Спини, мъничко ти завиждам за чудесната разходка, и съжалявам че времето не е било с вас. Към този малко познат край на България аз имам специално отношение защото корените ми са от там. Баща ми е роден в село Ловча разположено в малка котловина затворена между Алиботуш на запад, връх Стъргач на исток,и южните склонове на Пирин от север. На изток е отворена към Гърция и Бяло море. Селото е на самата граница. Браздата е буквално на няколко крачки от последните къщи. Селцето е толкова малко че на времето българските военни дори не знаеха за съществуването му. Когато влизах в казармата ме викаха във военното окръжие да ми се карат че за родно село на баща си съм написал несъществуващо населено място.
Всеки има право на лично мнение, но аз лично не приемам " Възродителни процеси" под каквато и да е форма и отнасящи се както за хора така и за растения, животни и местности.
Планината Славянка се роди по времето на " Голямата екскурзия", когато връх Вихрен стана Бурен, а един от най красивите пирински върхове - Газей стана Войводски. Изобщо цялата планина беше така полългарена че човек да се чуди да се смее или да плаче. Както е казал народа " Насила хубост не става" . Не съм чул някой турист да каже отиваме до Сини връх, или нощувахме в заслона Сини връх. Всеки ще ти каже отиваме към връх Синаница, и нощувахме в заслон Синаница. Има разбира се и примери за успешно преименуване, но то не е станало насила, а е било наложено постепенно и то главно от местното население. Сега вече почти никой не помни че моя любим пирински връх - Полежан някога се казваше Мангър тепе, или Вихрен е бил Елтепе.
Да се върна на Славянка че малко се отплеснах. Старото, и за мен истинското име, на тази малка българска планина е Алиботуш. Името идва от една красива легенда за невъзможната любов между първородната дъщеря на местния Али бей, и един от неговите ратаи, българин, християнин. Като научил за любовта на двамата млади беят поставил условие. Ще даде единствената си дъщеря за жена на българина, но при едно условие. Той да я занесе на ръце до върха на планината без да спира, и без да почива. На пръв поглед трудно но изпълнимо условие, но имало една малка подробност. Трябвало да обуе железни ботуши пълни с огнено гореща разтопена смола. Приел условието ратая. Грабнал девойката на ръце и обут в железните ботуши изкачил планината. Пуснал там нежно любимата, паднал до нея на полянката и издъхнал. Така че турското на пръв поглед име е родено от красива българска легенда от този край. От къде идва името Славянка аз не знам. Някои се опитват да наложат едно компромисно решение като казват че планината е Славянка, а върхът Алиботуш.
Всеки има право на лично мнение. Може някои от по-младите местни хора и да приемат новото име на планината, но за повечето хора от този край, а и за старите планинари тя ще си остане Алиботуш.
Тема: Хоби,Занимания,Развлечение.... (Прочетена 75551 пъти)
