Снимки

[Schmidt]

Echinomastus laui


Mammillaria wagneriana


Coryphanhta tripugionacantha


Coryphantha kracikii

[7george]

Mammillaria wagneriana

Както и при другите растения: специална селекция с голям бодил. 

[Schmidt]

Не е селекция, а е форма с локалитет от SB с много тъмен и сравнително дълъг централен бодил.По различна от типичните за вида .

[kalinaalena]

Често ми се случва да намеря увехнали цветове, имам кактуси,  които все още не съм успяла да видя цъфнали.На някои, например lobivia jajoana, цветът е отворен при нормално топло и слънчево време не повече от 2-3 часа. И се ядосвам, разбира се.
Затова  цветовете на Parodia leninghausii brevispina, ме изненадаха много приятно, не се затвориха  дотук три денонощия и половина.


И да попитам има ли вероятност да направи семена?

[Schmidt]

Лобивиите и ехинопсисите са с най -нетрайните цветове ,дискокактусите също.Най-трайни са цветове на  бразиликактусите ,които издържат над 20 дни отворени.Eriocactus leninghausii - има  доста трайни цветове издържат поне 5-6 дни отворени.Също така се самоопрашват и връзват семена.Само незнам това да не е  култивар и дали също се се самоопраши.Предполагам знаеш ,че този кактус си скосява върхът по посока на слънцето и не трябва да се върти и да се изправя, защото  иначе няма да цъфти.

[kalinaalena]

Благодаря за отговора.
Имам Parodia magnifica, за която спазвам правилото да не въртя безразборно, но за тази  Parodia leninghausii brevispina определено не съм го правила.Не знаех , че е еriocactus. , защото е купен от цветарски магазин и съответно без табелка.Вероятно това е причината да не цъфти толкова години.
А за бразиликактусите съм го забелязала и аз, може би защото цветчетата му са по-твърди, наподобяват изкуствени.

[SPINY]

Чуден цвят !  На мен ми изглежда по-голям от този на нормалната ленингхауси. Leninghausi вероятно има няколко разновидности - спомням си че Kle4o беше показал вариетет с по-дълъг бодил /longispinus/. Това са си много красиви растения , особено по-възрастните екземпляри /Schmidt знае най-добре  / А иначе към бившия род Eriocactus спадат/ха leninghausii , magnificus , claviceps , schumannianus ... За тях се сещам в момента. Всички те имат сходен хабитус и изглеждат по-различно от пародиите. Ама нали сега всичко е пародия 

[Schmidt]

Ериокактусите всички сега  англичаните ги набутаха  в род Parodia.Магнификуса също.Той не се самоопрашва и не връзва  семена.Не приемам тези обединения и не се придържам към тях.В Е

[Schmidt]

В Европа почти никои голям производител не  ползва тези" нови" имена.Бразиликактусите  и нотокактусите също са причислени към  род Пародиа .Цветът на  Ленингхаузии е даста голям  при мен е около 7 -8 см.

[Cephalius]

Не само големите производители на кактуси не ползват обединителното Parodia.
Общо взето тесните специалисти на род Notocactus продължават да се придържат към това название, като в него включват няколко подрода обхващащи бившите Brasilicactus, Eriocactus, Wiginsia(Malacocarpus), Brasiliparodia.

Ето един добър материал по темата от специалист. На немски е.
http://www.notocactus.net/pdf/dokua1.pdf

[hindo]

Ето още един самоопрашващ се Ленингхаузи или една ако ще е Пародия.

[John Stalker]

Ериокактусите всички сега  англичаните ги набутаха  в род Parodia.Магнификуса също.Той не се самоопрашва и не връзва  семена.Не приемам тези обединения и не се придържам към тях.В Е

Всъщност кой приема или отхвърля името на даден кактус? 

[Schmidt]

 Аз не ги приемам и 90% от колекционерите  в Европа и у нас.(Англия не е Европа )

[hindo]

Дали признаваме или не отделните автори на класификации на кактусите не е важно. Трябва да ги изучаваме за да можем да се разбираме помежду си. А те нека си пишат научните трудове и да продължават да спорят.

[Cephalius]

Класификациите стават проблем, когато систематиците пишат без да контактуват достатъчно с хората на терен и специалистите по съответните родове/видове. Сещам се за Н.Тейлър. Докато още беше в Кю издаде монография за род мелокактус, като едно от твърденията му бе, че Melocactus actinacanthus e просто синоним на Melocactus matanzanus. Години по-късно бе поканен в Куба на симпозиум за кубинските кактуси и трябваше да приеме, че е сбъркал. М.аctinacanthus  визуално е много сходен на matanzanus, но е и добре отличим, стига да се познават двата вида.

Интересно е и да се наблюдава еволюцията на систематиката.
В началото водещо е било визията на растението.
По късно започва систематизиране на основа морфология на цвета
Последва систематизиране на основа морфология на семената.
Сега е актуално пресистематизиране на основа ДНК анализи.

Имайки предвид, че все още сме в началото на огромна вселена от неизвестни каквата предлагат изследанията на ДНК, можем да прогнозираме в бъдеще нови и нови систематики. Хънт е просто един етап. Нито прекаленото диференциране и съчиняване на видове е правилно, нито прекаленото изсипване на добре отличими растения в обща торба.