи. При това сурово отглеждане приоритет е оцеляването и то е за сметка на забавения растеж. Все пак растенията са принудени да оцеляват в една много враждебна и дори вредна в много случаи среда . С една дума стреса е голям и предполагам , че това е причината за бавния растеж. Но на мен и така ми харесват .
Exotica , абсолютно си прав , че трябва да изчакаме поне до другата година по това време , за да правим някакви изводи или отчитаме някакви `успехи`. Щото виж ,че изкарали зимата , а някой и друг летен порой ги отнесе. Нямам никакъв опит с педиота и наистина не знам какво да очаквам от тях. Всъщност 7george доста ме окуражи - в Колорадо и Уайоминг няма начин да не пада дъжд през лятото.
Melaleuca , маихуенията я нямам и ако имаш в повече , няма да ти откажа. Само че напролет ,защото през зимата няма да ходя там.
Още веднъж ви благодаря за хубавите думи и да се надяваме  напролет да показваме много цветущи моржове.

[melaleuca]

Спини,Да! Разбира се! Напролет ще ти дам растения от тях!

[Andromir Popov]

Растенията,които отглеждаш на баира са прекрасни,ако ида са със забавен растеж,така са по истински.Не се ли притесняваш,че някой недобросъвестен човек може да мине от там и да ги унищожи,или някое животно да ги съсипе?

[SPINY]

Благодаря Андромире. Преди имах някакви подобни притеснения , но вече нямам. Кактусите са сяти не на едно , а на няколко места , като най-ценните съм ги мушнал на такива места , където съм убеден , че човек не би се качил. А и като цяло на този баир никога не съм виждал хора - там няма пътеки. Няма и стада.
Преди три - четири години бях видял няколко пъти една лисица да обикаля наблизо , но усетила че вече не е сама явно си е променила района и скоро не съм я мяркал. Тъй че по отношение на хора и животни баира засега е безопасен.

[SPINY]

Напълно съм в съзвучие с казаното от Schmidt. Студоустойчивите видове дори нямат нужда от инсектициди / а фунгицидите са тотално забравени/ - досега ни въшка , ни каквото и да е.  Забелязал съм следната тенденция : колкото по-затворнически се гледат кактусите , толкова повече химия се използва като в оранжериите за целогодишно отглеждане химията достига апогея си -  резултат от супер `благоприятния`микроклимат в тях.
Имам още няколко снимки от баира и реших да ви ги пусна :

Escobaria vivipara , Nebraska.

Escobaria vivipara arizonica. Тия вивипари са три годишни и са над 20 бройки. Въпреки дъждовете през ден и влагата в почвата са се свили максимално и са готови да срещнат ледове , сняг, киша и влага поне до март-април. Пролетта ще се напомпят и ще изглеждат супер щастливи. Странни кактуси ?!
Есhinocereus baileyi SB211 - абсолютен непукист по отношение на влажната ни и студена зима

А , щях да забравя - като сях педиотата в съседство боднах и още няколко `доброволци с нищожен шанс за оцеляване`- те ще се жертват в името на науката. Това са Gl.uncinatus v.wrightii , F.wislizenii , Homalocephala texensis , Oreocereus trollii , Cl.straussii. 
Толкоз засега. Напролет ще ви досаждам повече .

[asensy]

Thelocactus bicolor var. texensis също може да го пробваш, стига да го имаш наличен.

[exotica]

…Gl.uncinatus v.wrightii , F.wislizenii , Homalocephala texensis , Oreocereus trollii , Cl.straussii…

Залагам на оцеляването на Sclerocactus uncinatus ssp. wrightii и Echinocactus texensis, и смъртта на Ferocactus wislizenii!

[kle4o]

...."Напълно съм в съзвучие с казаното от Schmidt. Студоустойчивите видове дори нямат нужда от инсектициди / а фунгицидите са тотално забравени/ - досега ни въшка , ни каквото и да е.  Забелязал съм следната тенденция : колкото по-затворнически се гледат кактусите , толкова повече химия се използва като в оранжериите за целогодишно отглеждане химията достига апогея си -  резултат от супер `благоприятния`микроклимат в тях".........

Здрасти Spiny,
вярно пишеш, но от горния текст може да се направят може би неверни изводи за всяко отглеждане, затова бих уточнил от моя гледна точка:
1. Растенията in situ са изложени на всякакви влияния и не винаги успяват да им устоят, като външният им вид показва, как са се справили - там има типични изгаряния, засушавания, болести и вредители, както и чисто механични повреди.
2. В твоя експеримент няма как да се появят типичните въшки, тъй като може би ги няма сред природата тук.
3. Типичната картина на болестите описва, как отслабената поради някаква причина имунна система позволява на някакви вируси, бактерии или гъби да заемат незащитаваната територия. Ако приемем, че при нас има повече микроорганизми, отколкото в една по-бедна кактусова среда, то е съвсем вярно, че едно по-диво отглеждане на диви (естествено адаптирани към) организми и тяхното закаляване би довело до по-добри резултати.
4. Този принцип важи и при по-културните начини на отглеждане - в оранжерия, на балкон и т.н., но разбира се винаги в различна степен, което завършва в нашия строго индивидуален опит.
5. За мен нито закаляването, нито пък треперенето над трънките не е панацея.
6. За моята практика слънцето и свежия въздух са толкова нужни, колкото и умереното използване на препарати.
7. Пътят на въшките в най-голяма степен минава от една в друга културна среда, като масовите търговци създават идеални условия за тяхното предаване - по-рано срещахме само розови памукови, а сега от запад идват с колетите и зелени.
8. Акарите са в нашата среда навсякъде и без профилактика няма шанс да се запази една културна колекция.
9. Гъбите се развиха много, защото си ги имаме достатъчно в умерения пояс, препаратите ги карат да се променят с незапомнено темпо, пък и дойдоха много и нетипични щамове с глобалната търговия.

Като извод: Мисля, че препаратите имат своето място в културното отглеждане.
Избрал съм целогодишен постоянен достъп до моите трънки и те съответно са част от моето жилище.

Хубаво би било човек да може да отиде на терен в Америките, но и тук е добре - успех!

[scleri]

Здрасти Клечо.

Рядко се обаждаш, но винаги на място. Напълно съм съгласен с теб. 

Освен кактусар, аз си падам малко и любител овощар. Имахме малък парцел близо до едно село, но все пак достатъчно далеч от последните къщи. Засадих петдесетина дръвчета измежду които и три дюли / Защото много обичам дюли / . Всеки е разрязвал дюля и знае колко рядко се среща плод на който сърцевината да е чиста. Дори и да е пръскано дръвчето плодния червей пак си казва думата.  Моите дюли до една бяха с чисти сърцевини без да съм ги пръскал нито веднъж. Черешите ми също бяха чисти от червеи.  Обяснението е само едно. Наоколо нямаше нито едно плодно дръвче от където да дойде паразита. Не само че нямаше, но и преди това не е имало. Значи причината не е в слънцето и чистия въздух, а в липсата на зараза. Не напразно едно от основните правила в кактусарството е за субстрата да не се ползва почва от място където са отглеждани, царевица, картофи или фасул. Причината е че и те идват от Южна Америка и боледуват от болести близки до болестите по кактусите. 

Трънчетата на Спини са на баира. Там където не се отглеждат и не са отглеждани културни растения. Предполагам че и наблизо няма такива така че вятъра няма от къде да довее въшки, гъбни спори , или каквито и да са други вредности. Вярно е че обилното слънце на което са изложени и оскъдната влага / нашите лета стават все по сухи / дават възможност на трънчетата да покажат по-пълно заложените в техните гени защитни механизми. За това трънчетата са по добре ободлени. За това и епидермиса им има нормалния за вида си цвят. Но тези възможности със същата степен ще се проявят и при трънчетата отглеждани не на баира , а на открито слънце в двора на къщата, и поливани по-рядко.
 
За мен експеримента на Спини е безкрайно интересен от друга гледна точка.  Интересно ми е колко вида ще успеят да се адаптират, и да оцелеят при нашата влажна зима.  За размножаване не смея да мечтая защото все пак условията при нас и в местообитанията на нашите трънчета са доста различни.   

Вярно е че чистия въздух, и обилното слънце са голям плюс, но за съжаление не са панацея. Дори си мисля че високите оранжерийни температури през лятото / често над петдесет градуса / по могат да изиграят дезинфектираща роля. При толкова високи температури и гъбите спират да се размножават, а вероятно и въшките не могат да оцелеят, или ако все пак оцелеят не могат да се размножават с нормалните за тях темпове.     

[asensy]

Не напразно едно от основните правила в кактусарството е за субстрата да не се ползва почва от място където са отглеждани, царевица, картофи или фасул.   

Картофите се явяват като огнище на гъбни зарази за кактусите без самите те да са болни, по-скоро се явяват като преносители. Дори ако човек бели картофи и отиде на балкона при кактусите може да направи беля. Познавам кактусари, които много стриктно спазват съответните "мерки за безопасност".