На няколко пъти Джони набляга че за да се постигне сходство в добрите резултати трябва да има и сходство в изходните материали, но като че ли останалите не подхващат темата. Според мен това е невъзможно. Дори двама любители да използват една и съща листовка събрана по едно и също време от едно и също място няма никаква гаранция че ще постигнат едни и същи резултати. Причината е че за да се стигне до крайния резултат влияние оказват още един куп други фактори. Съвкупността е толкова сложна че не може да се симулира на компютър. Правени са такива опити. Само тъпия човешки мозък може да обработи такова количество взаимно несвързани данни, и да извлече резултат нямаш нищо общо с нито един от изходните параметри. И това извличане на крайния резултат не е е на базата на логични взаимовръзки, а на нещо абстрактно наречено човешки опит. Дори ако двама любители отглеждат кактусите си, независимо един от друг, в една и съща оранжерия сяти в един и същ почвен субстрат, и поливани с една и съща вода резултатите пак ще са различни. Заради различния опит на базата на който интерпретират изходните данни. Тоест и най-добрата листовка попаднала в неопитни ръце най-вероятно ще даде по-лоши резултати от най-скапаната такава, но при човек дето знае / по скоро усеща / във всеки един момент от какво се нуждаят трънчетата му.
За това мисля че се отделя прекалено голямо внимание на това има ли полза от листовката или не. Ето всички говорите за букова листовка. В дебелите книги тя се препоръчва като най-добра. Само че около мен букови гори няма. Спини спомена че в района на връх Аида има, ама на мен ми идва далеч, и дали заради липса на време или заради мързел аз ползвам дъбова листовка. Целият парк Кенана е една голяма дъбова гора, а аз живея на сто метра от там. В книгите пише че дъбовата листовка е най-лошата заради танините и дъбилните вещества които се съдържат в дъбовите листа. Листата може и да съдържат, но след година, две гниене дъждовете и снега отмиват голяма част, ако ли не всички вредности. Поне така твърдят моите кактуси. По-голямата част от това което се продава за листовка по цветарските магазини всъщност е компостирана слама, талаш и други дървесни отпадъци с добавка на известно количество торф, и перлит. Въпреки това върши чудесна работа на бабите които отглеждат цветята си само в купешка почва.
С целия куп думи които изписах искам да кажа че кактусите общо взето са толерантни създания / по-голямата част от тях/. От моя личен опит най-малко толерантни към режима на поливане в съчетание с температурата на въздуха, и най-много толерантни към състава на почвения субстрат. Стига да не стига до някакви крайности .
Р.р- И още нещо. За повече от четвърт век кактусарство никога не съм изварявал, препичал или дезинфектирал по какъвто и да е начин събраната листовка. С изключение на малки количества при сеитбата. Само че не я ползвам веднага след събирането и, а и давам да отлежи в завързан найлонов чувал на слънце от месец до няколко месеца. В зависимост от това кога съм я събрал и кога ще имам нужда от нея. За това време плевелните семенца поникват. Скубя и това е. На вредни гъби и плесени не съм попадал. Може да е заради танина и дъбилните вещества. Не знам.