Ще дам един пример от преди доста години.
В предишния клуб по-опитен в присадките кактусар показва тънкости на няколко по-неопитни. И така - взимаме остър скалпел или бръснарско ножче. Поради липса на такова в момента ще режем с каквото ни падне. Дезинфекцираме със спирт. Такъв нямаме, затова импровизираме с вода. Стягаме с ластици и прочее. Иска ли някой да си заплюе трънчето? А, не! Никой не иска. Само Тони Рикевски. След няколко дена се вижда, че присадката е успешна. Тони си прибира присадката.
От горепосоченото дали може да се извади заключението, че е мит да се дезинфекцира инструмента? Явно според някои ще може.
Друг пример.
Приятели кактусари, заразени от модата да качват щяло и нещяло на подложки започват да лепят. Аз споделям с тях своя опит, но те не слушат. Режат подложката ниско, където проводящата тъкан е много твърда, не правят фаски нито на нея, нито на присаждания кактус, не се стремят да целят двете проводящи, почти не осъществяват натиск за прилепване. И въпреки всичко процентът на успеваемост беше почти 100. Моите съвети висяха във въздуха, защото "когато фактите говорят и боговете мълчат". Но мина година-две, начинът на работа остана непроменен, късметът на начинаещия изчезна и в момента процентът на успеваемост рязко обърна своята посока.