Автор Тема: Ariocarpus  (Прочетена 10007 пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Неактивен exotica

  • Група БЕК
  • Потребител на Кактус БГ
  • *****
  • Публикации: 1531
  • Activity:
    0%
  • Пол: Мъж
  • Кактопат чепат
Ariocarpus
« -: Февруари 03, 2012, 02:11:37 pm »
2 много полезни материала на David Quail за отглеждането на Ariocarpus и други бавно растящи видове от семена. Преведени са с негово разрешение на български. Източник са препечатките в living-rocks.com (1 и 2). Преводите засега са само като PDF-и (1 и 2).

(Допълвам тук и превода на статията за отглеждане на възрастни растения пак от living-rocks.com).
Поздрави, Андрей

Неактивен admin

  • Дурундайски
  • Потребител на Кактус БГ
  • *
  • Публикации: 88
  • Activity:
    0%
Бавно растящи кактуси от семена - от exotica
« Отговор #1 -: Февруари 07, 2012, 05:07:16 pm »
Живите Камъни на Мексико
Бавно растящи кактуси от семена

Източник: http://www.living-rocks.com/quail.htm
Превод на публикацията на български език Андрей Маринов, с разрешението на автора.
Източникът е препис на оригиналната публикация в BCSS Journal бр. 15 (1) 1997, стр. 16-20.


Да отглеждам кактуси и сукуленти от семена винаги е бил подчертан интерес за мен, резултатът от който допринесе като източник на по-голямата част от моята колекция. Тъй като обикновено запазвам по 2 или 3 от най-добрите растения от всеки посев, имам изобилен източник на семена с добро качество от тези растения, когато достигнат размер на цъфтеж. Това насърчи експериментирането с методи за отглеждане от семена тъй като позволи правенето на сравнения между различните методи, изхождайки от това, че са базирани на едни и същи семена. Също така имах пълната сигурност за източника на семената, възрастта им и тяхното качество.
Методът, който се доказа като най-успешен за бавно растящи кактуси, беше открит сравнително случайно. След използването на инкубатор (собствена конструкция) разположен в оранжерията, от който получавах средно добри, но с големи отклонения резултати, се заех да търся нещо с по-добър контрол върху топлината и светлината и то, специално като жител на Йоркшир, такъв метод за отопление, който не изисква чак такъв щедър принос към касата на йоркширската електрическа компания. За наше голямо щастие имахме вкъщи голям сушилен шкаф1 с водосъдържател за гореща вода2. Горната част на този шкаф беше сравнително рядко в употреба и след известен период на внимателни преговори със съпругата ми, влязох във владение на най-горните 30 cm, където монтирах лавица с дължина 180 cm и 36 cm широчина. Две луминесцентни лампи с дължина по 150 cm бяха монтирани към тавана на шкафа така, че долната им част да е на около 15 cm от повърхността на почвата.
Първоначално използвах лампи Gro-Lux3, но заради това, че са скъпи, експериментирах с обикновени лампи с топла бяла светлина, които дадоха същия резултат, и до момента използвам само обикновени лампи. Вярвам обаче, че лампи, които възпроизвеждат по-точно типичните за местообитанията светлинни условия биха били най-подходящи. Лампите се контролират от време-реле настроено на 14 часа осветяване на ден. Не е инсталирано допълнително отопление. Нощните температури са в интервала 18 – 21 °C. През деня, с допълнителното отопление от лампите, обикновено е в границите 24 – 27 °C, а инцидентно и малко повече. Температурната промяна между нощта и деня се оказва благоприятна, а това до известна степен възпроизвежда условията в местообитанията. Крайности в температурите се избягват, което при предишния начин предизвикваше проблеми. Много високите температури водеха до потискане на покълването или увреждане на растенията и по-специално фините корени, и предизвикваха спичане на почвената повърхност. Много ниските температури предизвикваха гниене, инфекции и прекъсване на растежа на растенията, което предизвикваше забавено развитие, често задълго. При бавно растящите кактуси тези проблеми обикновено водеха до смърт, а целта е да им се дадат доколкото е възможно по-идеални условия и да растат бързо (относително), тъй като те са трудни само, когато са много малки. Веднъж порастнали бързо и без прекъсвания в развитието им, те продължават да се развиват много по-бързо, стават по-добре изглеждащи и по-обилно цъфтящи в сравнение с отглежданите растения при по-неблагоприятни условия.
Хранителната среда се състои от 40 % субстрат №2 на John Innes 4, 20 % промит речен пясък, 20 % ситен гранитен трошляк и 20 % перлит като всички бучки, които биха могли да пречат на фините коренови власинки, се премахват или стриват. Използвам средно дълбоки ванички, защото сея доста семена, но инцидентно ползвам и по-малки саксии за самостоятелни посевки. Ваничките или саксиите се пълнят догоре със сместа, след което сместа леко се притиска по цялата ѝ повърхност, за да се осигури срещу слягане след поливане. В този момент се поставят и разделители в случай, че се сеят повече от една група семена в същия съд. После съдовете се накисват като се поставят в топла вода, в която е добавен подходящ фунгицид. Аз използвам Murphy’s Copper (пълното наименование е Murphy Copper Traditional Fungicide5 – бел. прев.) като трябва да се внимава, защото превишаването на указаната концентрация или последователните третирания имат потискащ ефект върху покълването.
Следва сеенето на семената. Почти винаги сея семената едно по едно, което не е чак толкова много работа, колкото изглежда, но дава предимства като спестява време по-късно при изваждане от почвата и не допуска разбутване на корените и повреди. Сеенето нормално става през зимата, когато има повече време. Изтръсквам семената в малко съдче, например капачка, и използвам миниатюрна часовникарска отвертка. След като почвата е вече влажна, докато ваничките са все още във водата, аз просто докосвам повърхността на почвата с върха на отвертката и след това докосвам семето. Семето се залепва на влажно място върху отвертката и след това го натискам в почвата с отвертката. При всички, освен най-дребните, аз покривам засадените семена с малко от субстрата. Тъй като всичко е влажно, цялата операция е доста бърза и могат да се засеят до около 20 семена за 1 минута при известна опитност. Отстоянието зависи от това, колко бързо е вероятно семеначетата да нарастнат, но обикновено са 6 до 8 семена на 5 cm във всяка посока. Тъй като нормално кълняемостта е поне 50% и може да е близка до 100%, изискванията за необходимо място при сеене едно по едно не са прекалени. Семената се сеят рано, едно заради това, че няма какво кой знае колко интересно да се случва по това време, и друго, за да се даде на семеначетата възможно по-дълъг първи сезон, но основно, заради това, че моят метод не се осланя на капризите на английското време и дава пълен контрол върху растежната среда.
При планиране разпределението на семената по ванички, трябва да се имат предвид скоростта на нарастване и последващите изисквания. В ранните си опити не се съобразявах и сеех Aztekium непосредствено до Trichocereus с неизбежните резултати от това. Най-бавно растящите кактуси могат да останат във ваничките си два или повече сезона, затова е важно те да не бъдат затиснати от по-бързо растящи растения или понасят ненужно разбутване от изваждането на по-големите.
След като всяка ваничка е запълнена, тя се вади от водата и се опакова плътно в полиетилен като се слага нещо да поддържа полиетилена така, че да не последва пропадането му върху повърхността на почвата, когато се покрие с кондензат. Моят личен метод е да поставям по 2 ванички в по-дълбока ваничка, след което поставям оребряване от тел в краищата по всички страни, опъвам полиетилена отгоре и го подгъвам отдолу от всички страни. За по-малки саксии може да се използват самостоятелни полиетиленови торбички като табелките се използват за подпори, а торбичките се запечатват. Опитвам се да направя така, че влагата да не може да излезе от полиетиленовите опаковки, за да стои почвата постоянно влажна и почти никога да не се налага поливане. Всъщност, когато имам много работа, мога напълно да забравя за семената със седмици.
Тези условия са особено успешни за по-отбрани кактуси като Aztekium, Ariocarpus, Strombocactus, Pelecyphora, Encephalocarpus, Turbinicarpus, Epithelantha и Blossfeldia. Заедно с тях, аз използвам същите условия и за повечето други кактуси. Някои се издължават, по-специално Lobivia и Sulcorebutia, които след като бъдат засети заедно при общи условия, после се преместват на перваза на прозореца след като издължаването се забележи. В някои случаи семената не покълват много добре, но по-късно, когато се преместят на естествена светлина, се появява последващо покълване. За съжаление не съм правил записки за кои родове или видове последното се отнася. Някои по-големи кактуси или тези от по-хладни местообитания, такива като Trichocereus, Opuntia, Maihuenia и Austrocactus, обикновено покълват директно на перваза на прозореца вкъщи към края на Февруари с добър успех. Сукулентите като цяло не понасят добре условията в сушилния шкаф, затова при тях също прилагам гледането на перваза на прозореца. Независимо от това, всички получават същия субстрат, техника на сеене, поливане и полиетиленови торбички. Някои сукуленти изискват специални грижи. Публикацията на Terry Smale в кн. 5 (2), стр. 39-40 (юни 1987) на BCSS Journal дава идеалните условия за успех със сеене на Conophytum.
Бързо растящите кактуси стоят в сушилния шкаф между 3 и 6 месеца в зависимост от наличното място. По-бавно растящите стоят най-малко 6 месеца и понякога целия сезон. Те никога не се издължават и растат като безупречно съразмерни растения, най-вече Aztekium и Ariocarpus. Понякога се появяват мъхове и създават проблем, но при всяка възможност аз поръсвам счукан гранит по повърхността на почвата след като по-голямата част от покълването е приключило и растенията са достатъчно големи, за да не бъдат засипани. Обикновено правя това малко преди мъховете да станат проблемни и това ги потиска напълно. За Aztekium и Blossfeldia това не е възможно и в случая прибягвам до отвертката за сеене като изкопавам или смачквам всеки кичур мъх, което е трудоемко, но задоволително ефективно. Следващата година ще експериментирам със субстрат с кокосови влакна, за да видя дали това потиска растежа на мъховете.
Много е важно да защитаваме растенията в техните местообитания като усъвършенстваме методите за успешно размножаване на по-отбрани растения и по този начин задоволяваме търсенето им от колекционерите. Надявам се тази публикация да е допринесла с идеи, които колегите да опитат частично или като цяло. Не искам обаче да поемам никаква отговорност за семейни проблеми при поръчка на едро на сушилни шкафове за вкъщи! Ще бъда признателен за други идеи и решения от читателите.


Илюстрации
 


Aztekium ritteri, 15 годишни










 
Ariocarpus scaphirostris, 11 годишни
 



 
Astrophytum asterias хибриди, посев 1996, 7 месечни

Бележки

1. Шкаф с отопление, подобен на гардероб, който в Англия и други страни е сред елементите на домашното обзавеждане, използва се за сушене на дрехи и пране или съхраняване на дрехи и бельо сухи. Често вграденият отоплителен елемент е водосъдържател за гореща вода (вж. сл. бел).
2. Популярно в Англия и други страни топлообменно устройство с форма на цилиндър, което използва централно парно или друг централен източник на топлина за подгряване на студена вода от водопровода с цел използване в домакинството.
3. Модел лампа за растения на Sylvania.
4. Почвени смески популярни в Англия. Субстрат №2 (вж. http://www.gardeningdata.co.uk/soil/john_innes/john_innes.php ) е предназначен за широка употреба при засаждане в средно големи саксии или сандъчета на повечето домашни растения и зеленчуци. Състои се от (обемни) 7 части градинска почва, 3 части торф и 2 части пясък като към всеки m³ са добавени 0,6 kg млян варовик, 2,4 kg костно брашно, 2,4 kg суперфосфат и 1,2 kg калиев сулфат.
5. Популярен в Англия препарат с активно вещество меден оксихлорид. Има аналози в България с това активно вещество.

Бавно растящи кактуси от семена, по-нататъшни наблюдения

Източник: http://www.living-rocks.com/quail2.htm
Превод на публикацията на български език Андрей Маринов, с разрешението на автора.
Източникът е препис на оригиналната публикация в BCSS Journal бр. 20 (2) 2002, стр. 69-75.



Авторът разказва как неговите методи за отглеждане от семена, споделени в предишна публикация (BCSS Jоurnal бр. 15 (1) 1997), междувременно са се променили и развили.
Съществува огромен интерес в днешно време към бавно растящите кактуси и специално към род Ariocarpus. Това произхожда от много фактори, включително осъзнаването, че те не са особено трудни за отглеждане, вълнуващите открития напоследък на нови видове и нарастващата достъпност на растения отгледани от семена, което е важно, защото всички те са в Приложение 1 на CITES и потокът нелегално (в източника е употребено «легално», вероятно грешка – бел. прев.) внасяни диви растения е прекъснат. Интересът е подхранван също и от многобройни скорошни публикации и по-специално един чудесен набор от тях в американския Cactus and Succulent Journal бр. 71, № 4 (юли-август 1999), по-голямата част от който е посветен на този род. Съществува и едно много информативно интернет място (http://www.living-rocks.com) посветено на рода.
Тази публикация е отражение на моя непрекъснат интерес към тези бавно растящи растения, по-специално мексиканските, и на моя стремеж да разработя надежден метод за развъждане на количества растения от семена. Неизбежно техниките описани в предишната ми публикация са претърпели развитие и са поизчистени оттогава насам, а и се преместихме в нова къща, което даде възможности за подобрения. По-специално, новата ни къща е разположена на склон с южно изложение и имахме възможност да поместим оранжерията така, че да е огрята от слънцето целодневно, лете и зиме, когато облаците, имащи навика да се струпват над Пенинските планини, решат да се разсеят накъдето си искат.
Независимо от по-слънчевия аспект, който е от неоценимо значение в по-късните етапи на развитие и осигурява в оранжерията нормално да е доста топло, покълването на семената и ранните години от живота на семеначетата все още се случват в инкубатора с изкуствена светлина. Това е така заради английското време, което е прекалено променливо, за да дава добри резултати при отглеждането на тези бавно растящи кактуси при естествена светлина, твърде силна при слънчево време и твърде слаба в мрачни сиви дни. В предишната си публикация описах как си присвоих горната част на нашия сушилен шкаф като превъзходен инкубатор, но в новата ни къща моята съпруга, за нещастие, беше крачка преди мен, провъзгласявайки заселнически права при утвърждаване на мястото за бельо и аз бях принуден да търся място другаде. Всъщност, аз вече бях разширил средствата си за развъждане извън сушилния шкаф и новите ми средства се ориентираха около използването на тази алтернатива.
Основният ми инкубатор за покълване вече се намира в оранжерията и се състои от дървен сандък с дължина 1,32 m, широчина 0,82 m, направен от дъски с дебелина 12 mm, без дъно и с подвижни плочи отгоре. Разположен е под стелажите върху 2 листа стиропор, всеки с дебелина 22 mm за изолация и има подвижни листове от стиропор за облицовка на страниците и капака за през зимата. По дължина отгоре са разположени 2 дървени греди, на които са закрепени 2 двойни луминесцентни тела от по 1,20 m и остатъкът от капака е подвижен за осигуряване на достъп. Единственото отопление е нагревателен кабел, който използвам само през зимата през периодите, когато лампите не работят. През останалото време достатъчна топлина създават луминесцентните тела. И осветлението и отоплението са контролирани от време-релета като осветлението е настроено на 12 часа на ден. В топлите дни през лятото трябва да отварям по малко капака, за да изпускам излишната топлина. При този подход се поддържа температурен диапазон от 17 до 35 °C като през първите 3 месеца от покълването се опитвам да поддържам минимално 18 °C, държейки страничната и горната изолация монтирани, когато е нужно.
Освен този имам и друг инкубатор, който е със стени от мехурчест полиетилен, капак от трислоен поликарбонат, нагревателен кабел за почвата и осветление, съчетаващо едновременно естествена светлина и луминесцентни лампи, който също е управляван от време-реле и който дава еднакво добри резултати. Този също е разположен под стелажите, но на място, където, за разлика от другия, получава много повече естествена светлина, включително сутрешно слънце.
Лампите с топла бяла светлина вършат добра работа, но мой приятел електротехник предложи да опитам лампи, специално разработени за магазините за облекло така, че да показват достоверно цвета на дрехите, които клиентите купуват и следователно са по-близки до нормалния спектър на дневната светлина. Тези лампи се казват Polylux XL1 и могат да се намерят сравнително лесно при специалистите по осветление. Те са малко по-скъпи от тези с топла бяла, но не толкова, че да се откаже човек. Едно основно предимство е това, че те дават повече светлина за единица мощност и като следствие броят на лампите използвани в инкубатора намаля от 4 на 3 без неблагоприятен ефект върху растежа.
Повечето семеначета са отглеждани в средно дълбоки ванички, тъй като по-малки съдове по-лесно изсъхват. Ваничките са опаковани в непромокаеми полиетиленови торби, чиито отвори са плътно запечатани с превръзки за фризер, за да не излиза никаква влага навън. За да не пропадат торбите върху повърхността на почвата, се закрепват 2 парчета кабел към двете страни на ваничките. След това торбите се нареждат плътно в инкубатора и не изискват повече внимание. През годината, в която си сменихме къщата, когато имаше осезаем недостиг на време да обръщам внимание на семеначетата, само поглеждах към тях и където беше необходимо, поливах - общо 2 пъти за цялата година. Без изобщо да го препоръчвам, но всъщност всички растяха добре и по никакъв начин не страдаха от това занемаряване. По принцип целта ми е да преглеждам растенията всеки месец, в случай че има нападения от вредители или гъби, но обикновено те се нуждаят само от поливане, ако някоя торба има дупка или превръзката за фризер не е стегната. Ако не е това, те имат нужда от поливане веднъж на 6 месеца, когато обикновено добавям малко растително подхранване като Chempak2 или Phostrogen3 в нормална или малко по-слаба концентрация от препоръчваната.
Все още сея семената едно по едно, както е описано в предишната публикация, за което използвам малка часовникарска отвертка и влагата от предварително накиснатите отдолу преди сеенето ванички, за да вдигам всяко отделно семе и да го натискам леко в почвената смес. След посяването, вече слагам ваничката върху вестник за около ½ час за сигурно премахване на излишната влага. Опитът показва, че това е много важно, защото, ако ваничката се постави в торбата прекалено мокра, е по-възможно да се появят водорасли и мъх по повърхността на почвата и семеначетата са по-податливи на гъбични инфекции. Независимо от това, ако ваничките се оставят без наблюдение дори за малко, винаги се закриват с нещо, в случай че наблизо има Sciara мушици или други вредители. Експериментирането с почвени смески продължи като използваните смески винаги бяха документирани за всяка ваничка, резултатите от покълването записвани, заедно с коментари относно последващите темпове на развитие и всички проблеми свързани с мъх и водорасли, вредители и болести. Това помогна резултатите да бъдат оценявани и смеските променяни. Основните изводи са, че типът на използваната смеска е по-малко важен от нейната плътност и че добър успех се получава с различни типове смески. При един от контролираните опити имаше малко по-добра кълняемост и първоначален растеж при използване на смеска с торф, обаче с времето семеначета растящи в смеска базирана на John Innes субстрат ги настигнаха. Независимо от това, аз вече не използвам смески базирани на торф, защото веднъж извадени от полиетиленовите торби, те са по-податливи на нападения от Sciara мушици и затова сега използвам само смески базирани на John Innes (почвени) субстрати.
Смеската, която се доказа с най-постоянен успех е смес от около 40 % субстрат за семена или субстрат №1 на John Innes4, 25 % едрозърнест пясък (около 1 – 2 mm големина на зърната е идеално, без прахообразен пясък, който да запечатва смеската), 25 % фракция за семена вермикулит и 10 % ситна фракция Biosorb5, който се състои от миниатюрни червени абсорбиращи гранули. Тази смес осигурява една добра порьозност и отцедливост на субстрата, в който фините корени могат много лесно да проникнат, с много свободно въздушно пространство за добро здраве на корените и полезно действие на бактериите. Тази порьозност е също така по-малко благоприятна за растежа на мъх и водорасли, но въпреки това аз все още имам проблеми с тях. Както и да е, в момента, в който се появи мъх или водорасли, аз поръсвам още малко едрозърнест пясък като се има предвид, че височината на семеначетата трябва да е достатъчна, за да не бъдат засипани, а пясъкът да е напълно сух, за да не полепва по върховете на семеначетата. Изоставих стерилизацията на смеската в микровълнова фурна тъй като тя даваше непредвидими и понякога бедствени резултати поради това, че и добрите и лошите бактерии и други организми биваха убивани, а последващото им появяване отново е неуравновесено и може лошите организми да преобладават. Сега просто подсигурявам субстратът (вероятно авторът има предвид John Innes – бел. прев.) да е пресен в началото на всяка година за засаждане на семената и, че другите материали са съхранявани чисти и сухи. Вече не използвам никакви инсектициди и фунгициди превантивно и много рядко съм имал проблеми в резултат на това. Имал съм инцидентно нужда в последствие да използвам фунгицид, когато се е появявало гниене, но това по-скоро би се отнасяло за превантивно поливане с фунгицид за убиване на спорите върху семенните обвивки.
Много бавно растящите семеначета като Ariocarpus, Aztekium, Geohintonia, Encephalocarpus, Strombocactus, Turbinicarpus, Obregonia, Blossfeldia и Pelecyphora aselliformis държа вече в растеж през цялата им първа година вътре в инкубатора и ги изкарвам на дневна светлина чак през лятото на втората им година след като непрекъснато са расли, без отклонения в условията на осветяване и отопляване, между 15 и 20 месеца. Тази техника използвам много успешно и за други темпераментни семеначета като Discocactus horstii. Всички тези представители растат напълно типично, не се издължават, имат красив тъмно зелен цвят и се аклиматизират добре към последващите условия на дневна светлина. Като факт, едно семеначе от Ariocarpus agavoides, което беше отгледано по този начин почти 18 месеца и бе изнесено на дневна светлина през август, реагира на намаляването на деня, настъпващо през септември и ранния октомври като цъфна около шест седмици по-късно, само на 19-месечна възраст!
Когато ваничките излязат от инкубатора, полиетиленовите торбички се махат, повърхността на почвата се посипва с едрозърнест пясък или ситен гранитен трошляк, ако това все още не е направено и растенията се поместват в кафез за разсаждане, разположен или върху стелажите, или на слънчево място под тях. Кафезът се състои просто от полиетиленова опаковка без допълнително отопление, а полиетиленът филтрира светлината, поддържа атмосферата малко по-влажна, предпазва смеската от бързо изсъхване и повишава температурата. Те могат да останат в кафеза за разсаждане за около 2 години преди да бъдат преместени на открито в оранжерията. Основното нещо, което научих за тези бавно растящи растения и в частност мексиканските е, че те обичат топлината и нейното изобилие, но докато са млади, само филтрираната светлина. В горещи слънчеви дни, когато температурите могат понякога да се задържат около 35 °C, ако почвата е влажна, може направо да се види как семеначетата растат – не забравяйте, че тук говоря за растения като Ariocarpus! Всякакви приказки, че тези растения нямат нужда от много влага, било то като семеначета или като възрастни растения, са глупости. Когато е горещо, те имат нужда от добро накисване, за предпочитане отдолу и свободно отцедлива рехава смеска, и с такова гледане те ще деформират своите саксии или ванички с издуването на реповидните си корени изненадващо бързо.
Когато започвам сеенето на другите ми семена от по-бързо растящите кактуси и сукуленти в инкубатора, пристъпвам към изнасяне след между 3 и 6 месеца в условия на естествена светлина. Някои семена, по-специално Opuntia, Aloe, Agave, Yucca, други по-големи по размери сукуленти и Lithops покълват и прекарват първите си месеци или на открито в оранжерията, или на перваза на прозореца, все пак опаковани в полиетилен, но без допълнително отопление или засенчване.
Няма причина да се бърза с пикирането или разсаждането, тъй като близостта на растенията поддържа смеската влажна и ускорява растежа, и обикновено растенията са доста плътно притиснати едно до друго преди да предприема нещо. Независимо от това, рехавостта на смеската гарантира, че когато го правя (пикирането или разсаждането – бел. прев.), старата смеска сама пада от корените и не е трудно разплитането им. Следващата смеска, която използвам, повече прилича на нормалната ми смеска и се състои от около 40 % John Innes № 2 или смеска за засаждане, 20 % дребен трошляк, 20 % едрозърнест пясък (обикновено промит речен пясък) и 20% перлит. За трошляк обикновено използвам гранит, но за бавно растящите мексикански растения, които нормално растат във варовикови райони, започнах вместо това да използвам варовиков трошляк с добри резултати като също добавям и малко млян варовик (гранули, не прах) в смеската. Не използвам обаче никакъв варовик в първата смеска за сеене, но може да проведа експерименти с това по-нататък. Поради това, че резултатите от кълняемостта на моите семена са доста високи и може да надхвърлят 80 %, ако семената са добри и последващото развитие на семеначетата е приемливо бързо, аз не си давам зор да променям доказаната рецепта. Независимо от това, че първите резултати от развитието на по-късен етап с добавяне на варовик изглеждат обещаващи и в някои случаи драматични, бих искал да ги наблюдавам за по-дълъг период преди да съм прекалено ентусиазиран.
Веднъж пренесени на естествена светлина, семеначетата зимуват наравно с всички останали растения. Поливането се прекратява към края на септември и след това растенията се държат сухи до подходящ слънчев ден през март или ранния април, след което редовното поливане започва отново. Опитвам се да поддържам минимална зимна температура 4 °C като в студени нощи може да падне и по-ниско, но не под 0.
Отглеждането от семена е изключително удовлетворяваща дейност и с изкуствено осветление може да започне в средата на зимата, когато почти нищо не се случва в оранжерията. По този начин то прави отглеждането на растения една целогодишна дейност. Семена от бавно растящите растения винаги се намират в наличност при много от отличните доставчици, а и не забравяйте да опрашвате и собствените си растения, за да имате и друг изобилен източник на семена. Така че, какво чакате? Направете нещо полезно за опазването на растенията – посейте малко семена още днес!


Илюстрации
 






















Бележки

1. Серия модели лампи произвеждани от GE Lighting.
2. Марка торове с различен състав популярни в Англия. Авторът не посочва точно кой от всичките използва, най-вероятно Chempak Cactus & Succulent Fertiliser с N–P–K 8–34–32 (вж. http://www.hayesgardenworld.co.uk/vmchk/garden-care/plant-food/chempak-cactus-succulent-fertiliser.html )
3. Марка торове с различен състав популярни в Англия. Авторът не посочва точно кой от всичките използва (вж. http://www.phostrogen.co.uk/products/find/plant_feeding ). Вероятно всеки тор с минерален състав подходящ за кактуси (вж. и пред. бел.) би бил подходящ.
4. Почвени смеси популярни в Англия (вж. http://www.gardeningdata.co.uk/soil/john_innes/john_innes.php ). Субстратът за семена е подходящ за сеене на почти всички видове семена и може да се използва за вкореняване на меки издънки. Състои се от (обемни) 2 части стерилизирана градинска почва, 1 част торф (почвата и торфът са преминали през 9 mm сито) и 1 част пясък като към всеки m³ са добавени 0,6 kg млян варовик и 1,2 kg суперфосфат. Субстрат №1 е предназначен за пикиране или засаждане на млади растения. Състои се от (обемни) 7 части градинска почва, 3 части торф и 2 части пясък като към всеки m³ са добавени 0,6 kg млян варовик, 1,2 kg костно брашно, 1,2 kg суперфосфат и 0,6 kg калиев сулфат.
5. Използван в Англия почвен подобрител произвеждан от Aitkens - гранулиран продукт с неизвестен състав, който има свойството да абсорбира излишната вода от почвата и да я отдава обратно при засушаване като едновременно с това подобрява отцедливостта, запазва порьозността и не допуска уплътняване на почвата (вж. http://www.aitkens.co.uk/detail.php?siteid=231 ).
« Последна редакция: Март 23, 2012, 09:13:54 am от admin »

Неактивен admin

  • Дурундайски
  • Потребител на Кактус БГ
  • *
  • Публикации: 88
  • Activity:
    0%
Отглеждане на възрастни растения- от exotica
« Отговор #2 -: Февруари 07, 2012, 05:16:12 pm »
Живите Камъни на Мексико
Отглеждане на възрастни растения
Оригинална публикация: http://www.living-rocks.com/adult.htm

Обобщение
Растенията от рода Ariocarpus успешно се отглеждат в много страни по света и следователно в много широк спектър от климатични условия. Затова е невъзможно да се даде единна рецепта за отглеждане, с изключение на физически дейности, например техники за присаждане. Което е възможно, обаче, е да се дадат общи насоки за читателите, които да адаптират към своите местни условия. Информацията, предоставена тук естествено е съобразена с климата във Великобритания и Северна Европа. Любители отглеждащи при други типове климат могат да допринесат за тази публикация така, че начинаещите да могат да изберат най-подходящата начална техника.
Информацията за отглеждане може да се раздели на две основни общи категории като отглеждане от семена и чрез други техники за размножаване, и отглеждане на млади и възрастни растения. Трета категория би била предотвратяването и контрола на вредители и болести, въпреки че голяма част от тази информация е дадена в другите две секции, където има отношение. Тъй като повечето хора ще искат естествено първо да отглеждат успешно растения, които вече притежават, преди да преминат към размножаване на растения, това е първата тема с която ще имат работа.

Отглеждане на възрастни растения
Най-важните компоненти за успешното отглеждане на тези растения са много сходни с тези, които се изискват за други кактуси и сукуленти. Въпреки че те имат определени специални нужди, обратно на масовото убеждение, те не са трудни за отглеждане и цъфтят добре в климатични условия различни от родните им. Както обикновено, това е единствено въпрос на правилна комбинация от почва, засаждане, поливане, торене, светлина, температура и вентилация, всички от които са силно взаимозависими.

Почва и засаждане
В дивата природа всички видове Ariocarpus без изключение, растат на почви съдържащи калций в някакъв вид, очевидно по свое предпочитание. В повечето случаи калциевият материал е варовик (калциев карбонат), въпреки че много популации от A. kotschoubeyanus растат на наносни тераси от гипс (калциев сулфат), но други и на варовик. Варовиковите фрагменти най-общо са размесени с твърда песъклива глина, високо минерална и ниско хумусна почва в кухини между по-големи варовикови блокове или плочи. Най-успешните популации се откриват там, където варовикът е порест и ронлив, например превъзходни и изобилни екземпляри от A. fissuratus са документирани във варовиковия район Бокyилас в Биг Бенд, Тексас.
Това настойчиво внушава, че разтворим калций в съчетание с други минерали е най-съществената част от диетата на Ariocarpus и това е доказано при култивиране. Калциевият сулфат (гипс) е малко разтворим във вода и подпочвените води, дъждовете и росата освобождават свободни калциеви йони. Противно на това, варовикът е почти напълно неразтворим във вода и освобождаването на калций се получава при хидролиза на варовика от вода и въглероден двуокис от атмосферата (въглеродна киселина) до получаване на калциев хидрогенкарбонат, който е водоразтворим и достъпен за растението. Този обратим механизъм на хидролиза на варовика до калциев хидрогенкарбонат и обратно в неразтворим калциев карбонат е начинът, по който са се получили сталактитите и сталагмитите във варовиковите пещери през хилядолетията. Същият механизъм е и причината за временната твърдост на водата от варовикови райони. Разтворимостта на варовика по този начин се ускорява там, където варовикът е по-порест или по-фино раздробен и това е най-вероятното обяснение защо най-добрите и най-успешни популации се намират на тези места. Обратно на погрешното общоприето мнение, варовиковите почви не са силно алкални – варовикът сам по себе си е почти напълно неразтворим във вода и количеството на калциев хидрогенкарбонат придава само много леко алкална реакция като това количество е несъществено и краткотрайно до усвояването му, както от неутрализиращи киселинни съставки в почвата (хумусни киселини и др.), спомагащи освобождаването на важни минерали от сложни глинести структури, така и от самите растения. Поради това варовиковите почви са от леко кисели до леко алкални спрямо неутралното (pH 7,0). Овощарска или хидратна вар – калциева основа – НЕ трябва да се използва при никакви условия, тъй като има силно алкална реакция и ще повреди корените на растенията. Доломитен варовик, съдържащ и магнезий и калций може да се използва приоритетно като източник и на двата елемента като разтворими хидрогенкарбонати.
Ariocarpus не понасят торфа и почвени смеси с торф като дългосрочна хранителна среда, особено в зряла възраст. Независимо, че може да изглежда, че се справят в такава среда за кратък период, крайният резултат ще бъде лоша коренова структура, загуба на корени и като цяло нездраво изглеждащи растения – това е много очевидно при A. trigonus, при който върховете на мамилите пожълтяват и отмират. Растенията се справят малко по-добре в готови глинести почвени смеси с добавка на едрозърнест пясък. Проблемът с тях е, че качеството им силно се различава за различните търговски източници и почти всички съдържат торф. Авторите, силно повлияни от условията в находищата, използват почва състояща се обемно от 30% тежка глинеста смес, 50% груб едър пясък (размер на зърната 1 до 6 mm) и 20% варовиков трошляк (4 mm). Почва с този тип състав има свободно оттичане, изсъхва достатъчно бързо и не се превръща в тинеста маса, когато е мокра. Съотношението на компонентите използвани в тези смеси не е критично и може да се променя според специфичните местни условия. При сух и горещ климат, където саксиите изсъхват бързо, е по-желателно да се увеличи количеството на глината и намали количеството и евентуално размера на частиците на едрия пясък. Известно количество пемза или подобен инертен материал може да се използва като заместител на част от едрия пясък и да се добави за предпочитане бавно разтворим гранулиран тор с високо калиево съдържание.
Опитът показва, че Ariocarpus расте много добре в такава среда дългосрочно – прирастът на върха е чист, здрав, стегнат и съответстващ на естествения, кореновите структури са много добре развити, често до степен, при която набъбват в пластмасовите саксии дотолкова, че избутват извън горния ръб на саксиите почвата и горния дренаж – това е и конкретната индикация за пресаждане. Няма точно определено време за пресаждане – прави се, когато растенията имат нужда, но е за предпочитане да става през периода на зимна почивка като се внимава почвената смес да е суха в този случай. Такива резултати не са били постигани никога с други почвени смеси! Пластмасовите саксии са за предпочитане пред глинените поради причините, изложени по-долу.

Пресаждане
Освен, че са евтини и леки, пластмасовите саксии са за предпочитане пред глинените поради това, че власинковите корени не се залепват за стените, търпят известно разширение в следствие нарастването на кореновите структури и държат по-топло. Ако растенията са здрави и няма следи от вредители или болест, прехвърляне с възможно най-малко разбутване на почвено-кореновата структура е много по-желателно, отколкото изтръскването на цялата почва. Просто се изважда растението от старата саксия – може да се наложи разрязване на саксията заради увеличените корени (нещо, което няма как да стане при глинена саксия, без да се счупи), изтръсква се несвързаната почва, ако има, запълва се пространството в новата саксия под и около чима със същата почвена смеска, стръсква се почуквайки саксията върху твърда повърхност и се насипва горен дренаж при желание. При саксии с диаметър повече от 6 – 7 cm са за предпочитане по-плитки такива с половин височина, освен, ако растението е с дълъг главен корен. Дори при случай на неголяма зараза от коренови въшки (има се предвид най-вероятно представители на Pseudococidae – Pseudococcus spp., Rhizoecus spp. или Rispersia falcifera, или др. – бел. прев.), е по-добре да се пресади с последващо третиране на заразата след суха едноседмична карантина със системен инсектицид, отколкото да се нарушава кореновият чим.

Поливане и подхранване
Честотата на поливане е силно зависима от много допълнителни фактори като тип и порьозност на почвата, температура и степен на проветривост, и най-важното, дали растенията са в активен растеж или не. С описаната по-горе почва растенията ще имат нужда от поливане средно на около 2 седмици през периода на растеж от късния март до средата на октомври в Британия. В рамките на това усредняване има много други променливи величини по отношение на растежния режим на растенията и метеорологичните условия. Ariocarpus са най-активно растящи в началото и края на сезона и имат склонност да изпадат в полу-застой в средата на лятото като необходимостта от вода следва тази тенденция. Нуждата от вода е най-голяма от средата на пролетта до ранното лято и отново в късното лято до периода на цъфтеж. Ако по време на тези периоди се случи период на горещо и сухо време, то растенията ще изсъхват много по-бързо и може да имат нужда от поливане през няколко дни. След приключване на цъфтежа, най-общо до началото на ноември, растенията трябва да се пресушат напълно за дълга зимна почивка до ранната пролет. В по-топли и сухи климатични условия, по-често поливане ще е необходимо като периодите на активен растеж, почивка и цъфтеж ще бъдат за сметка на по-дълъг сезон на растеж.
Качеството на водата вероятно е от значение, но авторите нямат категорични доказателства за това. Като цяло, дъждовната вода е за предпочитане пред водопроводната, тъй като избягва високите нива на хлориране характерни за някои източници. Един от авторите има филтър от варовиков трошляк като подложка, която е прикрепена към входящия отвор на системата за съхранение на дъждовна вода. Това има двойна полза за премахване на наносите от постъпващата вода, за премахване на някои от разтворените кисели газове като въглеродния двуокис, серни и азотни окиси, и едновременно с това за добавяне към постъпващата вода на малки количества разтворим калций под формата на хидрогенкарбонат, сулфат и нитрат. Тази вода се използва за всички растения, не само за Ariocarpus, без никакви странични ефекти, а по-скоро с полезни ефекти. Основният водосъдържател, от който се черпи вода за поливане, е най-добре да е разположен в оранжерията, за да бъде водата предварително леко затоплена.
Най-добре е растенията да се поставят за постоянно в големи плитки тави на стелажи, тъй като това улеснява поливането отдолу, което като цяло е за предпочитане пред поливането отгоре. Количеството вода налята в тавата трябва да е толкова, колкото може да бъде поета за около 30 минути. За тава с размери 60 cm × 60 cm с плътно подредени в нея растения в саксии, това е около 2 cm дълбочина. Предимството на поливането отдолу е двояко – кореновата шийка не се преувлажнява като така се намалява риска от гниене и пухът на растението се поддържа в добър вид, тъй като не се отмива и сплъстява. Поливането отдолу има един недостатък, че предизвиква след известно време кристализиране на соли върху горната повърхност на почвата или горния дренаж. Това може да бъде избегнато чрез инцидентно внимателно поливане отгоре или леко напръскване.
Подхранването и растителната защита е най-добре да се съчетават с поливането като се слага тор и/или системен инсектицид във водата за поливане. Най-добре е подхранването да се прави при всяко поливане с разтворим тор с високо калиево (15N 15P 30K) или високо фосфорно и калиево (12.5N 25P 25K) съдържание, който съдържа и най-важните микроелементи в четвърт от препоръчителната концентрация. Превантивна растителна защита трябва да се прави два пъти годишно с използването на системен инсектицид разтворен във водата за поливане през пролетта и късното лято. Случайни и малки зарази през това време е най-добре да се третират с различни инсектициди като Malathion (Карбофос – бел. прев.) или алкохолен разтвор на никотин.
 
Светлина, топлина и вентилация
Активно растящите растения имат нужда в изобилие от тези 3 фактора, за да имат устойчив здрав прираст и добър и надежден цъфтеж, но това трябва да е в съчетание със здрава и мощна коренова система и правилно контролиран режим на поливане. Отминало е времето на сухите и прашни бригади със сбръчкани вкаменелости, нито растящи нито цъфтящи, които ги „отглеждали” в нищо повече от счукани керемиди и се страхували да ги поливат повече от веднъж годишно. Растенията имат нужда от подходящи условия, за да виреят, дори в находищата им. На снимката са показани два екземпляра A. fissuratus растящи в близост до Лахитас в Биг Бенд, Тексас. Растението вляво е на по-безплодна напълно открита земя и очевидно страда. За разлика от него растението вдясно е леко засенчено от Agave lechuguilla, вероятно с по-добър достъп до вода и хранителни вещества и изглежда сочно и здраво. Очевидно толкова много глупости са изприказвани за „отглеждане в сурови условия” и запазването на „типичен облик” – какво е „типичен облик”?
Най-добрият източник на топлина и светлина е слънцето и оптимални резултати се постигат като се разположи оранжерията на най-слънчевото място в градината с дългата ос в посока изток-запад и се поддържат чисти стъклата. Някои любители поставят сенници на стъклата, но това не е необходимо и нежелателно в Британия и Северна Европа, въпреки че може и да е необходимо при по-топли и слънчеви климатични условия. Възможно е да се повредят растения с изгаряне дори в Британия, но това няма да се случи, когато растенията са аклиматизирани към силна светлина, имат добра коренова система, поливат се адекватно и има добра въздушна циркулация чрез отворени капандури и вентилатори. Растенията не се нуждаят от високи температури през периода на зимна почивка – минимум от 4 °C е повече от достатъчно, при условие че се съхраняват напълно сухи.


 
Деликатните моменти са периодът след цъфтежа до около средата-края на декември, когато растенията може да не са с напълно изсъхнали около корените и периодът след първото пролетно поливане. През това време силно се препоръчва да се поддържа минимална температура от 10 °C.
Зимното отопление е най-подходящо да се прави с електрически калорифер, който затопля и превърта въздуха или с друго отоплително средство като продуктите на изгарянето на течно гориво или газ не навлизат в атмосферата на оранжерията. Продуктите на изгарянето са почти изцяло съставени от въглероден двуокис и водна пара, които са нежелателни през това време на годината. Водната пара, която се получава повече от газ, отколкото от нафта увеличава товара на влагата и може да допринесе за гниене и гъбични инфекции. Като предупреждение за внимание, при употреба на електрическо отопление да се има предвид запасна отоплителна система в случай на спиране на тока и, която по необходимост ще е с гориво газ или нафта.
« Последна редакция: Март 23, 2012, 09:15:16 am от admin »

Неактивен exotica

  • Група БЕК
  • Потребител на Кактус БГ
  • *****
  • Публикации: 1531
  • Activity:
    0%
  • Пол: Мъж
  • Кактопат чепат
Re: Ariocarpus
« Отговор #3 -: Март 23, 2012, 01:13:58 am »
Снимките са доста кофти откъм цветове - предполагам от де-pdf-ирането. Можеш ли да ги подмениш с оригиналните на Куейл?
Поздрави, Андрей

Неактивен John Stalker

  • Група БЕК
  • Потребител на Кактус БГ
  • *****
  • Публикации: 3297
  • Activity:
    0%
  • Пол: Мъж
  • Пишман енциклопедист, списвач и събирач на кактуси
Re: Ariocarpus
« Отговор #4 -: Март 23, 2012, 09:18:24 am »
Снимките са доста кофти откъм цветове - предполагам от де-pdf-ирането. Можеш ли да ги подмениш с оригиналните на Куейл?

Готово!  (y)

Неактивен Галин Моряка

  • Потребител на Кактус БГ
  • *****
  • Публикации: 124
  • Activity:
    0%
Re: Ariocarpus
« Отговор #5 -: Септември 22, 2012, 10:05:08 pm »
идва им времето за цъфтене и на ариотата, днес бяха почнали тук таме да пускат цвят, ама през октомври е най яко. дано да успеем да ги заснемем, до сега съм виждал максимум около 120 едновременно отворени цвята, гледката неможе да се опише.... ето малко снимки които направи zmei4o днеска 








Неактивен exotica

  • Група БЕК
  • Потребител на Кактус БГ
  • *****
  • Публикации: 1531
  • Activity:
    0%
  • Пол: Мъж
  • Кактопат чепат
Re: Ariocarpus
« Отговор #6 -: Септември 22, 2012, 11:17:53 pm »
Капитане, по темата "bravoanus", на първата ти снимка, най-долу вдясно растението много ми прилича на такъв.

Напълно съм съгласен:
…през октомври е най яко… гледката неможе да се опише…
(happy)
Поздрави, Андрей

Неактивен exotica

  • Група БЕК
  • Потребител на Кактус БГ
  • *****
  • Публикации: 1531
  • Activity:
    0%
  • Пол: Мъж
  • Кактопат чепат
Re: Ariocarpus
« Отговор #7 -: Октомври 02, 2012, 11:48:07 pm »
Случайно попаднах на един хубав материал от 2009 за нова най-северна и с най-ниска н.в. популация на Ariocarpus retusus. Ето (pdf).
Поздрави, Андрей

Неактивен Галин Моряка

  • Потребител на Кактус БГ
  • *****
  • Публикации: 124
  • Activity:
    0%
Re: Ariocarpus
« Отговор #8 -: Октомври 06, 2012, 07:49:07 pm »


Неактивен bricki

  • Потребител на Кактус БГ
  • *****
  • Публикации: 444
  • Activity:
    0%
  • Пол: Мъж
  • новобранец ;)
Re: Ariocarpus
« Отговор #9 -: Януари 13, 2013, 06:15:24 pm »
На каква температура ви зимуват Ариокарпусите?
Чета в статията по-горе, че 4 градуса са достатъчни.
А аз ги пренесох моите от 6-10 на 15-20, дали не е грешка?  (tmi)

Неактивен asensy

  • Група БЕК
  • Потребител на Кактус БГ
  • *****
  • Публикации: 1288
  • Activity:
    0%
  • Пол: Мъж
Re: Ariocarpus
« Отговор #10 -: Януари 13, 2013, 06:42:27 pm »
6-10 градуса им е било добре. При температури 20 градуса натрупаната влага няма да им стигне и на пролет може да не са между живите. Ще трябва да се поливат, а това означава, че не зимуват. Върни ги където са били.

Неактивен bricki

  • Потребител на Кактус БГ
  • *****
  • Публикации: 444
  • Activity:
    0%
  • Пол: Мъж
  • новобранец ;)
Re: Ariocarpus
« Отговор #11 -: Януари 13, 2013, 08:16:07 pm »
Много благодаря за бързия отговор!
Още в събота заминават пак на село - предполагам не е проблем, че изкараха някоя седмица градска...
Не са възрастни растения, та бързо биха изсъхнали в тоя ред на мисли  :S

Кактус БГ

Re: Ariocarpus
« Отговор #11 -: Януари 13, 2013, 08:16:07 pm »

 

Sitemap 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27 28 29 30 31 32 33