Автор Тема: Трудни северноамерикански трънчета у нас  (Прочетена 13800 пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Неактивен exotica

  • Група БЕК
  • Потребител на Кактус БГ
  • *****
  • Публикации: 1531
  • Activity:
    0%
  • Пол: Мъж
  • Кактопат чепат
eto exotica ;)

Sclerocactus spiniosor v.shlesseri rp138




echinocactus polycephalus


Navajoa peeblesiana v.maia


Navajoa Peeblesiana v.menzelii


Clement, блгодаря наистина! (rock) Прекрасни са!

Малко въпроси, ако желаеш да споделиш. :)

1. Съобразяваш ли се с естествения режим на растеж и покой на тези трънчета, или ги гледаш усреднено с всички останали?

2. Осигуряваш ли им мръзнене през зимата и до колко °C най-ниско?

3. Поливаш ли, когато нощните температури са около и под 0 °C през късна зима и ранна пролет?

4. Какви препоръки би дал за сеене на семена от тези трънета и ранни грижи?
Поздрави, Андрей

Неактивен Галин Моряка

  • Потребител на Кактус БГ
  • *****
  • Публикации: 124
  • Activity:
    0%
Re: Трудни северноамерикански трънчета у нас
« Отговор #1 -: Май 23, 2012, 06:35:10 pm »
Здрасти Андо, ще си позволя аз да споделя част от моя опит с тези растения и да ти дам ако мога някои отговори. преди години съм оставял слкерокактуси и навахои навън покрти само с найлон и нямат проблем да изкарат студа предполагам минимумите са около - 20, под найлона да е било  - 16 най много. проблема е в това че трябва да са на сухо, ако ги засееш в пръста и ще заминат, няма шанс да изкарат зимата. до колкото знам в пустините където живеят е много сухо. колкото до семената много трудно никнат, чувал съм (не съм го правил) че ги слагат във фризер и хладилник преди да ги садят като ги редуваш през няколко дни за по добра кълняемост. аз като съм сял семена от тях са ми пониквали 1 до 3 растения от 10 семенца, сял съм и мои собствени съвсем пресни и резултата е същия. семеначетата са доста трудни и почти винаги ги присаждам максимум на първата седмица понеже не ми се рискува. а иначе с теб мисля сме говорили за идеята ми да си направя колекция студоустойчиви видове които да отглеждам на открито, проблема с влагата през зимата се решава лесно - присадка на студоустойчива опунция аз съм използвал компреса и енгелмани които растът в двора ми и нямат проблем зимата. за сега съм направил доста присадки на sclerocactus, navajoa, coloradoa, toymea, както и доста видове echinocereus които са готови за засаждане в градината тая зима.
P.S. ще се учудиш колко видове могат да изкарат зимата при нашите температурни условия без проблем ако не беше толкова влажно, на практика всяка година оставяме различни растения за тест.

Неактивен Clement

  • Герой на Кактус БГ
  • Потребител на Кактус БГ
  • *****
  • Публикации: 1469
  • Activity:
    0%
  • Пол: Мъж
  • Kaktusi on the wii !!!
cejelavam samo sega vijdam 4e si me pital neshtu :D

As gi gledam kakto drugi , gi poluvam s drugi , nqmat spetsqlen rejim , osven Substrat , koito nqmat torf . samo zeolit , pqsyk , pryst.

ne pre4i da poluvash ako pres noshta stava -2 , Po princip , ranen prolet ne poluvam mnogo , i minusite temperaturi , ne sym vijdal do sega v octomvri mecets :D.

pres zimata v oranjerq temperatura e padnala do -13 , tok nqmashe i pe4ka ne e rabotil ne snam kolko vreme. i osven kakto vinagi mammillari , i  malko drugite , Vsi4ki sa dobre :D

Kakto e kasal Galin , osven polycephalus , te dyrjat mnogo dobre studa . no spored men , nai golqm opasnost , e kogato gi prisajdash v nov syksik . vinagi gi mahna ot star syksiik , 4akam 1 do 2 sedmitsi zavisi vremeto , i gi slagam v nov Substrat. Za tova , ne sym oshte prisajdal moiti toumeya , Pitam na lqvo i na dqsno seveti i opiti na Horata. i ot kolkoto sym 4el , Po4ti vsi4ki zagubqt tqhna toumeya ...

za seeneto , probvah dosta na4in , no nai Uspeshna beshe s Sqrna kicelina. 1 do 3 min vytre , zavisi golemina , izplakvane , i tova . Vypreki 4e ima vid kakto tephrocactus ne raboti :D i trabva stara metoda.. Scalpel :D



Malyk vyrpos ot men :) as se zagubq malko s imetata na horata :)  Galin morqk = Melaleuca ili ste 2 rasli4ni hora ? kogato 4eta , spored men sa rasli4ni no vse pak se zagubq :D
tova e za sega , sory za zakysnenie :)
kaktusi za prodavane

http://cactus-bg.com/clement/

Неактивен Галин Моряка

  • Потребител на Кактус БГ
  • *****
  • Публикации: 124
  • Activity:
    0%
Re: Трудни северноамерикански трънчета у нас
« Отговор #3 -: Май 23, 2012, 11:54:08 pm »
Здравей Clement със Melaleuca сме двама различни човека. иначе и той се казва Галин като мене.  :)

Неактивен exotica

  • Група БЕК
  • Потребител на Кактус БГ
  • *****
  • Публикации: 1531
  • Activity:
    0%
  • Пол: Мъж
  • Кактопат чепат
Re: Трудни северноамерикански трънчета у нас
« Отговор #4 -: Май 24, 2012, 12:50:53 am »
Ехаа! И Галин Моряка е вече тук! (clap) Добре дошъл! Така се радвам да те видя, Друже!!! (party) (dance) (beer) И най-вече ПИШЕЩ! (rofl)

Аз може би трябваше да поясня или да напиша малко предистория преди да пусна тази тема и задам въпросите си към Clement.

Вече 3-та година отглеждам и постепенно увеличавам видовете, които живеят целогодишно навън (и тези в градината, и другите - под найлон). В CBF (Кактус Булгарикус форум-а) изписах доста за наблюденията си в темата започната навремето от Clement. Интересите ми са основно към родове и видове, растящи в Големия Басейн, Мохаве, Сонора, Чиуауа и северозапада на САЩ. И то, към отглеждане на свои корени в наши условия.
Та, Clement беше единственият, когото познавам, който е много по-напред от мен с материала и, при когото видях (макар и на снимки), че много "невъзможни" за отглеждане трънчета, всъщност изглеждаха като у дома си! Ето към това се стремя. А, сигурно и други ще търсят и ще са щастливи да намерят информацията, която се надявам да се събере тук…
Иначе, смятам в тази тема да публикувам неща, споделени от кактусчии навън, на които съм фен, както и свой опит и ще се радваме заедно на споделеното и от нашенски кактусчии тук.  (nod)
Поздрави, Андрей

Неактивен Clement

  • Герой на Кактус БГ
  • Потребител на Кактус БГ
  • *****
  • Публикации: 1469
  • Activity:
    0%
  • Пол: Мъж
  • Kaktusi on the wii !!!
Za tova sega , turcq Echinocereus :D Mnogo Hubavi dyrjat studa , ne vsi4ki, shte snimam tesi (za test koito) sym slojil v gradina .v francq imame izraz koito kasa " nqma Photofinish" v syksyk e 4 cm , navenka e pove4e ot 10 cm s golemi izdynki koito idva , s ogromni bodli.

s vreme , sigurno tova shte pravq , kakto edin alpineum , samo s kaktusi , bes nilon bes Nishtu .oba4e bes Opuntia, 4e bodli na gradina shte imam za tsql jivot sega ....
kaktusi za prodavane

http://cactus-bg.com/clement/

Неактивен exotica

  • Група БЕК
  • Потребител на Кактус БГ
  • *****
  • Публикации: 1531
  • Activity:
    0%
  • Пол: Мъж
  • Кактопат чепат
Re: Трудни северноамерикански трънчета у нас
« Отговор #6 -: Май 27, 2012, 11:49:44 pm »
Част от мнението на Peter Breslin, което има пряко отношение към темата тук. Публикувано е в CGF и е базирано на личен опит и най-вече грешки. Имам съгласието на автора за използване на негови материали за превод и публикуване тук. Материалът е хубав с това, че дава едно добро разделение по групи на растенията от северно Мексико и западните САЩ съобразно изискванията им и годишния им цикъл. Преводът е повече буквален, отколкото литературен с цел придържане максимално близко до смисъла вложен от автора (запазил съм имената на растенията, както ги е публикувал).

И така:

Първа група: Местни видове от пустинята Чиуауа. Тези растения предпочитат или изискват студен и сух зимен покой, доста мокро от късната зима до късната пролет или средата на лятото, когато растат като луди, и понякога относително дълъг летен покой (само в зони, където нощните температури остават грубо казано над 21°C). Предпочитат всъщност приятни хладни нощи през цялото лято. В по-голямата част от литературата за култивиране на кактуси се има предвид тази група. Много от растенията, познати като "трудни", всъщност просто принадлежат към други групи (или са силно приспособени към определен тип почва чиуауайски растения). Много от често срещаните сонориански растения лесно се приспособяват към чиуауайски условия и обратното като по този начин се размиват отчетливите разлики между двете пустини.

Втора група: Местни видове от пустинята Сонора. Тези растения предпочитат от малко (мин. -3°C) до много (мин. +2°C) по-топло зимуване с относително редовно поливане от декември до началото на март. Пролетта обикновено е най-сухият период от годината в местообитанията, но има наблюдения, че растенията продължават да помръдват при редовни поливания по това време и продължават да реализират впечатляващ растеж и цъфтеж, особено след мокра зима. Тези растения изглежда са се приспособили към високи нощни температури и към дъжд, защото летните мусони се появяват най-често по времето, когато нощните температури се установяват трайно над 21°C. ИМА зимен покой, но растенията не харесват напълно сухите условия на чиуауайските растения. Изглежда има и летен покой за много видове, но растенията не се притесняват от вода и по това време.

Трета група: Растения от пустинята Мохаве. Основната разлика при някои от тези растения е, че растат на места с годишно количество валежи 13 см или по-малко. Някои от тях са се приспособили при отглеждане към доста повече вода, напр. Opuntia basilaris, Echinocereus mojavensis и др. Други пък продължават да растат (и дори цъфтят) цяло лято при условия на почти барутно суха адска жега. Echinomastus johnsonii, Echinocactus polycephalus и Sclerocactus polyancistrus са пример за такива. Казано с прости думи, тези растения ще умрат, ако им се подаде повече вода през лятото. Най-мокрите месеци усреднено са декември и януари, когато, разбира се, е и най-хладно. Растенията не показват признаци на растеж като цяло през тези мокри месеци, но се надуват. Този период е важен за поддържане здравето на растенията в подготовка за сухото лято. Има кратки и интензивни летни бури, но почвата, като цяло крайно бедна, вероятно изсъхва за по-малко от 48 часа.

Четвърта група: Растения от Големия Басейн. Тези растения имат изискване за два ясно изразени периода на покой, летен и зимен. Сезонът на надземно нарастване и цъфтеж наистина е много кратък, от късната зима до средата на пролетта. Растежът може да бъде забележителен през този кратък период и авторът дори преполива, когато са активни. Прекомерната горещина през лятото наистина предизвиква стрес у тях. Колкото повече студ има през зимата, толкова по-добре. При отглеждане, повечето се чувстват добре при студ на относително сухо, за разлика от значителното количество влага в местообитанията. Според личното предположение на автора, по-голямата част от влагата (сняг) се изпарява и изсъхва бързо в местообитанията. Есента е важна за развитието на корените и залагането на цветни пъпки. Често пъпките се образуват през есента и след това стоят през зимата.

Пета група: Високопланински степни и растения от по-северните ширини. Намират се, както сред гореизброените райони, така и изцяло извън пустинни райони. Понякога се срещат дори представители на растения от ниските пустини, които растат много добре в тези планински райони. Като цяло авторът счита, че тези видове се справят добре в условията на чиуауайските растенията – топли и влажни пролет и лято, студена и суха зима.

Разбира се, има растения, които прекрачват горните граници, в рамките на известен диапазон, и се чувстват еднакво добре при различни условия. Echinomastus intertextus е пример, който благоденства както в северните покрайнини на пустинята Чиуауа край El Paso и Las Cruces, така и в саванните условия на североизточна Аризона на височина 1500 м.

Примери за растения от петте групи, които категорично изискват още по-специализирани грижи няма много и като че ли попадат в категорията "наистина трудни за отглеждане". Като пример, Peniocereus greggii категорично изисква най-тежката, най-бедната и невероятна почвена смес, която някой може да си представи и, независимо от продължителните зимни валежи в местообитанията, предпочита сместа да е суха, особено, ако се отглежда в саксия. За тези изключения авторът споделя, че все още ги изучава и като цяло, веднъж запознат с конкретния регион, където се среща дадено растение, прави съответни малки промени (според групата – б.пр.), за да има успех в отглеждането.


Поздрави, Андрей

Неактивен exotica

  • Група БЕК
  • Потребител на Кактус БГ
  • *****
  • Публикации: 1531
  • Activity:
    0%
  • Пол: Мъж
  • Кактопат чепат
Re: Трудни северноамерикански трънчета у нас
« Отговор #7 -: Май 28, 2012, 12:18:48 am »
И една хубава образователна страничка в мястото на Arizona-Sonora Desert Museum, посветена на Сонора и другите 3 пустинни региона в западните САЩ.
Поздрави, Андрей

Неактивен exotica

  • Група БЕК
  • Потребител на Кактус БГ
  • *****
  • Публикации: 1531
  • Activity:
    0%
  • Пол: Мъж
  • Кактопат чепат
Re: Трудни северноамерикански трънчета у нас
« Отговор #8 -: Май 31, 2012, 02:27:34 pm »
Отново от Peter Breslin - мнение в CGF посветено на бившите Echinomastus-и и тяхното отглеждане.

Според опита на автора, има две строго различни групи Echinomastus-и от гледна точка на отглеждането. Първата група включва intertextus, dasyacanthus, laui, unguispinus, durangensis, mariposensis и warnockii. Всички те принадлежат към местонахождения с относително стандартни условия за пустинята Чиуауа и могат да бъдат третирани като всеки друг чиуауайски вид, с обилно поливане от късната пролет до края на лятото и студена и суха зима.
Другата група е erectocentrus, acunensis, johnsonii и arizonicus. Тези видове са приспособени към 2 сезона на валежи характерни за пустините Сонора и Мохаве. Периодично мокри, в студени и влажни условия през зимата с рязко по-топли дни и пълно изсъхване. Периодични гръмотевични бури при много горещи условия през лятото. Обикновено, барутно сухи условия през пролетта и есента. В допълнение, тези видове са привързани към високо минерална почва с малко органична материя и съществуват изложени на пряко слънце и при условия на много бързо изсъхване (на почвата - б.пр.).
Най-добри резултати с втората група авторът е постигнал със засаждане в глинени саксии с минерална почвена смес, поливане с дъждовна или подкиселена вода и спазване на водния режим характерен за местообитанията им. Авторът не е много сигурен дали поливането през зимата е важно, но със сигурност посочва, че всяко по-значително количество вода през пролетта или есента носи много голям риск. Като сравнение, макар и "чувствителна", чиуауайската група е много по-лесна за отглеждане. Всички Echinomastus-и се чувстват добре с колкото е възможно повече свеж въздух, никакъв торф и бързо съхнеща почвена смес. Препоръчва шийките на растенията да са над почвата и да не се използва никакъв горен дренаж.
Като ориентир за двусезонна дъждовна схема, препоръчва търсене в weather.com на средни стойности и проверка на някои от местата като Benson, AZ., Wickenburg AZ, Death Valley, CA., Bouse, AZ., Meadview, AZ. и др.
Поздрави, Андрей

Неактивен exotica

  • Група БЕК
  • Потребител на Кактус БГ
  • *****
  • Публикации: 1531
  • Activity:
    0%
  • Пол: Мъж
  • Кактопат чепат
Re: Трудни северноамерикански трънчета у нас
« Отговор #9 -: Юни 01, 2012, 04:11:28 pm »
Интересно е противостоянието на това, което споделят имащите опит навън и това, което ми отговори Ранго на въпроса за отглеждането. От пролетната Флора се сдобих с 1 перфектен спящ Sclerocactus erectocentrus var. acunensis (бившият Echinomastus acunensis) - разбира се в торфено-листовкова смес. Питах Ранго за нещо особено при отглеждането му, но получих познатата усмивка с отговор - "нищо особено". В допълнение, разбира се, pH 5.5, слънце и вода лятото, студ и суша зимата. Събудих го и го поливам наравно с останалите трънчета - надува се и расте като краставица!
За другите по-трудни трънчета (бившите Ancistrocactus, Navajoa, Utahia) ми отговори абсолютно същото. Иди после търси рецепти за успешно гледане на трудни трънчета…
Във всички случаи обаче, сигурен съм, успехът при отглеждане е комплекс от фактори и не е само вода или само почва или само режим на активност и покой…
Поздрави, Андрей

Неактивен scleri

  • Потребител на Кактус БГ
  • *****
  • Публикации: 1138
  • Activity:
    0%
  • Пол: Мъж
Re: Трудни северноамерикански трънчета у нас
« Отговор #10 -: Юни 01, 2012, 07:04:08 pm »

Мисля че на този свят има два основни подхода към отглеждането на кактуси / а предполагам и на другите растения /. При първия човек се стреми да осигури на трънчето условия максимално близки до родните. При втория / на който явно е фен и Рангел / целта е осигуряване на някакви средни условия и даване възможност на трънчетата да свикнат с тях. Което свикне свикне, което не успее лека му пръст. Ако питате мен първият подход е за предпочитане при растения отгледани от семена събрани в природата. Растения на които предците поколения на ред са отглеждани в оранжерийни условия сравнително по-лесно се справят с привикването към предложените им от хората условия.

Преди години аз лично бях горещ защитник на първия подход. Оказва се обаче много трудно да осигуриш в една колекция условия на растения с диаметрално различни нужди.  Според мен този подход е приемлив за строго специализираните колекции. Например само растения от един род, или от една географска област. / Само Склерокактуси или само мохавски бодливковци, и т.н. /
При една нормална / по кактусарските / разбирания / колекция е по- добре да се използва втория подход. Има разбира се и някакъв среден вариянт при колекции от среден тип. Нито толкова специализирани, нито създадени на принципа харесвам и събирам всичко бодливо. Аз например усещам че все повече залитам на тема чилийци. Това прави колекцията ми точно от този тип. / Ако бях се ориентирал само към Копиапоа колекцията ми би била от първия тип, и първия метод на отглеждане щеше да е оправдан /
Рангел отглежда всякакви кактуси, а западните специалисти с които Екзотика се съветва са специалисти точно защото се занимават с една, или няколко групи сходни родове кактуси. От тук идват и противоречията в съветите които те дават.  Поне аз така мисля.

Неактивен exotica

  • Група БЕК
  • Потребител на Кактус БГ
  • *****
  • Публикации: 1531
  • Activity:
    0%
  • Пол: Мъж
  • Кактопат чепат
Re: Трудни северноамерикански трънчета у нас
« Отговор #11 -: Юни 02, 2012, 12:57:14 am »
Не знам, само предполагам, че при Ранго нещата стават по "усреднена" схема, заради късно събуждане, пестеливо поливане и кратка вегетация. Иначе, доста от "трудните" няма да издеянат. А и нямам идея дали има и колко жертви дава понастоящем заради усредняване. Но, за пример, Jürgen Menzel, след десетилетни опити да поддържа на свои корени Pediocactus sileri при "усреднено" отглеждане, в крайна сметка е ашладисал всичко.

Според мен повечето от тези трънчета, за които иде реч в тази тема, си искат специализиран подход. Ако трябва да споделя собствен опит, който не е голям - при следването и наподобяването на "природния" режим на трънчетата ми, досега нямам загубено растение (Pediocactus paradinei, за който писах в другата тема, вчера забелязах, че избива здрав връх) и получавам растеж и цъфтеж. За мен, щом едно трънче расте и цъфти, значи е добре, нали?
Поздрави, Андрей

Неактивен Галин Моряка

  • Потребител на Кактус БГ
  • *****
  • Публикации: 124
  • Activity:
    0%
Re: Трудни северноамерикански трънчета у нас
« Отговор #12 -: Юни 03, 2012, 06:50:25 pm »
Андро мерси за инфото което си дал, определено трудничко се гледат тия растения особенно на собствен корен и в климат различен от този в техния хабитат. може би и затова Jürgen Menzel както ти казваш след десетилетни опити всичко е ашладисал. и аз ги гледам моите на подложки, и не полагам никакви особенни грижи, едно единствено растение имам вкоренено преди 2 години и много внимавам, почти не получава вода - много рядко и то само леко овлажняване обаче пък е на яко слънце  (sun) . ето някои снимки които змейчо направи днеска специално за темата  :)





на това растение преди 2 години вкорених върха

ето го и самия вкоренен връх вече на собствен корен

тези също ги бях вкоренил, но като затрих едното от преполиване не чаках дълго и качих другото на погложка

и ето ги накрая подготвени за засаждане в градината, присадени на о. compresa която си расте на воля из двора.

това което мога да кажа за вкоренените растения е че лесно се вкореняват и лесно може да ги загубиш ако преполееш. студа избщо не им пречи през зимата стига да са сухи, а присадените на опунция си ги поливам поне два три пъти през зимата. не съм имал растение което да е поникнало и да съм го оставил със собствения му корен за да кажа дали така са по устойчиви на влага, може би Клемент трябва да каже.

Неактивен Andromir Popov

  • Потребител на Кактус БГ
  • *****
  • Публикации: 1064
  • Activity:
    0%
  • Пол: Мъж
Re: Трудни северноамерикански трънчета у нас
« Отговор #13 -: Юни 03, 2012, 09:53:21 pm »
Галине,растенията които показваш са повече от невероятни.Браво. (bow) (bow) (bow)

Неактивен Makc

  • Потребител на Кактус БГ
  • *****
  • Публикации: 252
  • Activity:
    0%
  • Пол: Мъж
Re: Трудни северноамерикански трънчета у нас
« Отговор #14 -: Юни 03, 2012, 11:23:59 pm »
Аз не успях да вкореня нищо. Изгубих две Toumey-и и две Navajo-и. Сега малко ме е яд.

Кактус БГ

Re: Трудни северноамерикански трънчета у нас
« Отговор #14 -: Юни 03, 2012, 11:23:59 pm »

 

Sitemap 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27 28 29 30 31 32 33