Автор Тема: Семейство: Асклепиеви (Asclepiadaceae). Huernia  (Прочетена 5487 пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Неактивен Валентин

  • Потребител на Кактус БГ
  • *****
  • Публикации: 178
  • Activity:
    0%
Семейство: Асклепиеви (Asclepiadaceae). Huernia
« -: Август 08, 2012, 08:11:14 pm »
Семейство: Асклепиеви (Asclepiadaceae).
Родина: Арабския полуостров, Източна и Южна Африка.
Цъфтеж: в зависимост от вида, от пролетта до есента.
Растеж: среден.
Светлина: ярка, растенията понасят преки слънчеви лъчи. Едновремемнно с това, от силното обедно слънце през лятото, могат да се появят изгаряния.
Температура: от пролетта до есента умерена или висока, около 22-26°С. През есента температурата се понижава до 15°С, растението се подготвя за периода на покой. През зимата е препоръчително да се държи при по-ниски температури (14-16°С), не по-малко от 12°С.
Поливане: от март до октомври обилно, след просъхване на горния слой на субстрата. През есента поливането се намалява, а през зимата е съвсем рядко.
Влажност на въздуха: няма съществено значение.
Подхранване: от пролетта до есента на всеки две седмици със специални торове за кактуси и сукуленти в препоръчаните от производителя дози.
Период на покой: от ноември до февруари. Растението се оставя на светло прохладно място и се полива много рядко.
Пресаждане: младите растения се пресаждат ежегодно, възрастните – веднъж на две години.
Размножаване: от семена и чрез резници.

Рода Хуерния (Huernia R. Br.) наброява от 40 до 60 вида растения от семейство Асклепиеви (Asclepiadaceae). Рода носи името си в чест на холандския проповедник Ю. Хуерниус. Всички видове са сукуленти, многогодишни низкоростящи растения, образуващи стволове (клони), разклонени от основата, 20-30 см в дължина, с 4-6 удебелени сегмента със сиво-зелени или сиво-червеникави зъбци, голи. Цветовете израстват на малки цветоноси, 2-3 см в диаметър, месести, повече или по-малко брадавичести, с различна окраска, с петна. Венеца и горната част са силно нарязани, с 5 едри венчелистчета.
Растенията не са капризни, растат добре при стайни условия. Цветовете на хуернията, разчитат на опрашването на мухите, затова имат неприятен мирис, въпреки че е значително по-слаб от този на стапелията. Според някои наблюдения, мириса на цвета се усилва при слънчево нагряване.

Видове:

Г. брадата (Huernia barbata (Mass.) Haw ) -


 
 
 

Родина - ЮАР. Стеблата са 4-5-стенни, 2-6 см дълж., 1,5-2 см дебелина, с остри зъбчета. Цвета е 5 см в диаметър, сивкаво-жълт или светло-кафяв с червени петна, ивици и дълги власинки.

Г. власеста (H. pillansii N.E.Br) -

 

Стеблата са с височина 2-4 см, 1,5-2 см в диаметър, по стеблото има гъсто разположени, спирално, брадавички, завършващи с тънки власинки. Венеца е камбанковиден, тръбичката е с дължина 8 мм, 6 мм в диаметър, венчелистчетата са с дълж. 10-12 мм, 6-7 мм шир., извити назад, по външната повърхност голи, вътре с червеникави папили и бледо-жълти неголеми петна.

Г. кенийска (Huernia keniensis R. E. Fr) -

 

Стъблен сукулент, първоначално с изправени стебла, които с времето полягат. Стеблата са с 6 ребра, с дълж. до 30-35 см, диаметър до 2 см. Ребрата са ниски, с остри издатини. Разклоняват се в основата. Цвета е до 3 см в диаметър, тъмно-червен, камбанковиден, матов, неприятния му аромат се усеща само в близост. Цъфти през май-юни, с многобройни цветове.

Г. едроплодна (H. macrocarpa (A.Rich.) Sprenger) -

 

Родина - Етиопия. Стеблата са 5-7-стенни, с дълж. повече от 7 см, с остри зъбчета. Цвета е около 1 см дълж. и около 2 см шир. Вида има много разновидности.

Г. ранноцъфтяща (H. primulina N. E. Br) -

 

Расте по каменистите местности в Капската провинция на ЮАР. Нискорастящо растение. Стволовете му са с височина 3-8 см и 1-1,2 см дебелина, 4-5 стенни, сивкаво-зелени, с рядко разположени червеникави петна. Цветовете са събрани по 2-10, 2-3 см в диаметър, венеца е месест, венчелистчетата са триъгълно заострени, с керемидообразно разположени краища, бледо-розови. Тръбичката на венеца е около 6 мм в дълж. и 8 мм шир. Растението цъфти обилно през есента. Много красив вид.


Г. ивичеста (H. zebrina N. E. Br) -

 

Расте в Юго-Западна Африка. Нискорастящо растение. Стволовете са къси, 6-8 см височина, удебелени, 2-2,5 см дебелина, при върха се стесняват и са покрити със зъбци с дълж. 4-5 мм. Венеца е 3,5-4 см в диаметър, с къса тръбичка, 6 мм в диаметър. Венчелистчетата са с дълж. 1 см и 1,5 см шир., триъгълни, заострени при върха, от външната страна голи, отвътре мъхести, бледо-жълти.
Има разновидност magniflora. Расте в Трансвал. Стволовете са до 12 см високи и 1-1,5 см шир., с 4-5 ребра. Цветовете са многобройни. Венеца е 6,5-7 см в диаметър, жълтеникаво-бял, с пурпурно-червена ивица, леко мъхест. Венчелистчетата са триъгълно заострени, 2,2-2,4 см в дълж. и 2,2 см шир.

Г. висяща (Huernia pendula E. A. Bruce) -

 

Родина - Южна Африка, Капската провинция. Стъблен сукулент с дълги, провиснали стебла. Стеблото е с кръгло сечение, с диаметър до 8 мм, дълж. до 50-150 см. Разклоняват се в средната си част. Цвета е дребен, до 2 см в диаметър, тъмно-червен.

Г. Шнейдер (Huernia schneideriana A. Berger) -

 

Родина - Малави, Мозамбик. Стъблен сукулент с изправени стебла. Стеблото обикновено е с 5-7 ребра, с дълж. до 20 см, диаметър до 3 см. Ребрата са ниски, с остри издатини. Разклонява се в основата. Цвета е до 3 см в диаметър, тъмно-червен, камбанковиден, матов, с неприятен аромат.

Грижи за растението:

За хуерниите е необходима ярка светлина, растенията понасят преките слънчеви лъчи, въпреки че от силното обедно слънце през лятото, могат да се появят изгаряния. Оптималното място за отглеждане е прозорец със западно или източно изложение. На южни прозорци, през лятото по обяд трябва да се пази, с полупрозрачна тъкан или хартия (тюл, марля, паос). Пресадените екземпляри и тези, стоящи на сянка (или след зимата) не трябва да се подлагат веднага на пряко слънчево огряване, а да се приучват постепенно.

За закаляване на растението, през лятото е полезно да се изнася навън на открито (балкон, градина). Добре е да се обезпечи прикритие за обедните часове. През есенно-зимния период растението също изисква добре осветено място.

През пролетта до есента, хуернията предпочита умерена или висока температура, около 22-26°С. През есента температурата се понижава до 15°С, растението се подготвя за периода на покой. През зимата почива — през този сезон е добре да се държи на по-хладно (14-16°С), но не по-малко от 12°С.

От март до октомври хуерниите се поливат обилно, след просъхване на горния слой на субстрата. През есента поливането се намалява, а през зимата се полива рядко, два-три дни след изсъхване на повърхностния слой. Полива се по метода на накисването – в съд с вода. Ако растението се полива много рядко или съвсем не се полива, стеблата през зимата се сгърчват, част от корените загива, растението отслабва и периода на вегетация настъпва по-късно.

Влажността на въздуха няма съществено значение. Растението понася успешно сухия въздух в помещенията.

Подхранва се от пролетта до есента на всеки две седмици със специални торове за кактуси и сукулентни в препоръчаната от производителя концентрация. През есента и зимата не се подхранва.
Младите растения се пресаждат ежегодно, възрастните – веднъж на две години. Състава на почвата е следния: торфена - 1 ч., листовка - 1 ч., хумусна - 1 ч., едрозърнест пясък - 1 ч., с добавка на дървен въглен и варовик. Може да се използва готов субстрат за кактуси. Подбират се недълбоки саксии, на дъното се обезпечава добър дренаж.

Растенията се размножават от семена и чрез резници.
Семената се засяват в съдове с лека (песъчлива) почва. Свежите семена прорастват за 3-4 седмици. При пикирането, семенаците се засаждат в 6-сантиметрови саксии. Състава на почвата е следния: лека торфена - 1 ч., листовка - 2 ч., едрозърнест пясък - 1 ч., дървен въглен с варовик - 0.1 ч., Следващата година младите растения се прехвърлят в 7-сантиметрови саксии, със същия състав на субстрата.
Резници се подготвят от стари стебла. Преди засаждането, те се засушават, а след това се засаждат в субстрат, съставен от едрозърнест пясък с малко торф. Вкореняването става бързо. Вкоренените резници се засаждат в 7-сантиметрови саксии. Състава на почвата е същия, както за семенаците.

Възможни трудности:

От прекалено силното обедно слънце могат да се получат петна или изгаряния, ако растението не е приучено преди това.
При преполиване, стеблата на растението губят тонус, избледняват и загниват.
При недостиг на хранителни вещества или недостатъчно светлина стеблата се издължават и изтъняват, растението не цъфти.

Вредители: възможно е гниене.
 

Кактус БГ

Семейство: Асклепиеви (Asclepiadaceae). Huernia
« -: Август 08, 2012, 08:11:14 pm »

 

Sitemap 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27 28 29 30 31 32 33