Предлагам тук да споделяме всевъзможни технически пособия и приспособления, които внедряваме в полза на хобито си.
Аз ще споделя развитието на семколюпилника ми през последните 3 години. Дали в момента сеем или не - няма значение, защото както са казали древните прабългари -
"Човек и добре да живее, един ден го хваща крастата да сее семки"... може и да беше древна епикурейска поговорка- не съм много сигурен
А, за да го прави през заспалият зимен сезон му е нужна някаква техническа окомплектовка откъм светлина и топлина.
Версия 1.0. Първият люпилник направих в стария ми неизползван с години 70 литров аквариум (собствено производство залепен със санитарен вместо с нормален силиокон, но това не пречеше на рибите- поне не ми казаха нищо). Капак обаче нямах и след ровене по всевъзможни акваристични форуми се натъкнах на информацията за листовете разпенено ПВЦ, които много лесно се режат с макетно ножче и лепят с лепило. Имат малкото неудобство, че при големи дължини се деформират и огъват, ако имат носеща функция особено и под въздействието на топлина, но лесно заобиколих това неудобство, като си взех по дебелки 5 мм листове и също така направих тесни лентички- разпорки от същият материал с които облепих и подсилих конструкцията на възлови места, които биха били уязвими на деформация. Разбира се бях си направил чертежа и знаех какво ще правя още преди да купя листа ПВЦ. В капака разположих две китайски шини за пури 60 см, а пурите бяха на Силвания моделът Гро Лукс. Облепих аквариума отдолу и от трите страни с листи стиропор с дебелина 2 см. Само лицевата стена бях оставил необлепена за да мога да наблюдавам какво става вътре.
Версия 1.1. След запускане на семколюпа констатирах, че температурите трудно минават 22 градуса даже и при денонощно светене, а при спиране на осветеността за 2-3 часа температурата спадаше до стайната- около 17-18 градуса и всичко ставаше в конденз и вода. Това хич не беше благоприятно за семеначетата и същевременно много благоприятно за плесени и други мухоморки. Споделяйки пробемът си в Кактус Булгарикус, получих съвети да облепя отвсякъде дори и отпред със сиропор. Имаше и още една възможност за корекция - поради прекомерната дълбочина на аквариума ми
(на горките бети навремето им се вземаше здарвето да изкачат баира та само си кибичеха горе) и отдалечеността на дъното от капака с осветелението се получаваше прекалено голям обем, който нямаше как да се затопли, в същото време и осветеността щеше да бъде неефективна при тези близо 40 см до нивото на посева. Затова повдигнах нивото с лист стиропор качен върху няколко колони пак изрязани от стиропор, залепих стиропр и на лицевата страна до нивото на повдигнатия под. Така получих един сравнително малък (около 3 пъти по- малък обем) който беше сравнително добре изолиран и приближен до осветлението, което беше и отопление.
Версия 1.2. С идването на пролетта темпреатурите се покачваха прекомерно и затова пробих два срещуположни отвора в капака сложих им рехава марличка веместо някаква мрежичка протов приток на прах и гадни мушиици
(от ония ситните, черни и проклети, въдещи се от холандските торфени боклуци) и закрепих на единият отвор едно вентилаточре за охлаждане на компютърни карантии. Всичко се запускаше /или не/ по лично осмотрение и само ръчно.
Версия 2.0. След няколко почиствания и дезинфекция с агресивни препарати стиропорът сдаде багажа, отделно тия китайски шини с кучата марка Вито гърмяха като пуканки- може би на година по 3-4, че и 5 се налгаше да купувам и макар да бяха по 5-6 лв парчето беше ми омръзнало всичко това, а и така или иначе исках да си направя нещо по- добро отколкото пригоденият на люпилник аквариум и така полека лека измъдрих, че трябва да си направя специализиран люпилник. Този път матреиалът за изработката беше останали ми парчета от предходно майсторене - плоскости ламиниран паркет. Височината на конструкцията е само 16 см, като при поставяне на кутийските със семки разтоянието от лампите до семенцата/семеначетата е на по- малко от 10 см. Направих предно плъзгащо се прозорче от стъкло, а осветлението, което отново щях да ползвам и като топлинен източник, този път бе цяло осветително тяло за две пури с вградени отражатели(такива се закачат по таваните в офисите, но обикновено са за 4 пури) и малко досадно бръмчащи карантии, като стартери и дросели разположени вътре в тялото, но поне с по- дълъг живот и по- стабилно напрежение от "пуканките на Вито", а и цената на едно такова тяло е колкото 4 китайски шини 22-25 лв. - много по- евтино излиза всъщност отколкото да се зароби човек с китайските еднодневки. Направих и малко вентилационно отворче в единият край на който бе предвидено да сложа същото вентилаточрче от предният люпилник когато му дойде времето да охлаждам и да пускам течение.
Но с този първи модел на вторият ми люпилник имах най- уажсните резултати от люпенето на семки. Мислех си че сигурно са ми пробутали само стари семки и затова кълняемостта е толкова ужасяващо никаква, но със сигурност пречка е оказала и прекалено високата температура, която не направих опит да намаля и често оставях преосветено и преотоплено- примерно 16-18 часа светене и температури до 35-37 градуса. Направо си ги препичах.
Версия 2.1. Реших, че след като аз съм толкова немърлив и не контролирам правилно тепературата и времето за осветеност, то трябва да възложа тази важна задача на някои по- интелигентни и по- отговорни от мен същества- джаджите
Взех си електронен седмично програмируем таймер и един треморегулатор, който в корпуса си има две независими едно от друго терморелета. Първо настроих таймера да се включва ежедневно от 7:30 до 23:30 с обедна почивка от един час и след това вързах и настроих едното реле да изключва освтелението при достигане на 32 грауса и да включи отново, след като температурата падне до 26 грауса. Тъй като захранването за осветителното тяло минава и през електронният таймер, който вечер изключва, то против нощното прекометно охлаждане приспособих второто реле да е свързано с една крушка за нощна лампа от 25 вата с нажежаема жичка и когато температурата падне под 19 градуса тази крушка просветва и примигва по малко колкото да затопли леко въздуха. На мястото на крушката след някой месец ще вържа вентилаторчето и съответно ще го настроя да се включва при достигане на определена тепмература. Засега от дажджите съм доволен, от семките не толкова, но повечето са стари останали незасяти от предната година.
[img]http://a8.sphotos.ak.fbcdn.net/hphotos-ak-ash4/396009_2232657194385_1786565418_1537939_919222648_n.jpg">>
Както се вижда, сандъка сглобен от парчетии и доуплътнен със силикон по фугите, няма дoбър вънжен вид
(даже един захабен 15 годишен контакт за монтаж на открито съм му накачулил), но отвътре си е чистичко и лъскавичко- като за снимка... само че и за снимка не става много, защото лампите порозовяват всичко живо вътре... макар едната Гро Лукс да е сменена с обикновена българска пура светеща в наситено синьо. А, имам сбутана в единия край и една УВ миниатюрна лампичка, но тя ще е за едни други експерименти по- нататък.