Отглеждане на кактусите от род Астрофитум

[scleri]

                                 Култивиране на род Астрофитум



                Астрофитумите са един от родовете кактуси за чиито отглеждане могат да се срещнат двете противоположни мниния. От много трудни, до нищо особенно. Това е така защото Астрофитумите от една страна са от тези видове които не прощават много грешки на собствениците си, а от друга страна условията които те изискват не са трудни за постигане./ За разлика от високопланинските видове, като Ортегокактус макдовелии например, които изискват големи / до 30- 40 градуса / разлики между дневните и нощни температури, и огромни дози утравиолетова светлина. Все неща трудни, и дори невъзможни за постигане в домашни условия . /  Все пак за разлика и от повечето обикновенни Мамиларии и Гимнокалициуми които растат в каквато почва ги посееш, и на каквото място ги поставиш  Астрофитумите изискват подходяща почва, достатъчно влага в подходящия момент, и достатъчно слънце. Все неща които ние можем да им осигурим без особенни усилия. Стига да знаем какво и кога разбира се.
                  Въпреки че са сравнително малък род Астрофитумите се различават до известна степен в своите изисквания. Формално можем да ги разделим на три групи. Най-некапризни и лесни за отглеждане – Астрофитум мириостигма и Астрофитум орнатум. Средни по трудност – повечето разновидности на Астрофитум каприкорне, и най-капризни – Астрофитум нивеум. Астрофитум астериас можем да поставим някъде между каприкорне и нивеум.

 Почва и подходяща саксия.
Това е първото нещо което трябва да осигурим на нашия Астрофитум. За разлика от повечето видове кактуси които обичат неутрална, до леко кисела почва Астрофитумите предпочитат почвата да е леко алкална. Това означава че калция в своята карбонатна форма / варовик / който е вреден за повечето видове тук е препоръчително да присъства в почвения субстрат. Разбира се в малки количества защото все пак Рн-то на почвата трябва да е малко на седем. Тоест почвата да е неутрално, алкална. Друго основно изискване на Астрофитумите към почвата е тя  да е бедна на органична материя, основно хумус. И на трето, но не последно място почвата трябва да е максимално водо и въздухо пропусклива за да може да изсъхва бързо след поливката, и да дава възможност на корените да дишат.  Моят опит, а и  опита на другите колеги, ме е научил че почва отговаряща на горните изисквания можем да получим като смесим една обемна част / някаква подходяща кутийка, саксийка, чаша, или каквото и да е друго /  горска листовка, две обемни части градинска почва, и две обемни части едър пясък и натрошена керамика. За да добие почвата леко алкалния характер от който имат нужда Астрофитумите трябва да се добави половин обемна част натрошен мрамор. В последно време за любителите на кактуси в България станаха достъпни и по „ екзотични” материали като пемза, лава, зеолит и т.н. . Ако имате възможност по-добре е да замените обикновената керамика с тях защото освен порьозноста на керамиката заради вулканичния си произход / без зеолита / те са богати и на много минерали нужни за доброто развитие на кактусите въобще и на Астрофитумите в частност .
Горската листовка задължително трябва да е широколистна. Най-добре букова, но може да е и брезова, кленова, или каквато и да е друга. Дъбова трябва да се използа ако няма друга защото съдържа доста танини и други дъбилни вещества. Ако живеете в голям град и нямате наблизо гора от където да си съберете подходяща почва можете да използвате и почвата която се продава по цветарските магазини. Трябва да избирате обаче по-евтина и по тежка почва. Това е признак че в нея няма добавен много торф. Той е полезен за цветята защото прави почвата рохка, и леко кисела. За на с обаче киселото е вредно. Ако използвате такава почва трябва да добавите повече натрошен мрамор за да компенсирате киселинноста на торфа.
Градинска почва – тя трябва да се събира от места чисти от плевели и болести. Да е леко глинеста, бедна на хумус. Не е желателно да е от места където са отглеждани картофи или царевица защото много от болестите които засягат тези култури засягат и кактусите. / Нормално е. И двете групи растения идват от Америка, и дълго време са живяли при сравнително еднакви  условия /
И градинската почва и листовката трябва да се пресеят за да се отдели прахообразната им фракция. Навлажнен прахът се превръща в кал и пречи на достъпа на въздух до корените. Най-добре е размера на почвените частици да е около 4-8 милиметра. Трябва да използвате сито с този размер на отворите.
Пясъкът който ще използвате трябва да е добре измит речен пясък с едрина на частиците от милиметър и половина до към три, четири. По-ситния пясък не само че не прави почвата по рохка, но дори води до нейното степване. От тези две части пясък и натрошена керамика последната трябва да е една четвърт. Не трябва да се използва гледжосана декоративна керамика. Най-добре е да се използва натрошена тухла или керемида. Идеята е да се използва порьозноста на материала. Да може да убира излишната влага и по-късно да я отдава на растението когато почвата изсъхне. Вместо керамика може да се използва и перлит. Той има нужните свойства, но е много лек и при поливане изплува на повърхноста . За това трябва да се затисне със слой едър пясък, или да се полива по внимателно.
Натрошения мрамор който придава алкалния характер на почвата трябва да е с едрина на частиците 4- 8 милиметра. Също да е добре пресят и измит за да се премахне прахообразната му компонента. Вместо да си играете да трошите мрамор / ако наблизо няма работилница в която го обработват / можете да използвате бяла строителна мозайка. Тя се прави от мрамор. Просто трябва да си купите мозайка с подходящ размер на частиците, и да я измиете добре на течаща вода.
След като осигурите всички компоненти на почвения субстрат трябва добре и в същия момент леко да ги размесите. Не напразно наблягам на думата леко. Дългото разбъркване води до натрошаване на почвените частици, появата на прах, и влошаване порьозноста на почната. Като ориентир за това дали се е получила добра почва можете да стиснете шепа от нея. При отварянето на ръката ви тя трябва да остане на топка, която обаче да се разпада при леко стърскване на ръката. Ако почвата се разсипва още при отварянето на ръката ви значи е прекалено песъчлива и трябва да и добавите малко почва. Ако обратно си остава на топка и след като си тръснете леко ръката значе иска добавяне на пясък.
Направили сте си добра почвена смес. Сега изниква въпроса с подходящата саксия. На пръв поглед това е дребна подробност, но при Астрофитумите това не  е така. На първо място от каква материя да е саксията. Най-често срещаните възможности са две. От негледжосана глина, или от пластмаса. И двата материала си имат и предимства и недостатъци. Пластмасата е по-лека. По-здрава и не старее толкова бързо. От друга страна глинената саксия е порьозна и почвата в нея изсъхва по-бързо. Няма да ви отнемам времето с дълги разсъждения и ще ви кажа направо изводите до които съм стигнал. Почвата в глинените саксии наистина изсъхва по-бързо. Това обаче означава по.чести поливки, а това води до по-бързо засоляване на почвата, защото водата се изпарява, но солите съдържащи се в нея остават в почвата. Освен това следвайки водата която се изпарява през порите на саксията, корените на кактуса също се концентрират близо до стените на саксията. Там обаче температурата на почвата е по-висока / саксията се награвя пряко от слънцето / , а при високата температура корените не могат да работят ефективно и умират. Вярно е че температурите в родните места на кактусите достигат и 50 градуса, но на въздуха. Двайсет сантиметра под повърхноста на почвата, там където са корените на кактусите, температурата е малко над 20 градуса. Следователно глинените саксии са подходящи за видовете които по-рядко се поливат и са по-капризни към остатъчната влага в почвата . Това са Астофитум астериас, и Астрофитум нивеум. За да се предпазят обаче корените им от прегряване е добре саксиите да се наредят плътно една до друга, и да са защитени от прякото слънце с някаква преграда. За останалите видове Астрофитуми е по-добре да се използват пластмасови саксии. Пластмасови саксии могат разбира се да се използват и за астериас и и нивеум ,но по-бавното изсъхване на почвата трябва да се отчете при поливането.
Размерът на саксията също е много важен при Астрофитумите. Да приемем че използваме по-масовите пластмасови сакии. Те са водонепропускливи. Това означава че почвата може да изсъхне само през повърноста си. Там, отгоре обаче се намира нашият кактус, и той като тапа пречи на водата да се изпари. Единствения път през който водата може да напусне почвата си остава през кактуса. Тоест той трябва да е способен да “ изпие” толкова вода колкото може да поеме почвата под него. Това условие се изпълнява тогава когато кореновата система на кактуса е обхванала цялата почвета смес.  Астрофитумите както повечето кълбовидни кактуси с “ брадата” коренова система  имат известно равновесие между стъбло и корен. Тоест ако кактуса е здрав, и нормално развит кореновата му система е голяма приблизително колкото и стъблото му. Следователно саксията не трябва да е много по-голяма от стъблото на кактуса. При по-младите растения саксията не бива да е и много по-малка защото това затормозява растежа на корените, а от там и на целия кактус. При всяко пресаждане на по-младите растения е добре да се използва саксия със сантиметър и половина, два по-голяма от старата . Това дава възможност следващото пресаждане да е чак след две, три години./ Астрофитумите са от тези видове които не обичат много честото пресаждане / . Възрастните растения се пресаждат веднъж на пет години като често се изпозва същата по размер саксия и само се сменя почвата в нея. Ако при пресаждането се установи че кореновата система е недобре развита, е за препоръчване кактуса да се пресади в по-малка саксия и по-песъчлива почва. Обратно ако почвения субстрат е гъсто прорязан от корени трябва да се използва по-голяма саксия. Това ще позволи на корените на растат, а от там и на кактуса да расте и да ни радва. Друго което трябва да се отбележи при пресаждането е да не се забравя че астрофитумите имат нужда от дълбок и качествен дренаж на дъното на саксията.

Къде е мястото на Астрофитума.
Пресадили сте вашия кактус в нова саксия и подходяща почвена смес. Няколко дена след това той трябва да остане на светло и топло място, но защитен от преките слънчеви лъчи без да го поливате. След това трябва да го преместите на постоянното му място като постепенно привиква към пълното слънце. Възниква въпроса какво е най-подходящото място за Астрофитума ви. Отговора е един. Най-слънчевото място което можете да му осигурите. Всички Астрофитуми / с изключение на астериас до известна степен / обичат и имат нужда от максималното слънце което можете да им осигурите. Поставени веднъж на такова място Астрофитумите не обичат често да бъдат местени и въртяни спрямо слънцето.Вероятно вашия астрофитум леко ще се наклони в посока на слънцето  / ако е разположен на достатъчно слънчево място напред на прозореца или балкона ви /, но ако не го въртите това накланяне ще е минималноАко обаче започнете да го въртите за да стои изправен той ще започне да се накланя в по-голяма степен. Освен това честото въртене затормозява нормалното развитие и разтеж на кактуса. Възможно дори до степен на пълното му спиране.

Поливане.
Пресадили сте вашия Астрофитум и сте го поставили на подходящо място. Остава въпроса с поливането. Това е момента в който най-често се допускат грешки, за съжаление често фатални при Астрофитумите. Ако много видове кактуси без проблем понасят известно преполиване / трудно бихте уморили някой Ехинопсис с преполиване / то една, две ненавременни поливки могат да унищожат вашия Астрофитум. При Астрофитумите важи с пълна сила правилото по-добре неполят, отколкото преполят. Ако се съмнявате дали трябва да поливате по-добре не поливайте. Вашия Астрофитум спокойно може да оцелее няколко месеца без вода, но не и няколко седмици с излишък на вода в саксията си. След като се опитах да ви наплаша достатъчно ще ви кажа че Астрофитумите се поливат само след като почвата им е изсъхнала напълно, и то само ако времето е топло, и ако прогнозата е за поне още три, четири дена топло време. Възможно най-лошата комбинация е влажен и студен почвен субстрат. Това означава сто процентова загуба на корените, а възможно и на цялота растение. Трябва са се има в предвид че Астрофитумите заедно с Мелокактусите, Дискокактусите и още няколко други рода са кактусите които най-трудно или почти никак не регенерират кореновата си система. Ако орнатума и мириостигмата се поливат след като почвата им е изсъхнала, то за астериаса и особенно за нивеума това не е достатъчно. Ориентировъчно може да се каже че трябва да мине поне още толкова време колкото е било нужно на почвата да изсъхне и тогава вече можете да ги полеете. Пак повтарям само ако времето е топло. Не се притеснявайте че не сте поляли кактуса си вече повече от месец. Ако времето е хладно това не е никакъв проблем.За пример мога да ви дам дъждовното и хладно лято на 2006 год. / Годината на големите летни наводнения / Тогава моите Астрофитуми едва ли съм ги полял повече от три, четири пъти за цялото лято. Всички са живи и до днес и цъфтят през цялото лято. Последното което мога да кажа за поливането на Астрофитумите е че трябва да забравите приказките за оскъдните пустинни валежи, и за поливането с капкомери и с милилитри вода. Поливайте само когато му дойде времето, но поливайте обилно. Поливайте така че водата да потече през дренажните отвори на саксията. Така давате възможност на кактуса ви да се запаси с нужното му  количество влага. При обратното поливане често, но с малки количества вода се стига до поговорката вода гази жаден ходи. Това е така защото кореновата система на кактусите не работи като кореновата система на останалите растения. При тях корените постоянно изпомпват влагата от почвата и я предоставят на растението. При кактусите обаче кратките моменти на наличие на влага в почвата са разделени от дълги периоди суша.  За да не може влагата да се върне обратно от растението към почвата природата е измислила нещо много хитро.  Основните корени на кактуса не могат да усвояват влагата от почвата. Тази работа вършат така наречените всмукващи коренчета. Те като тънки бели власинки покриват цялата коренова система на кактуса. Средно от осем до десет часа са нужни на кактуса за да попълни запасите си от влага. След това тези всмукващи коренчета отмират като преди това обаче са заложили в основата си малки пъпчици, така наречените чакащи коренчета. Когато след доста време / нужно на тези чакащи коренчета да узреят / отново се появи влага буквално за час, два кореновата система на кактуса отново се оказва покрита с всмукващи коренчета.  Ако обаче вие поливате кактуса си често и по малко картината става малко по-различна. Първо всмукващите коренчета не успяват да доставят на кактуса нужната му влага защото вие не сте поляли достатъчно. Кактуса остава “ жаден”. На всичко отгоре когато след няколко дена вие отново полеете, чакащите коренчета няма да са “узрели” и съответно няма да се появят всмукващи коренчета. Корените на кактуса ще са във влажна почва, а кактуса ще си е жаден. Незпитата от кактуса влага става идеална среда за развитието на вредни гъби, плесени и други болестотворни организми. В резултат корените започват да гният и вие се сбогувате с любимия си кактус чудейки се как така е изгнил след като го поливате толкова малко.

На края можем да обобщим всичко по-горе казано до няколко основни правила:
Ако искате да имате красиви и здрави Астпрофитуми и да им се радвате дълго време:

1 . Сейте вашите Астрофитуми в максимално водо и въздухо проницаема неутрална, до леко алкална почва.
2. Сейте ги в подходящи по размер саксии.
3. Поставете ги на подходящото за тях място. Орнатум, сениле, коахуилинсе, и нивеум на възможно най-слънчевото място с което разполагате. Слънцето да ги грее по възможност през целия ден. Мириостигмата може да е малко по назад на балкона ви, но също слънцето да я вижда поне няколко часа на ден. За астериаса е достатъчно да е на топло / наистина топло / и светло място. На него му е достатъчно слънцето да го огрява рано сутрин, или малко преди залез за по час, два.
4. Поливайте вашите Астрофитуми обилно, но само след като почвата е изсъхнала напълно. За Астериас и нивеум още няколко дена след това. Поливайте само ако времето е топло, и ако прогнозата е за още три четири топли дни. Ако случайно метереолозите нещо объркат и времето захладнее след като сте поляли е добре да преместите Астрофитума си някъде на топло. Ако се наложи дори принудително отоплявайте до изсъхването на почвата.
5. Зимуват Астрофитумите с напълно сух почвен субстрат, при ниска атмосферна влажност и температури около 12-15 градуса. Светлината не е фактор за успешното презимуване. В известни граници разбира се. Не можете да приберете растението на пълна тъмнина за няколко месеца. 
6. Ако разполагате с достатъчно място вземете си поне по два, три броя от всеки вид, и не се отчайвате ако спазвайки всички правила отвреме на време загубите някое растение. Това се случва и на най-добрите.Случва се и в най – големите ботанически градини. Случва се вероятно и в природата. Всичко си е нормално и в един момент някой от любимите ви кактуси решава че му е дошло времето да ви напусне.Спира да расте, и каквото и да правите след месец, два се налага да го изхвърлите.

Това е в общи линии най-важното. Останалото ще дойде с годините и с натрупания личен опит. Имайте в предвид че все още никой не е научил всичко, и всички заедно постоянно се учим. Добре е обаче освен от своите човек да се учи и от чуждите грешки. Всичко казано по-горе е резултат на моя опит натрупан през годините след не една и две допуснати грешки. Учете се от тях и не ги допускайте.

 Успех в отглеждането на тези толкова интересни, своеобразни и красиви растения.