Как се харесахме с кактусите

[troll]

Може би за всички ще е весело да научат кой как е започнал с кактусите и сукулентите, разбира се.
Аз гледах в други форуми снимки на 7Георгии.
Та той е виновен!
Но тук, в реалния живот, е много сложно с кактусите.Добре, че има Интернет.А за сукулентите научих във форума.
Един от първите ми кактуси е една еуфорбия.
Та така...
 

[7george]

Края 80-те баща ми беше завъдил 10-на, и аз покрай него се увлякох..  Мислех: отървах се от тия гадини, като заминах за канадско, де ти. Не можеш да избягаш от себе си. 

Троле, кажи и за оня сухия, дето го гледаше в гаража... пазиш ли го още?

[troll]

Верно бе!
Тоз го бех забравил.В същност това ми е първия кактус.Аз го купих на детенце и то искаше да го полива всеки ден.
Накрая изсъхна красиво.
Имаше залепено със силикон жълто  цвете.
 

[kalinaalena]

Тук спомени ли ще си споделяме?
Аз започнах след една изложба през средата на 90-те, от която си купих десетина кактусчета, по-късно разбрах от табелките, че са били от Серафимови.Още имам от тия първите и са ми много скъпи.После продължих да добавям от цветарските магазини /още поглеждам към тавите с кактуси когато влеза в такъв/, флората в Бургас я очаквах с огромно нетърпение, поне с 5-6 саксичета се връщах, приятел с доста голяма колекция, която последните години занемари ми е давал семенаци, почивките на южното черноморие означаваха задължително посещение на оранжерията в с.Велика и така до 2010 когато започнах чрез форумите да купувам като обезумяла.Но напоследък мисля, че разумно позабавих темпото и вече не искам да имам от всичко и по много.А миналата година есента когато започнах да прибирам и разнасях щайги с кактуси,  леко усетих не точно отвращение, по-скоро пресищане някакво и се уплаших, че ще си прецакам хобито, което ми дава толкова положителни емоции.Не знам дали на някой му се е случвало, но никак не е приятно.Та освен, че можем да изпаднем в ситуация да не остане кътче в домовете ни ненатъпкано с кактуси, съществува  опасност от по-различно естесво, която може да убие  любовта ни към най-прекрасните  растения на земята.

[NIKI]

     Още преди  година, макар и по друг повод, се изказах ТУК, а сега като чета какво съм/сме написали, емоциите нахлуват с пълна сила...
     ...А историята има свое настояще и бъдеще...!!!

     Весели празници, скъпи другарчета . Бъдете такива, каквито сте!

[scleri]

А миналата година есента когато започнах да прибирам и разнасях щайги с кактуси,  леко усетих не точно отвращение, по-скоро пресищане някакво и се уплаших, че ще си прецакам хобито, което ми дава толкова положителни емоции.Не знам дали на някой му се е случвало, но никак не е приятно.

Калинче, не знам дали си спомняш оня пчелар за който съм ви разказвал.  " Пет кошера пчели е хоби, петдесет професия." За да си остане хобито хоби човек трябва на време да удари спирачките. Пътя след това е или специализирана колекция, или добавяне на нови растения за сметка на раздялата със стари. Така че да се повиши качеството без да се увеличава количеството.

Първата ми среща с истински кактус беше някъде в началото на осемдесетте. Може би и втора или най-много и трета. Ходих на гости на мои приятели и видях истински кактуси. Преди това бях виждал ония дребосъци по цветарските магазини, и трънчовците по бабините тераси които с нищо не впечатляват. Моите приятели обаче се оказаха собственици на няколко разкошни цъфнали  Пародии и един сериозен Астрофитум орнатум. След няколко дена и аз вече имах на прозореца в общежитието си една Мамилария спиносисима. Първият ми кактус. От там се тръгна. Преди да се дипломирам на терасата в къщи вече имах няколко десетки трънчета. Започнах работа. От службата ми дадоха една ведомствена гарсониера. Заплатата ми беше много добра за онова време, а аз ергенче. За нула време кактусите на терасата станаха няколко стотин. След две, три години станаха няколко стотин вида, а от всеки вид по две, три растения. Напълних не само моята тераса, но и терасата на родителите ми, а тяхната тераса е наистина голяма. Почнах да сея и семена. Усетих че започвам да изпускам колекцията от контрол. Нямах достатъчно време да полея камо ли да пресаждам и въобще да се грижа за трънчетата. Колекцията стана голяма, но за сметка на това качеството падна драстично. Ударих спирачката. Неспасяемите изхвърлих. Доста раздадох на приятели. Останаха само най-добрите. След това имаше период в който поради други причини бройката на кактусите ми падна драстично. Почти се бях отказал. Сега отново възстанових колекцията си, но гледам да я държа в разумни граници. Трънчетата ми са може би сто и петдесет, двеста като долната цифра е по-близка до истинската. Успявам да се грижа за тях без това да ми дотяга или пречи на другите занимания. Е сега вече имам повече свободно време. На пролет ще реша дали да търся работа, или да си остана пенсионер мързеливец. Ако реша че пенсията ми стега може и да вдигна малко бройката на трънчетата, но не и преди да им осигуря добро място за живот. Тоест една сносна оранжерийка.

[el pistolero]

Аз ще се окажа стар кактусар май 

Във 2-ри клас на Флората в Бургас през 88-ма се сдобих с първият ми кактус (чието име научих едва преди 5-6 години) Мамилария пролифера. Туфи с издънки от това растние живуркат все още при мен, както и при половин дузина роднини и познати, на които е било връчвано това "съкровище"... естествено при тях не е под формата на туфа, а на сноп макарони   Помня пък, че откакто помня ( на 2-3годинки) на терасата имахме един-два бабешки ехинопсиса и 2-3 алоета или агавета.
Toя ми "кактусарски старт" имаше обаче голяма пауза допреди 5 години. Е, не е било съвсем без кактусарски устреми междувременно, защото през 1995-та обрулих едно листо от природнорастящите местни Опунции от Айтоския балкан  и в рамките на 2-3 години на трасата ми посадена в тенекия от сирне и зимуваща на минуси си изкара прираст от доста "уши" и стигна над метър... докато в последната зима от живота и не беше обилно полята по милост от майка ми при минус 10-15 градуса "понеже била спаружена от жажада"    През 2002-ра си взех пак от Флората една Мамилария спиносисима пилкайенсис, която избуя здраво за 3 години, а на 4-та вече се правех на хирург, за да спася и вкореня върха и понеже корените и основата бяха загнили в цветарската кална почва... а "върхът"  сега е към 50 см, но упорито не и позволявам да се вие, като змия по земята, както си и е природно заложено- мъча я с подпирателни елементи 
Та като се стигна до 2007-ма 2008-ма, когато почнах да откривам, че имало цветарски форуми, пък после даже и кактусарско профилирани такива    
Е, оттам насетне се почнаааааа с истинската краста 
И тук е момента да благодаря на Склери, Клечо, Вал, Асенси, Ник, Спини, Нели, Таня и другите натрупали опит кактусари, чиито мнения и съвети четях, гледах снимките им и ми помагаха да намирам верните насоки първо в бимбарговия форум, а после и във форума на Инка     

[troll]

Аз благодаря на el pistolero, че споделя опита си с нас в настоящия форум.
 

[el pistolero]

Пропуснал съм Клеман 
А, той даже имаше един блог със сеитбени снимки навремето 

[troll]

Аз се опитвам да науча нещо от всеки!
Без значение колко му е дълъг ... стажа.Щото както е добре да знаем какво да правим, двойно по-добре е да знаем какво не трябва да правим.
 

[7george]

Виждам - кеф ти е че си отпуска. Аз имам още 3 работни от тая година. Обаче от утре идва шинука и ще става 0 или повече.. 
Мойте кактуси ме харесват, щото ги поливам. Как, ще кажа в една друга тема. Събирам им снежна вода, има много. Обаче ми съхнат само за 5 дни като ги извадя от найлоните. Поръсих им пясък, белким им държи влага по-дълго. Няма покой и зимъска... 

[lazarelli]

С кактусите се харесахме през един дъждовен ноемврийски ден през 1982г.Ходих на гости с печено агне в едно търновско село и там видях една малка колекция на приятел-състудент.И така се почна 

[exotica]

23.12.2013 - Дамян.

[7george]

Кактусът - идеалният коледен подарък... 

[troll]

Кактуса изобщо е най-хубавия подарък!
А най-приятно е като не го приемат!