Автор Тема: Подготовка на почвеният субстрат и пресаждане на кактуса - от Scleri  (Прочетена 38042 пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Неактивен admin

  • Дурундайски
  • Потребител на Кактус БГ
  • *
  • Публикации: 88
  • Activity:
    0%
I.   Почвен субстрат


             
         Подходящият почвен субстрат е едно от необходимите условия за нормалното развитие на кактусите. За съжаление далеч не най-важният. За съжаление защото можем сравнително лесно да контролираме неговият състав и моментно състояние. Това че не е най-важният обаче не означава че не трябва да му се обръща внимание.

         Можем смело да кажем че рецептите за най-подходяща почва са почти толкова колкото и любителите.  Все пак се очертават две основни течения. Едните се опитват да създадат почва максимално близка по състав и съдържание до тази в родината на всеки вид кактус. Другите използват една универсална почва като променят леко състава и в зависимост от вида на кактуса.  Ако сме честни трябва да признаем че един и същи вид кактус често живее еднакво добре при привърженици и на двете течения.                     Аз самият в началото използвах една рецепта която научих от човека  подарил ми първия кактус . Обяснявайки неуспехите си с неподходяща почва преминах в другия лагер. Положението обаче не се подобри кой знае колко.  С течение на времето стигнах до един генерален извод. Въпреки че на земята има около 2800 вида кактуси, типовете почва от която те се нуждаят можем да сведем основно до три.

Първи тип – Лека, въздухо и водо проницаема почва с известно съдържание на хумус и неутрална до  леко кисела реакция. Този тип почва е подходяща за видовете които произхождат от ниските равнинни полупустини и степи. Това са, лобивиите, ребуциите, повечето видове мамиларии, гимнокалициумите, ехиноцереусите / без някои пектинатни видове/ , по-голямата част от пародиите, нотокактусите и още много от най-разпространите в колекциите видове.

Втори тип – Лека,въздухо- и водо пропусклива почва с по-малко съдържание на хумус и неутрална до леко алкална реакция. Най-известни от видовете, които изискват такава почва са астрофитумите, гимнокактусите, част от телокактусите и повечето от видовете обвити в бели власинки.

Трети тип – По-тежка глинесто-песъчлива, но достатъчно въздухо-  и водопропусклива почва без никакъв хумус с неутрална до леко кисела реакция.Такъв тип почва изискват видовете с реповиден корен и почти всички високопланински видове.

            Разбира се, има и една малка група едафически ендемични кактуси, които за да оцелеят, се нуждаят от почва със стого определен състав. / Като Pediocactus sileri, например, който вирее само в почви с много високо съдържание на гипс./ Правилно употребих думата оцелеят защото става дума за видове трудни / до степен на невъзможност / за отглеждане при условията на любителските колекции. За наша радост техият брой е много ограничен.

            За да получим почва от първият тип трябва да смесим една част широколистна листовка, една част градинска почва, една част торф ,и една част добре промит речен пясък и ситно натрошена керамика.Листовката трябва да е добре угнила и пресята с едрина на отделнитечастици от два до четири - пет милиметра. / За тези които не знаят - Листовката е тази част от горската почва която се намира непосредствено под опадалите и започвали да загниват миналогодишни листа на дърветата. Задължително трябва да е от широколистна гора.Най-добре букова, но може и дъбова , липова или някаква друга. / Градинската почва трябва да не е глинеста и да е взета от места където няма болни растения. Тя също трябва да се пресее със сито и размерите на нейните частици да са като на листовката. Торфът е този елемент, който придава на почвата леко кисел характер. Естествените находища на торф у нас са малко, така че този който ще използваме, купуваме от цветарските магазини. Пясък можем да купим от магазините за строителни материали, или да вземем от някой строеж. Морският пясък не е подходящ, защото в основата си той се състои от ситно натрошени мидени черупки. Те от своя страна са изградени от калций, а калцият ще даде алкален характер на почвата. Едрината на пясъка трябва да е такава, че отделните му частици да се напипват между пръстите. /Размери на частиците над милиметър /. Да не е фин прахообразен пясък, защото вместо да подобри той ще влоши въздухо -  и водопропускливоста на почвата. Под натрошена керамика следва да се разбира ситно натрошени, пресяти и измити на течеща вода керемиди или тухли. Едрината на отделните частици трябва да е около пет, десет милиметра. Гледжосаната керамика / декоративни вази, чинии и други съдове/ не е подходяща. Основната причина поради която се използа керамиката е свойството й при поливане да попива  излишната влага, а по-късно когато почвата поизсъхне да я отдава на растението. Напоследък вместо натрошена керамика успешно се използва перлит. Това е изолационен материал, който се използва в строителството. Има неутрален химичен състав . Прави почвата рохкава, въздухо -  и водопроницаема и също както керамиката поема излишната в момента влага. Единственият му недостатък е, че е лек и при поливане този, който е в горната част на почвата изплува на повърхноста.   
                 В подходящ съд  разбъркваме внимателно отделните компоненти. Получената почвена смес при поливане не трябва да задържа вода на повърхноста. /Водата да попива веднага/ Ако стиснем в ръка шепа  навлажнена  почва и след това я пуснем тя не трябва да остава на кална буца, а да се разсипва между пръстите ни. Това е признак че почвата е добра.
                 Този тип почва е най-използваният. Подходящ е за повече от петдесет, шейсет процента от всички кактуси.  Разбира се, за видовете, чиито стъбла са по-плътно скрити от бодлички и власинки, или имат восъчен налеп по епидермиса си /Това са трикове с които природата е ограничила загубата им на влага / трябва да приготвим  малко по- песъчлива почва.

            За почвата от вторият тип също имаме нужда от листовка, градинска, но по- глинеста почва и пясък. Тъй като повечето видове, изискващи неутрален до леко алкален характер на почвата не обичатхумуса, този тип почва правим малко по- глинесто песъчлива.
Смесваме една част листовка, една част глинеста почва , една част добре промит речен пясък, и една част натрошена керамика и ситно натрошен мрамор. Листовката е същата както при горният тип почва. Глинестата почва  вземаме от места, чисти от вредители и болести. /Глинеста почва не означава глина. Глината не пропуска вода, а основното изискване към нашата почва е водопроницаемост. /  Най-лесно ще я познаете по това, че когато е суха глинестата почва е спечена и твърда като камък, но налеете ли върху нея вода тя попива бързо. Пясъкът и керамиката изпълняват същите функции както при почвата от първият тип. Добавеният натрошен мрамор придава на почвната леко алкален характер. При този тип почва керамиката също може успешно да се замени с перлит. Вместо да трошим мрамор може да се използва бяла строителна мозайка със средна едрина. Тя се произвежда от мрамор. / Трябва да се внимава защото има и силициева мозайка. Тя сама по себе си не е вредна, но почвата няма да има повишено Ph. /

             Почвеният субстрат от трети тип се характеризира с почти пълната липса на хумус.  Това е глинесто - песъчлива почва с много добра въздухо -  и водопроницаемост. На практика тя трябва да не задържа никаква остатъчна влага и да изсъхва максимално бързо. За да направим такава почвена смес имаме нужда от две части глинеста почва, една част добре промит речен пясък и една част натрошена керамика. За видове, които изискват леко алкален характер на почвата / като ариокарпусите например / добавяме и малко натрошен мрамор.


                Съществува една група  кактуси, чиито коренова система е крайно податлива на  загниване. Всякаква остатъчна влага в почвата, както и наличието в нея  на органична материя / Условия за появата нагъбички и гниене. / за тези кактуси означава неминуема загуба. Повечето любители отглеждат тези видове присадени на подложка от по-устойчив вид. Истинското предизвикателство към майсторлъка на любителя обаче е отглеждането на тези видове на собствен корен. За целта се използва почвен субстрат, който можем да отделим като четвърти тип. Това е чист минерален субстрат в който няма и минимално количество хумус или някаква друга органична материя. Това само по себе си означава, че в такава почва ще липсват и хранителните вещества. Тях любителите подават с помоща на водни разтвори. Това е така нареченото хидропонно отглеждане на кактусите. При него ролята на почвеният субстрат се свежда до механичното закрепване на растението. Минералът, който ще изпозваме трябва да е с подходяща едрина на частиците и да има неутрална химическа реакция. Най-често се изполва ситен чакъл / или едро пресят речен пясък/, натрошена керамика, керамзит, перлит, остатъчна шлака от металургичното производство / така нареченият шамот.  / При използване на шамот трябва да се внимава защото в пресният има все още много пещни газове, които променят химическият му състав. Такъв шамот трябва да се кисне няколко дена във вода, но най-добре е да се използа отлежал. / Згуроотвалите, които са покрити с пораснала трева предлагат отличен, за нашите цели, шамот. /
          Като много подходящ за такъв почвен субстрат се явява минерала наречен Зеолит. У нас, в България, големи залежи от този менерал има в района на Кърджали. До скоро една фирма го добиваше и обработваше, така че можеше да се намери по цветарските магазини. Сега обаче фирмата работи само за износ / основно за Германия / и го пакетира само в опаковки от по един тон.  Надявам се в скоро време някой отново да го предложи на вътрешният пазар. Разбира се, всеки може да отиде в района на кърджалийското село Бели пласт и да си събере, колкото му трябва. Минерала е мек и порест. Освен че е водо - и въздухопроницаем той е богат и на много минерали и соли нужни на растенията. Кактуси отглеждани в почва съдържаща този минерал нямат нужда от подхранване с изкуствени торове.

                 На края можем да обобщим няколко извода.  Не е важно от какво е съставена почвата за нашия кактус. Важна е нейната структура и химичен състав. Тя трябва да е въздухо -  и водо проницаема и да има неутрален / Леко кисел или леко алкален според нуждите на съотвентия вид / характер. Бързорастящите видове с “брадата” коренова система изискват като правило по-богата на хранителни вещества почва, докато тези с реповиден корен и видовете с кратък вегетационен период изискват бедна и по- глинеста почва.  Добрият любител трябва на първо място да познава добре своите растения и да знае, в кой момент от какво имат нужда. Няма почвен субстрат, който може да предпази корените на едно растение от загниване, ако то се полива в неподходящ момент или с неподходящо количесто вода.

II. Избор на подходящ съд и пресаждане на кактусите.



                  Колкото и невероятно да звучи, но избора на подходящ по размер и форма съд, в който ще засеем нашият кактус, не е никак маловажен. Важно е разбира се и от какъв материал е изработен съдът.
                  Изборът на материал, като че ли, е по-лесен. Използват се основно два вида. Керамични и пластмасови съдове. Виждал съм кактуси засяти и в метални консервни кутии, но това трябва да е изключение, а не правило.
                  Предимството на керамичните съдове / от негледжосана керамика / е това, че сами по себе си, са порести което означава въздухо и водо пропускливи. Това е добре за видове, за които остатъчната влага е враг номер едно. За останалите видове обаче бързото изсъхване на почвата означава по-често поливане. Това води до по-бързото амортизиране на почвата. С всяка поливка в почвата освен влага внасяме и солите, които са разтворени във водата. Влагата се изпарява, но солите остават. Колкото повече поливки, толкова по-високо съдържание на соли в почвата, и толкова по-бързо ще се наложи да я сменим. Освен това порьозните стени на керамичният съд изсмукват влагата. Коренчетата на кактуса в стремежа си да я настигнат се концентрират близо до стените на съда. През лятото обаче слънцето, което е полезно за кактусите, повишава температурата на стените на съдовете до граници неподходящи за корените на растението. Наистина в природата повърхноста на почвата може да достигне пет
десет и повече градуса, но двайсет, трийсет сантиметра по-надолу, там където са корените на кактуса, тя е доста по-ниска. В нашия случай обаче по-високата температура на която са подложени корените на кактуса води до затормозяване на тяхната дейност и дори до отмирането им. Това може да се избегне ако отделните съдове разположим в по-голям съд и растоянието мужду тях запълним с подходящ въздухо и водо пропусклив материал. По ситен чакъл например. Така ще изградим една защитна бариера пред високите температури. Този метод е подходящ за оранжерийното отглеждане на кактусите. Може да се приложи и на балкона ако броят на нашите растения не е голям. /Обяснимо е защо –  големият съд изисква повече място./ Длъжен съм да отбележа, че този минус има и плюсове. Можем да подредим саксиите с отделните кактуси в по-големия съд. Между тях да насипем подходящ материал така че да ги скрие. След това се поставят отделни камъчета, сухи клонки и други материали които оформят един полупустинен п
ейзаж.  На балкона или на прозореца си получаваме парченце от един друг по-екзотичен свят. Трябва, разбира се, да се предвиди и някаква дретажна система, която да отвежда излишната вода останала след поредната поливка.

                  Предимството на пластмасата е нейната функционалност. Съдовете от пластмаса са по-леки. Химически неутрални. Стареят и се амортизират по-бавно. Изполваните най-често паралелепипедни саксии могат да се наредят плътно една до друга и по този начин да икономисаме ценното пространство. Плътно наредените саксии играят и защитна роля срещу повишаването на температурата на почвата. Почвата в пластмасовите саксии обаче съхне по-бавно и това трябва да се отчита, когато определяме количеството вода и честотата на поливките.

                  При избора на формата и размера на саксиятатрябва да се отчита най-вече големината и типа на кореновата система на кактуса. Противно на първоначалното очакване по-голямата саксия невинаги е по-добра.  Всеки който отглежда цветя в дома си знае че по-голямата саксия дава възможност на растението да изгради по-голяма коренова система. Да се храни по-добре и съответно да расте и да цъфти по-богато.  Сукулентите и кактусите в частност, обаче имат ритъм на живот малко по-различен от този на останалите растения. По-голямата част от растенията изискват една повече или по-малко постоянна влажност на почвата. Тяхната коренова система непрекъснато усвоява влагата и хранителните вещества от почвата и я доставя до останалите части нарастението. При кактусите обаче не е така.  Редките и оскъдни валежи в местата където кактусите живеят от много години са ги научили бързо да усвояват падналата влага. След това когато почвата изсъхне, те оцеляват за сметка на запас
ената в телата им вода. / Специалната влагозапасяваща тъкан в някои видове кактуси достига до седемдесет и пет процента / .  На практика корените на нашият кактус работят активно първите пет, шест часа след като го полеем. За това време те възстановяват изразходената за растежа на растението влага. След този момент корените постепенно спират нейното усвояване. От там на татък останалата в почвата влага на практика е вредна среда в която виреят гъбички и всякакви вредни за растението организми. Продължителното оставане на корените в излишно влажната почва води до тяхното загниване и отмиране. И тук стигаме до значението на размера на саксията.  Тъй като стените на саксията са водонепропускливи, влагата оп почвата може да си отиде само по два начина. Една малка част от нея ще се изпари през повърхноста на почвата. Малка част защото повърноста е ограничена , а и растението играе ролята на похлупак. Останалата влага трябва да усвоят корените.Когато саксията е излишно голяма почв
ата в нея поема повече влага отколкото е нужна на кактуса и корените не могат да я усвоят всичката. Редовно оставащата в почвата излишна влага може да доведе до непоправими щети за кореновата система на кактуса, а от там  дори и до загиването на цялото растение. На практика саксията трябва да е толкова голяма, че кореновата система на кактуса да е обхванала цялата намираща се в нея почва. Не всяко пресаждане на катуса /особенно на възрастното растение / е свързано с преместването му в по-голяма саксия. Ако при пресаждането установим че кореновата система на растението е слаба / и това не е свързано с неподходящ почвен субстрат или грешки в отглеждането / причината вероятно е вразмера на саксията и за да укрепнат корените се налага да пресадим кактуса в по-малка.
                 След  като уточнихме значението на размера на саксията следва да поговорим и за нейната форма. Най-масово използвани са саксиите с формата на паралелепипед. Казахме вече, че това позволява да се наредят плътно една до друга и по този начин да спестим място. Остава да решим, дали саксията трябва да е по-дълбока или по-широка. В природата кореновата система на кактуса е разположена плитко до повърхноста на почвата по разбираеми причини. Редките и слаби като количество валежи не могат да проникнат дълбоко. За това кактуса е принуден да изгради максимално широка коренова система за да може да усвои влагата от колкото се може по-голяма площ. Нямал съм удоволствието да видя на живо, но в книгите се посочва, че кореновата система на някои видове може да се разпростре до трийсет и повече метра от растението.  Разбира се става дума за колеми колоновидни цереуси, които трудно ще срещнеш по нашите балкони.  Повечето специалисти считат, че саксията трябва да е достатъчно широк
а, за да може кактуса да се вмести нормално в нея. Ширината и трябва да е около две трети от дълбочината. Това е правило, важащо за кактуси с “брадата” коренова система. Тези с реповиден корен изискват по-тесни и по-дълбоки саксии. Тук трябва да се има в предвид, че реповидният корен често е три, четири пъти по-голям от самото растение. Значи една Lofophora, която е около четири, пет сантиметра висока за да изгради нормален корен, трябва да и осигурим саксия дълбока поне петнайсетина сантиметра. За сметка на това обаче, саксията не трябва да е много по-широка от самият кактус.
                         
                  На края можем да обобщим. – Саксията, в която ще посадим нашият кактус, избираме според вида на кореновата му система. За повечето видове най-подходящи се оказват пластмасовите паралелепипедни саксии. Ако при пресаждането установим, че кореновата система на кактусае в добро състояние, следващата саксия, в която ще го засеем, трябва да е един номер по-голяма от тази в която е бил до момента. / Това означава с около сантиметър и половина, два по широка и съответно толкова по-дълбока. Ако кореновата система е слаба и това не се дължи на вредители, някакво друго заболяване, неподходяща почва или грешки в поливането, вината остава да е в размера на саксията. Ако кактуса позволява е добре да го пресеем в по-малка. Ако кактуса е с размери, които не позволяват използването на по-малка саксия ще трябва да променим състава на почвения субстрат. Да го направим по песъчлив за да стане по проницаем. Трябва да подобрим и дренажа на саксията.     

                       
III. Как да пресадим нашият кактус.



                 Пресаждането на кактуса в нова саксия се налага в няколко случая. Първо, когато си купим нов кактус от цветарски магазин.Там най-често растенията идват от Холандия.  Кактуса почти винаги е засят в чист торф. Торфът има много предимства, но и един основен недостатък. В него няма никакви хранителни вещества. За това холанците поливат растенията с вода в която има разтворени всички нужни за развитието на растението вещества. След няколко поливки с обикновенна вода в торфа не остава почти нищо. За това се налага веднага след като купим растението да го пресадим в по-богат почвен субстрат.
                 Това, че нашият кактус е пораснал е втората причина, поради която най-често се налага да пресадим един кактус в нова саксия. Пресаждане се налага и когато почвеният субстрат се истощи и трябва да се замени с нов. / Това не винаги е свързано с преминаване в по-голяма саксия /.  И на последно място е най-неприятният случай, когато пресаждането е предизвикано от някакво заболяване на кактуса или появата в почвата на някакви вредители.  Сещам се и за още една причина да пресадим някой кактус. Случва се някой любопитен гост да разглежда кактусите прекалено от близко. Да се закачи на някое криво трънче и да събори саксията на земята. Тогава се налага той да почисти,а ние да пресадим кактуса в нова саксия.
                 Преди да започнем самото пресаждане трябва да си подготвим всичко необходимо. Новата саксия, подходяща за вида кактус почва, материал за дренаж на саксията и инструменти, с които ще работим. Най-често се използват пинцети,  малка лопатка, стар нож, ножичка, и за любителите с по-нежна кожа на ръцете някаква ръкавица с която ще държат кактуса.
                 Първо внимателно изваждаме кактуса от старата саксия. Това в никакъв случай не трябва да става като дърпаме кактуса нагоре. За да освободим почвата от саксията внимателно прекарваме ножа между саксията и почвеният субстрат. След това обръщаме саксията и внимателно почукваме по дъното и. С другата ръка придържаме кактуса за да не падне като излезе от саксията. След като сме извадили кактуса от саксията внимателно отстраняваме от корените му останалата между тях почва. Това е добър повод да огледаме кореновата система за вредители и заболявания. Нормално корените трябва да са здрави, бели на цвят, да се виждат по тях всмукващите коренчета / като малки бели власинки/  Ако корените са слаби и по тях има изсъхнали или загнили участъци трябва да вземем мерки. С ножичката внимателно изразваме поразените участъци до здраво място. Отрязваме и коренчетата които са се пречупили или разкъсали при ваденето на кактуса. След това потапяме корените в подходящ съд с горе
ща вода. / Водата трябва да е толкова гореща че да можете за миг да сложите ръката си в нея, но да не можете да я задържите там по-дълго време../ Корените трябва да останат там десетина ,петнайсет минути.Горещата вода разгражда инхибиторите задържащи развитието на корените и стимулира образуването на нови. Ако щетите са толкова големи че от кореновата система не е останало почти нищо е по-добре да я изрежем досамия кактус като отстраним и кореновата шийка а след това с кактуса да процедираме все едно че ще го размножаваме вегетативно. Установено е че по този начин новата коренова система която се формира е по-добра от тази която ще се формира ако запазим основата на старите корени и накараме новите да се появят от там.  Някои видове кактуси имат коренова система която почти не може да се регенерира. За да помогнем на такъв какатус трябва преди да го поставим в субстрата за вкореняванеда намажем калуса който се е образувал на срязаното място с препарат стимулиращ коренооб
разуването.
                 Ако всичко с кореновата система е на ред можем да преминем към засаждането в новата саксия. На дъното и обикновено има няколко дренажни отвора Ако тези отвори са по-широки трябва да ги покрием с голямо плоско камъче  парче от счупена керамична саксия, или някакъв друг подходящ материал, но така че да не ги запушим плътно. Това се прави за да не изпада през тях дренажният материал който ще насипем в саксията. За такъв най-често  използваме ситен чакъл, натрошена керамика или перлит. Непосредствено на дъното насипваме сантиметър по - едър материал който покриваме с още сантиметър, два по-ситен. След това върху дренажа насипваме слой от новата почва. В средата на саксията правим малка купчинка върху която разстиламе корените на кактуса така че да се разпределят равномерно.  Трябва да внимаваме корените да са насочени на долу. Не трябва да допускаме коренче да остане насочено към повърхноста на почвата.Големината на тази купчинка трябва да е такава че като поставим как
туса върху нея той да е малко под повърноста на саксията. След това насипваме внимателно около корените от почвеният субстрат така че да ги покрие изцяло и да затрупа малко и от кактуса. Стръскваме саксията за да се уплътни малко почвата. Внимателно издърпваме кактуса леко нагоре. Това дава възможност на някое коренче ако е закривено на горе да приеме правилната посока. С това придърпване кактуса заема и нормалното си място спрямо саксията. Освен това и излиза от почвата  с която сме го затрупали леко. Успоредно с  това издъпване можем леко да притиснем на долу почвата която е покрай стените на саксията. Когато кактуса заеме нормалното си положение отново няколко пъти стръскваме и почукваме саксията в масата. По този начин уплътняваме почвата. В никакъв случай не я притискайте и уплътнявайте с ръка или с някакъв предмет. Рискувате да я направите толкова плътна че корените да немогат да дишат нормално, а излишната вода да не може да изтича бързо.След като сме пресадили как
туса поставяме новата саксия на топло и светло, но защитено от преки слъчеви лъчи място. Първото поливане можем да направим след три четири дена, а след седмица до десетина дена да изнесем кактуса на постоянното му място. Добре е плановото пресаждане да правим в края на месец февруари, началото на март. Тогава кактуса все още е в покой. По - лесно ще понесе стреса от изваждането от почвата и пресаждането в новата. Тогава обаче не поливаме след три, четири дена . Почвата има време да се се слегне и уплътни с времето. Първата поливка правим заедно с първата поливка и на останалите кактуси.
                 Всичко казано по-горе се отнася за подавляващото болшинство кактуси които имат “ брадата” коренова система.  За кактусите с реповиден корен има няколко допълнителни изисквания. Тъй като те са по-чувствителни към остатъчната влага дренажа трябва да е по-добър. Върху дренажа се насипва слой от два, три сантиметра почва. След това поставяме внимателно кактуса в средата на саксията.  /Предварително трябва да сме съобразили височината и така че като поставим два, три сантиметра дренаж и два, три сантиметра почва върху него след това кактуса не трябва да стърчи над саксията или да потъне в нея. / Внимателно насипваме от подготвената почва около корена на кактуса докато затрупаме около две трети от него. / Повечето всмукващи коренчета се образуват в долната част на корена. /  Стръскваме леко саксията няколко пъти. Горната една трета от корена и кореновата шийка зариваме със добре промит едър речен пясък смесен със натрошена керамика и дървени въглища./Натрошените
дървени въглища имат лек фунгициден ефект и предпазват кореновата шийта от гниене./ След това  готовата саксия отново стръскваме и почукваме  няколко пъти в масата  за да уплътним почвата. Поставяме пресадения кактус на топло и светло, но защитено от пряко слънце место.Тъй като влагата около коренова шийка не само че не е нужна, но дори пречи , кактусите с реповидна коренова система е по-добре да се поливат отдолу. Пет, шест дена след като сме пресадили кактуса с такъв корен можем да го полеем за първи път. За целта наливаме вода в подходящ съд и внимателно потапяме саксията в него. Саксията трябва да потопим толкова че водата да покрие само тази част от почвеният субстрат в който са разположени долните две трети на корена. След няколко минути изваждаме и даваме възможност на излишната вода да се изтече. На края поставяме кактуса на мястото му.

                Тъй като топлината е важен фактор стимулиращ образуването на новите корени е добре саксията да е разположена така че почвеният субстрат да е топъл .   
/ Ако в къщи имате централно парно и пресаждането се прави рано на пролет слагате саксията върху радиатора. /

Източник: http://plantdream.com/forum/viewtopic.php?t=1911
Статията е републикувана със знанието и съгласието на нейният автор.
« Последна редакция: Януари 31, 2012, 06:28:33 pm от johnstalker »

Неактивен P-run

  • Потребител на Кактус БГ
  • *****
  • Публикации: 88
  • Activity:
    0%
  • Пол: Мъж
pH на почвата
« Отговор #1 -: Юни 20, 2013, 02:58:52 pm »
рН (pouvoir Hydrogéne) е мярка за киселинност. Изразява се в цифри от 1 до 14, като се приема, че 7 е неутрална стойност.
Киселинният диапазон е от 1 до 7, алкалният е от 7 до 14 т.е.
Кисела почва е тази с рН по-ниско от 7.0
Алкална почва е тази рН по-високо от 7.0
Като цяло почвите във влажен климат са склонни да бъдат киселинни, а тези в сух климат - алкални. Ако не е в необходимия обхват, то почвата трябва да се адаптира според растенията, които ще се отглеждат.

Тестване на рН на почвата
След като обектът е подготвен, а почвата е подобрена и напоена добре, трябва да тествате рН на почвата.  Изпитваната почвата трябва да е суха т.е отцедена от вода. Евтино, но несигурно е да проверите pH на почватас лакмусова хартия, тъй като лентичката бързо се окислява.  Втори вариaнт е да се направи анализ в специализирана лаборатория.
Трети вариант - В най-добрите градински центрове можете да купите рН комплект тест. Тези комплекти за изпитване са съдържат обикновено епруветка, решение за тестване и цветова схема. Поставя се проба от почвата в епруветката, добавят се няколко капки от разтвора за изпитване, разклаща се и се оставя за около час да се утаи. Пробата в епруветката променя цвета си в съответствие с рН на почвата. Сравнява се оцветяването на пробата с цвета на диаграмата, която е в набора. Съвпадение на цветовете ще покаже рН на пробата. Ако теста на почвата показва, че трябва да се извършат корекции на рН на почвата, можете да използвате общодостъпни материали от  градинските центрове.
Занамаляване стойността на рН на почвата т.е. ако трябва да бъде по-кисела, може да се използва сяра на прах за понижаване на рН. Правилото е 400 гр  сяра на прах на 10 м2 за всяка точка от градината с рН > 7.5.
Като алтернатива, може да се добавят борови иглички в почвата или компост. Добавяне на компост освен, че намалява по-бавно рН на почвата има предимството, че прави почвата по-мека и по-плодородна.
За повишаване на рН на почвата, най-често се използва гасена вар . Размерът на всеки от използваните материали ще зависи от стойността на промяната, което трябва да направите. В препоръките на етикета на продукта ще ви помогне да определите колко да се използва. Общото правило е да се добавят 4 кг хидратна вар, на 10 м2 в градина за всяка точка с рН < 6.5. Градина може да бъде увредена от прилагането на излишна вар. По тази причина, вар трябва да се прилага само когато тестовете показват, че това е необходимо.
Друга алтернатива за повишаване на рН, е добавянето на дървена пепел. Дървената пепел действа много бързо, затова изисква точно дозиране – 450 гр на 10 м2.
За повишаване на рН на почвата с 1.0 единица:
Песъчлива почва: Добавят се 140 гр гасена вар/ м2.
Глинеста почва: Добавят се 280 гр хидратна вар/м2.
Торфени почви: Добавят се 700 гр хидратна вар/м2.
Най-добрият начин да се коригира рН е постепенно, в продължение на няколко сезона.

Предлагаме ви бързи и евтини начини, без скъпи тестове, за приблизителна проверка на pHна почвата.

Вариант 1
Преварявате определено количество вода (количеството трябва да е толкова, че да изтече под саксията). Оставате преварената вода да изстине. Поливате саксията и събирате водата, която е изтекла през дренажа. Мерите с обикновен pH  тестер и така получавате pHна почвата!

Вариант 2
Необходими са: 2 пластмасови чаши, оцет, сода за хляб, вода.
Напълнете едната чаша наполовина с оцет. Другата чаша напълнете наполовина с преварена вода и разтворете 3 супени лъжици сода бикарбонат. Така вече имате два разтвора – кисел и алкален.Изберете точка от градината, където  искате да проверите рН на почвата.
Вземете шепа пръст и сложете в чашата с оцет. При наличие на пяна т.е. има реакция - почвата е алкална (рН> 7).
Вземете шепа пръст и сложете в чашата със сода.  При наличие на пяна - почвата е кисела (рН <7).
 
Забележка: Хидратната вар е прахообразен продукт, който се получава при гасене на негасена вар с вода, в точно определено количество, необходимо за пълна хидратация на калциевия и магнезиевия окис.

източник:http://www.maistors.com/ot-vishko-po-malko-32-1290--Izmervane_na_pH_na_pochvata.htm

Неактивен 7george

  • Герой на БЕК
  • Потребител на Кактус БГ
  • ********
  • Публикации: 2841
  • Activity:
    1%
  • Пол: Мъж
  • Какторжник, по лесните видове
Това си е една гола теория за пълни дилетанти. Не мога да си представя някой да иска да си вдига pH- то почвата, ако ще гледа там кактуси. Както и да си коригира киселинността в градината с внасяне на вар. Почвата ви или става за кактуси, или не.
== Лятото идва! ==
Every day above ground is a great day!

Неактивен Clement

  • Герой на Кактус БГ
  • Потребител на Кактус БГ
  • *****
  • Публикации: 1469
  • Activity:
    0%
  • Пол: Мъж
  • Kaktusi on the wii !!!
Problem koito imah :

kaktusi s vreme slisat dolo saksiik shtoto pryst minava kym dubkite na dolo



sega za da ne se slu4i pove4e slojih par4e domakinska hartiq. pone da me dyrji 3 godini kogato pak smeni po4vata :)

Resultat:



tesi s salfetka ot minalata godina , nito ot 1 mm na dolo slisaha . tesi bes salfetki , ima 4ak do 4 cm na dolo vlisaha ... opravih ve4e pone 90 % .. oshte 10 % mi ostana :D o sa nai gadni .. tephfrotata , ptero , i drugi opunti ... :)
kaktusi za prodavane

http://cactus-bg.com/clement/

Неактивен kalinaalena

  • Потребител на Кактус БГ
  • *****
  • Публикации: 1017
  • Activity:
    0%
Az mislq, che kaktusite si "izqgdat" pochvata osven ot polivaneto...shte kajesh sled nqkolko godini :).Ti ne slagash li natrosheni tuhli za drenaj?

Неактивен scleri

  • Потребител на Кактус БГ
  • *****
  • Публикации: 1138
  • Activity:
    0%
  • Пол: Мъж

 Новите модели саксийки на практика почти нямат дъно. Дупките са толкова големи че и с натрошени тухли, или малки камъчета работата пак не става. За това аз слагам на дъното парченце / изрязано с точния размер на дъното / от мрежата дето се слага на прозорците да не влизат мухи и комари. За поэ-големи саксии работа върши мрежата дето се използва при измазването на външната изолация. Тя също е пластмасова..След това отгоре насипвам два, три сантиметра дренаж и тогава почвеният субстрат. Мисля че тази пластмасова мрежичка е по-удачна от хартиената салфетка, но явно и хартията е достатъчно устойчива за да ти задържи почвата достатъчно дълго. 

Неактивен bricki

  • Потребител на Кактус БГ
  • *****
  • Публикации: 444
  • Activity:
    0%
  • Пол: Мъж
  • новобранец ;)
Тъкмо щях да питам с хартията не се ли нарушава аерацията на почвата?
Аз бях намислил да слагам парчета геотекстил, но точно това ме спираше...
Той е порьозен, но мисля, че мрежичката си е по-добър вариант!  (y)

Неактивен Clement

  • Герой на Кактус БГ
  • Потребител на Кактус БГ
  • *****
  • Публикации: 1469
  • Activity:
    0%
  • Пол: Мъж
  • Kaktusi on the wii !!!
Scleri e prav ( kakto vinagi daje :D ) slojih drenaj , no dukbite na mnogo golemi i pak zaminava prysta . slojih syshto i komarnik , stava , no tesi salvetki sa  Mnogo eftini. i vyrshat hubava rabota :)
kaktusi za prodavane

http://cactus-bg.com/clement/

Неактивен exotica

  • Група БЕК
  • Потребител на Кактус БГ
  • *****
  • Публикации: 1531
  • Activity:
    0%
  • Пол: Мъж
  • Кактопат чепат
Мен в хартията ме притеснява единствено голямото количество целулоза - някой преди време ми беше говорил, че целулозата е идеална среда за развитие на патогенни гъби…
Поздрави, Андрей

Неактивен el pistolero

  • Потребител на Кактус БГ
  • *****
  • Публикации: 1484
  • Activity:
    0%
  • Пол: Мъж
  • Пън Шуй и сумо инструктор по оригами каланетика
Aз откак слагам каквито и да е растения в саксии, а в последнствие и кактуси винаги съм си слагал на дъното изрязано парче комарна мрежа с вътрешния размер на дъното.   Навремето имаше само един вид с прозрачно-бели влака, която за 1-2 години ставаше бяла и се саморазрушаваше и начупвашe, но сега се продават UV устойчиви и леко еластични със сиво-черен цвят на влакната- супер са  ;)

Неактивен asensy

  • Група БЕК
  • Потребител на Кактус БГ
  • *****
  • Публикации: 1288
  • Activity:
    0%
  • Пол: Мъж
Аз имам едно старо бяло перде без шарки. Дупките му са като на марля. Режа го главно заради предпазване на трънчетата от изгаряне, но когато се налага парченца от него слагам и на дъното. Това е основно при новите саксийки - от седмици нагоре. Със старите соц-ки нямам никакъв проблем.

Неактивен imdnme

  • Потребител на Кактус БГ
  • *****
  • Публикации: 166
  • Activity:
    0%
  • Пол: Жена
  • Angie
Мрежата за комари сигурно е евтина, но ако пратя мъжа ми да купи и му кажа за какво ми е , ще ми се смее :)
Вие поливате ли ги така че да изтичат отдолу вода и субстрат? При мен рядко изобщо се показва вода отдолу, само почвата сляга с времето.
Аз тука решавам проблема с потъването като пълня саксията първо с чакълчета, после субстрат до половината, после поливам леко и разбутвам с пръсти за уплътняване между дренажа и около стените, после слагам растението и досипвам до ръбчето на саксията. Накрая пак поливам ... и то слиза още 1-2 см за 2-3 седмици...това през лятото де. И не знам за всички растения ли става ...
« Последна редакция: Август 26, 2013, 07:44:03 pm от imdnme »
Моята прогноза за времето: http://weather-bg.com

Неактивен scleri

  • Потребител на Кактус БГ
  • *****
  • Публикации: 1138
  • Activity:
    0%
  • Пол: Мъж

Уплътняване на влажната почва, и двойно поливане при сеене на кактус. Вижда ми се твърде рисковано, но като прочетох днес малко по-рано някъде в друга тема какви видове кактуси основно те интересуват може пък и да върши работа.

Що се отнася до поливането , ако кактуса е сят в подходяща по размер саксия, подходящ почвен субстрат, и има добре развита коренова система обилното поливане / до потичане на водата от дренажните отвори / е силно препоръчително.

Мрежата за комари наистина е евтина. Метъра струва някъде около левче и стига за доста саксийки. Продава се освен в големите строителни хипермаркети, и във всеки магазин в който продават домашни потреби. Можеш да си купиш без проблеми без да ангажираш мъжо с тази отговорна задача. По принцип по-малките по размер саксийки имат малки дренажни отвори, но десятките които тази година си напазарувахме от Германия имат дренажни отвори по сантиметър и половина, два. Дренажа трябва да е от три и повече сантиметрови камъни / не мога да ги нарека камъчета/ В този случай мрежата решава проблема без да затруднява отичането на водата, или достъпа на въздух до почвата.

Неактивен imdnme

  • Потребител на Кактус БГ
  • *****
  • Публикации: 166
  • Activity:
    0%
  • Пол: Жена
  • Angie
Уха такива саксии не съм виждала ... аз си купувам стандартни от железариите и хипермаркетите, даже нямат истински дупки а само отбелязано, та карам мъжа ми да ги до-пробие.
Двойното поливане може да не е в един и същи ден, пък и благодарение на вас се научих да пресявам пясъка и да ползвам само едрата фракция.
« Последна редакция: Август 26, 2013, 10:49:14 pm от imdnme »
Моята прогноза за времето: http://weather-bg.com

Неактивен 7george

  • Герой на БЕК
  • Потребител на Кактус БГ
  • ********
  • Публикации: 2841
  • Activity:
    1%
  • Пол: Мъж
  • Какторжник, по лесните видове
Нямам никакви проблеми с потъване на пръстта. И да се случи, насипвам камъчета отгоре. На Клемент явно му изтича. Върху дупката (-ите) винаги слагам достатъчно големи камъни и после дренажа и смеската. Които може саксии, гледам да ги поливам отдолу, ако отгоре - да текне отдолу(за да стигне, трябва да остане).
== Лятото идва! ==
Every day above ground is a great day!

Кактус БГ


 

Sitemap 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27 28 29 30 31 32 33