Врагът кактусов не спи!

[scleri]

Галине, така е. При повечето от "трудните" и "невъзможните", нещата се случват въпреки всички хвърлени по тях грижи и химии. Но, според мен е въпрос на итерации и фина настройка на условията на отглеждане у нас, за да има един любител успех с тях. Иначе, да - режеш, лепиш и забравяш. Но, аз съм привърженик на отглеждането на цели кактуси, не на горни половинки. Не критикувам (обещах) ашладисването. Мен ме кефи да напипам потребностите на растението като целокупен организъм, не просто да съзерцавам надземната му част и да се абстрахирам за сметка на какво е това, което съзерцавам. Със сигурност имам още много да губя, но пък удоволствието от успеха е истинско щастие!

Без да заемам позицията на последна инстанция не мога да се здържа да не напиша и аз няколко думи.

Има на тоя свят трудности преодоляването на които носи удовлетворение и показва умения по-високи от тези на повечето колеги. Има обаче за съжаление и непреудолими препятствия които е по-добре да заобиколиш вместо цял живот да се опитваш да прескочиш. 
През моя балкон минаха горе долу дузина видове които не успях да закрепя въпреки всички усилия които положих. Вариянтите бяха два. Или подложка, или просто да ги нямам в колекцията. Тъй като и аз не съм фен ашламите на тези трънчета сега им се радвам само на снимка. Е признавам си от време на време се изкушавам да опитам, но след поредния неуспех отново се убеждавам че не всичко на тоя свят е възможно. Та мисълта ми е че има достатъчно трудни за отглеждане видове за които човек може да се грижи, но има и такива които просто не стават. Всъщност може и да стане но не и на балкона, а в специално изградена инсталация имитираща условията в местообитанията им. Това ще е по-скоро научен експеримент, а не любителско хоби. 

[kle4o]

Здрасти Scleri,
съгласен съм с теб.
Какъв късмет , че няма класация на успелите да "оцелеят/отгледат" някой по-специален трън в най-шантави условия.
Класации няма, но претенции има и ще има....Японците са номер 1!
Щом човек е в състояние да се радва и на нещо такова, защо не?
За вярващите по принцип важи веригата - многообразието поражда съзерцание, то поражда предпочитание, то пък искане, то пък стремеж, осъществяването на който носи радост.....
За следващите истината по книга, нещата са по-други - диалектика, авторитет, експеримент, спор, значимост.....
Всеки може да събира кактуси поради всякакви мотиви, следователно и резултатите ще са различни, което мисля, че е хубаво - повече щастливи хора, по-малко завист и простотия.

[exotica]

Между нас е Clement. Виждали сте, споделя чудесни снимки какво може и прави. Според мен в кактусчийството у нас всичко е възможно без лаборатории и симулатори. И също така съм убеден, че при много от "трудните" и "невъзможните", первазните и балконските условия са много по-подходящи от оранжерийните, стига наистина да се познават растенията и техните навици и нужди. Към това се стремя.
А, то, че врагът не спи… си остава самата истина… 

[scleri]

Здрасти Андро.

Съгласен съм с теб че балконските условия са по-добри до толкова до колкото осигуряват непрекъснат достъп на свеж въздух. От друга страна температури над петдесет градуса които са нормални за една оранжерия през лятото създават условия в които патогенните микроорганизми не могат, или виреят трудно, а това си е голям плюс при отглеждането на " трудни " трънчета.
 
 Когато говорим за " невъзможни " за нашите условия кактуси ние / или поне аз / не влагам буквалния смисъл на думата.
На моята тераса има няколко трънчета / два, три Ферокактуса и един Астрофитум орнатум / останали от първата ми колекция. Това са растения на над двайсет и пет години. Отгледани от мен от семеначета сега всяко лято ме радват с цветове.  Когато говоря за " невъзможни" кактуси имам в предвид невъзможноста видове класифицирани като такива да оцелеят толкова години. Имал съм и Тумия папираканта, имал съм и други Склерокактуси на собствен корен. И те са се задържали пре мен не седмица, две, а две,три години. Рано или късно обаче идва лошия момент. Подухне ветрец от неподходяща посока, довее някой мицел на плесен, или някаква злотворна бактерия срещу която трънчето няма имунитет. Свари го не в идеална кондиция, и след ден, два то отпътува за кактусовия рай.
Преди години четох някъде интервю с един руснак, ленинградчанин, който се беше прочул като най-добрия с Дискокактусите. При него те вирееха на собствен корен, което за условията на Ленинград си е наистина постижение. Когато журналиста му зададе въпроса как постига това той беше достатъчно искрен да отговори че има постоянно в колекцията си представители на почти всички видове от този род защото постоянно сее. Във всеки един момент той има в колекцията си по няколко броя от всеки вид, но освен това има и едно, дву, три, и т.н годишни семеначета с които попълва загубите в колекцията. Това също е вариянт да имаш колекция от " невъзможни " видове но. Има едно сериозно но. Повечето, ако ли не всички,  " невъзможни " видове растат бавно. Ако пуснат пет, шест нови ареола в годината това вече е постижение.  За да покажат пълната си красота им трябват поне петнайсетина и дори повече години. Петнайсет години на собствен корен за Педиокактус силери например е задача постижима само в родината му. Дори не близко до нея. Поне аз така мисля. Иначе не е проблем човек да го има за две, три години и след това да си вземе друг. Така постоянно ще има "невъзможен " кактус на собствен корен.  За съжаление какъв е точно този кактус ще си личи само по табелката, а не по външния му вид.   

[exotica]

Егото ме натиска да кажа нещо на въпреки, но сърцето ми казва да се съглася.
Наистина, едва отскоро съм се захванал с опознаването и отглеждането на тези трънчета. Напълно съм съгласен, че 3 години не е никакъв опит. Но, пък е добро начало. Достатъчно мотивиращо, за да продължавам.
И, понеже егото силно ме разръчка, да споделя по отворената дума, че Pediocactus sileri завърши този сезон с 10 нови ареоли. Дано не са последните в живота му. Пу-пу!
18.02.2012 и 03.06.2012:
 
Апропо, много по-добро постижение от Astrophytum asterias, например, с 3 ареоли за 3 години - едно наистина проклето растение - може би най-проблемното като вид в сбирката ми.
Но, това май съвсем излезе от темата… 

[kalinaalena]

И аз малко извън темата...при мен астериасите се чувстват много добре, последните 2 дребосъка получих месец май миналата година от поръчката до  Свобода, обикновения беше 3см., сега е вече 5,5 и цъфти от пролетта.Нудума е малко по-бавен,наддал е само1,5см за 1-а година.Зимата изкараха на топличко, с редки овлажнявания на почвата.Та за мен астериасите са лесни, стига да не ми ги задигнат гълъбите от терасата.


Имам един ехиномастус, румънче, което дойде с размери 1-1.5см., с две коренчета по сантиметър дълги.Беше последната поръчка миналата есен.Оставих го на топло, още е на прозореца,зад стъклото, много внимателно го поливам и вече е 2,5-3см. Бързо порасна, но проблемите с тях възниквали след четвъртата година.Ако можех, щях да го сложа на подложка, много ще ме е яд, ако го загубя.

[kle4o]

Всяка среда съдържа в себе си различни плюсове и минуси.
За нашите условия грамотно отглеждане в оранжерия води много по-лесно до успех от грамотно такова на балкон.
Всеки може да види какво правят чехите например.....
Хубаво е да се прави разлика между успех (живо е), успех (расте), успех (цъфти) и успех (изглежда добре).

[kalinaalena]

...

[SPINY]

Интересна дискусия сте заформили тука . Наистина я чета с интерес !   Естетиката обикновено е универсална , но и там си имаме индивидуалните погледи , пречупени през собствената ни призма.
Чехите /и не само те/ имат невероятно красиви ехиномастуси !!!! Факт , който едва ли някой би отрекъл. Те всички са присадки . И следва разликата в призмата - едни ще кажат :`Е , и какво от това ! Нали изглеждат божествено ! Това е важно !`.   Други/сред,които и аз/ ще кажат :`Божествено, божествено , ама са на присадки !`.
Дали компромиса , който правим с присадката и водещ до страхотен външен вид на кактуса е в състояние да удовлетвори и задоволи напълно усета ни за красиво или все нещо ще ни `човърка`отвътре и удовлетворението няма да е пълно ? Е , това си е строго индивидуално - зависи си от човека. И тъй като аз мога да говоря само за себе си ще отговоря така :  Да имам подобен `чешки`ехиномастус би било голяма привилегия за мен и сигурно щях да се фукам с него наляво и надясно , само че факта , че това ехиномастутче си е живо хрантутниче ще ми е постоянно в главата и няма да ми дава мира. Аз си имам няколко ехиномастуси - дребосъци , едва растящи на собствен корен. Те никога няма да станат като чешките и едва някога ще взема да се хваля с тях. Има и голяма вероятност след известно време да ги загубя. Само , че  аз тях си ги харесвам . Може да са неугледни , но пък са с `характер`!  
Колкото и смешно да изглежда  при  много кактуси аз ценя `характера` . Факта , че успяват да са живи на собствен корен сам по себе си ми е много по-ценен и ми носи повече удовлетворение и напълно компенсира недотам бляскавият им хабитус.  Т.е. ако ми предложат готин ехиномастус чехите аз няма да откажа и дори ще предизвиквам доста завистливи погледи наоколо , но вътрешно ще си се кефя на моя дребосък мъчещ се да оцелее на собственото си коренче. Пак повтарям - това си е лично мое усещане ! Не го натрапвам на никого , а и това няма как да стане 

[exotica]

И аз малко извън темата...при мен астериасите се чувстват много добре…

Сигурен съм, че не е само при теб! И съм сигурен, че само при мен тоя упорит и вироглав тексаски кретен ще прави всичко възможно да ме вбесява (от кретения, дори не ще да умре)…

Имам един ехиномастус… Ако можех, щях да го сложа на подложка, много ще ме е яд, ако го загубя.

unguispinus var. durangensis - този е от "лесните" - гледаш го наравно с анцистро- и гландули- и без много вода.

[kalinaalena]

Благодаря Андрей,
Ако знаеш само как се пържат на директно слънце анцистротота, ехиномастусът е твърде млад за такъв режим, но догодина ще го направя.
Подозирам, че ме хваща по-упорития щам на кактусовия вирус, наречен  "на собствен корен" и за това сте виновни вие.

[scleri]

.


Доста изписахме по темата, но аз не се отказвам да се опитам да ви убедя че в някои случаи присадката е по-добрия избор.  Мисля че доста профанизирахме отглеждането на кактус на присадка. Създадохме впечатление че качването на един кактус на подложка премахва всички проблеми, и е само въпрос на време за да имаш елитен изложбен екземпляр. Само че това далеч не е така. Вижте долните две снимки. И двете са на Склерокактус спиносиор. И двете растения са на подложка но.... И най- босият в областа на кактусите ще каже че има огромна разлика в това как изглеждат двете растения.  За това си мисля че присадките все пак не трябва да се отричат напълно. Има една група / може би дузина, дузина и половина видове / за които според мен присадката просто е задължителна. При тях предизвикателството е не просто да ги опазиш живи, а да им дадеш възможност да покажат напълно заложената в гените им красота. Подложката в случая не улеснява нещата, а само дава възможност растението да оцелее. От там нататък всичко е въпрос на майсторлъка  на собственика на растението. Предизвикателството и удовлетворението не е по-малко от това да опазиш растението живо / макар и трудно опознаваемо /  на собствен корен.
Има разбира се и голяма група кактуси / Блосфелдии, Ацтекиуми, някои едроцветни Мамиларии, и т.н. / чиито отглеждане на собствен корен не разваля външният им вид, и в същото време е показател за майстроството, и повод за гордост  на собственика им. 

[scleri]

Не знам защо тая тема / за ашладисаните кактуси / ми стана някак интересна за това ще ви досаждам още малко.
Ще ви покажа две три годишни семеначета от Ехинокактус полицефалус без да коментирам повече нищо. Само ще ви кажа че и двете са на качени на подложка.  Признайте дали щяхте да познаете че са на подложка ако не ви бях казал.  Ето ги и снимките :

















А това е снимка от преди три години. Да видите как е направена присадката която сега вече е незабележима. Полицефалуса е " залепен " върху семеначе от Ферокактус. Нарочно е избран Ферокактус, а не класическия Ериоцереус жусберти, някой Ехинопсис или Миртилокактус. Целта е подложката да не е прекалено " помпаща" и да влияе минимално на растежа, а от там и на външния вид на присадения кактус.

[exotica]

Един наш съмишленик от Англия, въпреки великолепните условия в страната си за кактуси , отглежда "невъзможни" трънчета и то много далеч от "ръба на оцеляването". Ето един от семенаците му:


Echinocactus polycephalus ssp. polycephalus © Ian Nartowicz

Едно, според мен, напълно щастливо на свой корен растение, което просто се отглежда както трябва. В обикновена оранжерийка, без хай-тек, само със спазване на изискванията на вида за покой/растеж/вода/суша…

[kle4o]

Хубаво е човек да си разширява хоризонта и да има разнообразие.
Ще противореча на spiny, но мисля, че няма универсална естетика, а всичко е или индивидуално, или модерно, или глобално.
Всеки избира, като е повлиян или принуден от средата.
Аз гледам от 20 год. страхотни кристати и присадки при Рангел, но едва в последните години "допуснах" такива и при мен.
По рано нямах почти никакви стълбовидни с потенциал за големи височини, сега имам отношение и към третото измерение.
Разбира се, от значение е и нарасналия достъп до добри контакти и съответните им възможности.
По-важно е друго - ако групи любители мислят позитивно, то такива дискусии имат положителен ефект и върху хобито и върху хората. Който не е в мир със себе си, завижда и съответно не може да е полезен.
Навремето писах в другия.... форум, че основа на добрата комуникация е неутралния терен.
У нас няма как да стане...