Кактус БГ
КАКТУСИ => Класификация => Темата е започната от: 7george в Февруари 13, 2015, 03:17:16 am
-
Интересно:
• Conclusions: The use of evolutionary labile floral traits and growth habit has led to nonnatural classifications. Taxonomic realignments are required, but further study of less evolutionary labile traits suitable for circumscribing genera are needed. Surprisingly, polyploidy seems infrequent in the Echinopsis alliance and hybridization may thus be of minor relevance in the evolution of this clade.
SCHLUMPBERGER AND RENNER—PHYLOGENETICS OF ECHINOPSIS (CACTACEAE) (http://www.amjbot.org/content/99/8/1335.full.pdf+html)
A monophyletic Echinopsis would need to include Acanthocalycium Backeb., Arthrocereus A.Berger, Cephalocleistocactus F.Ritter, Cleistocactus Lem. (including Borzicactus Riccob.), Denmoza Britton & Rose, Espostoa Britton & Rose (including Vatricania Backeb.), Haageocereus Backeb., Harrisia Britton, Matucana Britton & Rose, Mila Britton & Rose, Oreocereus (A.Berger) Riccob., Oroya Britton & Rose, Pygmaeocereus H.Johnson & Backeb., Rauhocereus Backeb., Samaipaticereus Cárdenas, Weberbauerocereus Backeb., and Yungasocereus F.Ritter, all of which are part of a well-supported clade (100% bootstrap support) interspersed with species of Echinopsis ( Fig. 1A, B ). Species previously assigned to Lobivia , i.e., species with diurnal fl owers, Trichocereus , i.e., columnar species, or Echinopsis s.str., i.e., globular species with funnel-shaped fl owers of nocturnal anthesis, do not form clades. The genera Espostoa , Cleistocactus s.l. (i.e., sensu Hunt, 1999 , 2006 ) and Matucana are polyphyletic ( Fig. 1 ), and Acanthocalycium is paraphyletic since Echinopsis leucantha is embedded among its species. Our sampling also reveals a few taxonomic problems at the species level: thus, E. aurea is polyphyletic, with the isolated northernmost form ( E. aurea var. callochrysea ) close to E. tubiflora .
-
Аз от систематика много не разбирам и не съм се занимавал с такава.
Обаче постоянната смяна на имената и на видовете растения, на базата на новооткрити родствени връзки, нови по-задълбочени методи и подходи, ми се вижда неоправдана. Растението не знае как се казва и не му пука, а учените спорят за това, как трябва да му се вика. И винаги ще останат хора на различни мнения в зависимост от това, кое се смята за по-важно и кое се взима под внимание на по-първо място. За систематиката и номенклатурата на видовете говоря, за възприетите им названия.
Не може ли просто по една таблица, показваща близкато родство на този или онзи вид с другите, според този или друг автор, тия или ония изследвания. Който иска да я чете и оспорва, взима под внимание. Но названието да си остане постоянно и окончателно вовеки-веков. Не не може - явно систематиците си търсят и намират работа постоянно.
-
Joro,Roda Echinopsis ima nqkolko razdeli na rodove v taksonomija i sistematika e: Lobivia,Pseudolobivia,Trichocereus,Acanthocalycium i dr.
-
Joro,Roda Echinopsis ima nqkolko razdeli na rodove v taksonomija i sistematika e: Lobivia,Pseudolobivia,Trichocereus,Acanthocalycium i dr.
Да де, ама учените-търсачи на истината, не мирясват и продължават да обединяват още видове към тая група, или са склонни да я раздробят на още по-дребни родове, за да бъдела тя, или всяка една , с единен или монофилетичен произход, от един общ прародител така да се каже. Независимо от това, ченякога род Ехинопсис е формулиран само по морфорогични и/или екологични признаци.
За мене е важно, като си говорим с латински названия да знаем за кое растение иде реч, а каква е истината и механизмите за произхода им, това е нещо, за което винаги ще има различни мнения.
-
Когато истината е основана на обективни факти, то не би трябвало да бъде обект на мнения. От друга страна се наблюдава една тенденция сред нас българите, да имаме мнение за всичко и всеки, дори и за неща с които все още сме на "Вие". Характерно за сънародниците ни е, че изказването на мнения(по възможност винаги в контра), се е превърнало в нещо като национален спорт. Но да излезем от родните географски ширини.
В случая публикацията коректно представя резултати от научно изследване(обективни факти) без да предлага и налага систематика. Но пък публикацията и подобни на нея ще са основа за разработки по таксономия и систематика на хора като Хънт, Тейлър, Лоде и др. Те са тези които предлагат обединяване или разделяне на родове. Всъщност нещата тепърва ще претърпят промени, защото ботаниците едва съвсем леко са разтворили вратата към необятното поле на генетиката.
Живеем в интересни времена. :)
-
(y) 1+
-
Здравей, Cephalius!
Пишеш: - "Когато истината е основана на обективни факти, то не би трябвало да бъде обект на мнения."
Нали би трябвало да е ясно, че фактите не са истина, а само факти?!
Няма нищо обективно в тях - знаят го както народната мъдрост - "Каквото повикало, такова отвърнало", така и физиците на Колайдера, които наскоро потвърдиха, че има пряка връзка между това как питат експериментално и отговорите на Природата. Каквото осветиш с фенерчето(ти избираш какво да е то), това виждаш, нищо друго.
Кой как пита и тълкува, успява ли да убеди някого и кого е друга бира. Затова хората спорят - едни "вярват" на едно, други на друго.
Нали живяхме дълго под светлината на Единствената и какво стана?
Обобщения от типа - "българите са такива, или онакива" не носят никаква полза за мислещите хора, а помагат да се опростят нещата и са догматични по същината си. По-възрастните знаем що е Диамат...
За форума на Джони е добре да има "наука", хоби и обща част, но кое преобладава към момента и възможно ли е друго?
-
Въпроса не е в резултатите, а в тяхното тълкование. Оказва се, че и генетичните маркери, и морфологичните и екологични признаци са доста близки у всички изследвани групи ехинопсиси, клейстокактуси, вебербауероцереуси и тнт. все-още доста родствени си едни на други кактуси. Щото са се разделили като таксони само 6 - 7 милиона години назад или там някъде. Та, по генетични признаци само е трудно да се премине към нова класификация. Тя, съвременната генетика смята 90% от гените в геномите за "баласт", щото дефакто не знае за какво служат те, не знае механизма им на действие.
A new generic
classifi cation of the Trichocereeae now requires finding morphological characters sufficiently conservative for distinguishing larger groups of species. Seed morphology and growth form, perhaps in combination, seem promising starting points.
Та в края даже авторите на тая статия даже предлагат да се търсят морфологични маркери за усъвършенстване на класификацията, щото генетичните даже не дават достатъчно инфо за разграничаването или уподобяването им.
Систематици, да не мислите че някое военно училище или друга школа ги произвежда такива специалисти? Няма такава специалност в университетите. Не, всеки на който му публикуват статия или други трудове в тая област, става систематик. И който има мераци и планове да работи в тая област естествено.
Пойнта ми е, ча начина на изразяването на родство между видовете кактуси, се изразява само в смяната на техните имена, което, мене ако питате, не би трябвало да е законно даже. Що не вземат да разчупят и тая научна догма и не измислят нов начин за изразяване на родството между видовете, щом се пишат такива новатори. Явно не са - гледат си интереса: ще напишат някоя нова книга на основата на тия или ония данни, ще я продават и тнт. Докато не излезе следващата (поредна истина), на базата на по-новите данни. :)
Иначе статията си носи и доста полезно инфо - примерно, че признаците дневни или нощни цветове (съответно опрашители), хабитус колоновиден или приземен, броя хромозоми и някои други не са толкова важни и могат да възникнат в коя да е група видове кактуси по нарзлично време. Както и това, че тия признаци не са толкова важни и определящи за систематиката.
-
Когато съм се родил / открили са ме моите родители / са ми дали име. След това в училище аз съм бил в една група с други деца на общия признак че сме ученици. След това попаднах в друга група с членовете на която ме обединяваше факта че носихме пушки. След две години ме класифицираха в друга група с общо име - студенти. И така през живота си съм попадал в много класификационни групи на базата на някакъв общ признак, но винаги съм си оставал с едно и също име.
В резултат на тези разсъждения в умната ми глава се породи въпроса - Какво, аджеба, пречи на откривателя да даде на новооткритото трънче едно постоянно име, а след това разните кабинетни специалисти да си го класифицират по този или по онзи признак в тази или онази група / разбирай род /. Всеки както му е угодно. Но когато аз, или някой от останалите милиони любители на трънчетата кажа / примерно / нигрихорида веснерева ще знаем че иде реч за точно определено трънче открито от Веснер. А дали то е Неопортерия, Ериосице, Хоридокактус, или каквото още там се сетите да вълнува само любителите на систематичните науки. Ама не може. Защо трябва да е лесно като може да е трудно. Колкото по-засукано и объркано, колкото по-неразбираемо за масовия човек толкова е по-научно. Това правило е основно за повечето кабинетни научни работници.
-
Ми щото ние човеците, лесно се подаваме на манипулации. И като четеш нова книга и си наричаш трънчето по нов начин, се смята, че си в крак с времето. Мода някаква. По същия начин си купуват и нови дрехи и обувки, без старите още да са се изтъркали и скъсали. Щото са им внушили от рекламите, че "новата колекция" е нещо по-така от старата...
-
Парадоксално е, че безрезервно и неоспоримо възприемаме в началото на любителството си нещо, което идва от науката, а после роптаем срещу развитието на същото това нещо от същата тази наука… (rofl) Не съм срещал никъде принуда от никой автор за нищо свързано с обекта на неговия труд. Имена, родства, групиране и т.н. са си научни похвати и ще се сменят и променят докато свят светува.
Практичното е да се измисли и възприеме любителска номенклатура, която не следва научните възгледи - плоска и опосредствена до нуждите на ползващите я, а именно едно нещо да е различно от друго и да не дублира трето. Ето - Миша опашка, Памучно топче и др. са чудесен пример за неизменност и еднозначност за нуждите на любителя. Свободата е неограничена в добавянето на определителни епитети, полеви номера, локали и каквито и да е други атрибути, свързани с нивото на конкретност - Памучно топче бледо-розови цветове, Памучно топче бели цветове Икамоле, Памучно топче SB834…
-
Примерът с `памучно топче` е добър. Така бихме се разбирали в Бг перфектно. Но когато трябва да комуникираме извън Бг - тогава ? Ако няма единна световна терминология кашата става още по-голяма. А да има подобна опростена терминология у нас е излишно , просто защото ние сме една шепа хора и да имаме собствен език различен от световния би било само допълнително натоварване :)
-
Примерът с памучното топче беше съвсем илюстративен. Ще се придържаме към английски, испански и португалски местни наименования и уточняващи епитети. Така ще има разбирателство с всички любители по света. :) Сагуаро е Saguaro и нищо друго и цял свят го знае - даже няма нужда от биноминал. Пълзящ дявол е Creeping devil и също цял свят го знае… В тази насока ми е мисълта. (nod)
-
Да , вероятно така и ще стане. Латинският е отживелица. Това е мъртъв език. Дори в медицината отдавна е излязъл от употреба на Запад / при нас отскоро/. Латинският ще продължи да се ползва почти само в научните среди , но не и сред масовият любител. Въпрос на време е това , за което загатва Екзотика да стане. И тъй като английският е наложен световен език за комуникация , най-вероятно след десетина-двайсет години с Creeping devil ще се разбираме много по-ясно , отколкото с Macherocereus eruca :)
-
Да , вероятно така и ще стане. Латинският е отживелица. Това е мъртъв език. Дори в медицината отдавна е излязъл от употреба на Запад / при нас отскоро/. Латинският ще продължи да се ползва почти само в научните среди , но не и сред масовият любител. Въпрос на време е това , за което загатва Екзотика да стане. И тъй като английският е наложен световен език за комуникация , най-вероятно след десетина-двайсет години с Creeping devil ще се разбираме много по-ясно , отколкото с Machaerocereus eruca :)
Все още се изисква описание на латински при публикация за нов вид.
Machaerocereus eruca = Stenocereus eruca, последно. Така де, пълзящия дявол. :)
-
Няма как да стане без латински наименования. Това е несериозно. Все пак говорим за голямо видово разнообразие. За колекционерите не виждам какво е сложно за разбиране . Това е необходимост.
Местните и локални наименования няма да се наложат никога. Това си е фолклор. Тези имена биха свършили работа на някой случайно попаднал човек в голям супермаркет, които иска да си купи "кактусче за пред компютъра".
-
В подкрепа на изказаното от Schmidt. Местните индианци наричат като "пейот" Lophophora williamsii, но също и доста други видове, които отчетливо се отличават, включително новооткрития Azteкium valdezii. Очевидно е, че латинските имена са без алтернатива за учения и колекционера.
За няколко века системата на шведския учен Карл фон Линне за именуване на живите организми с две латински имена - родово и видово, се е доказала, че работи добре. Това, че учените периодично усъвършенстват класификацията на база на нови добити познания е нещо, което не трябва да ни фрустрира. Просто колелото се върти.
-
Aztekium valdezii - единствената латинска част са наставките `um`и `ii`.
Това е прекрасен пример за отпадането на латинският / или старогръцкият/ корен на съвременните наименования в кактусовата номенклатура.
Нещата се променят . Не мисля , че нещо открито в наши дни има шанс да получи латинско или старогръцко наименование.
А иначе сте напълно прави , че местните наименования не могат да отразят многообразието от форми и разновидности , което интересува колекционера . Но е вярно и това , че те / локалните имена/ не се променят , за разлика от многобройните научни такива.
-
:) И локалните имена се променят, така както се менят поколенията, традициите и народната памет. В някои райони по-бързо. някъде по-бавно. В крайна сметка всичко тече-всичко се променя.
Мога да се обзаложа, че още доста новооткрити кактуси ще получат научните си имена с чисто латински/гръцки корен. Но от друга страна ще продължи и старата практика със зачитане името на откривателите или техни приятели, ментори или идоли. Така че и в бъдеще на всяка Digitostigma caput-medusae , ще се появява и po някой Aztecium hintonii.
-
Разбира се, че новоткритите видове ще продължат да се именуват с латински имена. Това е универсално правило и няма алтернатива. Примерът с Aztekium valdezii не е показателен и е по-скоро изключение. Мога да дам доста примери на новооткрити видове с обратен знак. Не разбирам , каква е тази дискусия относно някакви съмнителни хипотези, на някакви евентуални предположения за близкото и далечно бъдеще и т.н.? Има факти и това е. Да не би латинският , да са го доубили съвсем и вече да не се използва в ботаниката и зоологията? Защото аз нямам такава информация.
-
Не разбирам , каква е тази дискусия относно някакви съмнителни хипотези, на някакви евентуални предположения за близкото и далечно бъдеще и т.н.? Има факти и това е.
Schmidt, не се познаваме лично. Вероятно си приличаме в доста неща защото съм съгласен с деветдесет процента от това което пишеш тук във форума. Само че с това последното изречение не съм. Ами то основното предназначение на форума е да може човек да се наприказва на теми които не може да обсъжда с хората около себе си.
Имах колега който беше фен на режещите предмети. Случи се веднъж двамата с него да прекараме половин ден в очакване да се случи едно определено събитие. Докато чакахме се наслушах за два живота напред за видове стомани, закаляване, начини на заточване, и други такива неща които за него бяха безкрайно интересни. Почти бях готов да го удуша с голи ръце когато изведнъж видях себе си. Разбрах че и аз точно по този начин съм безкрайно досаден за хората около мен когато им говоря за кактуси, пресаждане и други такива глупости. От тогава много внимавам да не се увличам в такива разговори с хора за които темата не е толкова интересна. Така че форума остава единственото място където мога да си начеша тая краста. За това приемам всякакви дискусии. Дори на най - глупавите / за страничен човек / теми, стига малко поне да са свързани с кактусите.
-
Склери ,това е моето лично мнение по въпроса . Темата не ми е скучна ,иначе не бих я обсъждал въобще. Но тя абстрактна, защото се базира не на факти , а на предположения. Аз съм реалист и няма как да се съглася с имагинерни понятия. И понеже отвори приказка ,че тук всеки може да говори за всичко , дори и малко свързано с кактусите ,ще ти припомня, че ти беше качил линк на един Чех с много красива оранжерия и добре гледани ферокактуси в прекрасни ниски саксии. Та там в тази тема бях написал два реда за дизайна на оранжерията и за някои детайли относно саксиите и японсата градинка отпред. Със сигурност си спомняш случаят. Мисля, че тези неща са доста свързани с кактусите- нали? Да ама Не . Веднага бях насметен, че цапам темата и отнесох куп упреци.
-
Ако се стремим към любителска номенклатура, тя няма да дойде от науката, а трябва ние да си я сътворим. Латински не ни трябва, нито наука, не искаме промени в имената, не искаме да знаем кое на кое е роднина, колко и какви хромозоми има и т.н., всичко плоско и равно и толкоз, во век и веков… :D Нали целта е на всяка дясна кривка на долен ляв радиален бодил или на нюанс в цвета на върха на горен десен централен бодил да има отделно любителско име - ами, хайде! Колко любителски самостоятелни "таксона" за Echinocactus horizonthalonius ще имаме? А, на Ferocactus cylindraceus? А, на Parodia ottonis? На Opuntia fragilis? Ммм, или няма ли да е по-добре на всеки индивид от всеки вид да се даде лично, бащино, фамилно име и ЕГН, за да имаме всички разлики на всички живи кактуси? А, кой ще се наеме да подготви и публикува една книга на така визираната любителска номенклатура? (rofl)
-
Написаното от Шмит : ``Разбира се, че новоткритите видове ще продължат да се именуват с латински имена. Това е универсално правило и няма алтернатива. `` просто не е вярно ! Достатъчно е човек да си има елементарно понятие от латински език , за да види за какво става въпрос. Това , че в много случаи се слагат латински рамки на наименованията прави ли ги латински ? Да не говорим , че огромна част от южноамериканските родове кактуси носят имената на откривателите си или на географски региони. Каква латинска дума е Lobivia или Denmosa или Yavia , Espostoa , Copiapoa , Uebelmannia, Weingartia ,Oroya , Matucana и т.н. Това са факти. Не е нищо имагинерно. И това , че в много от случаите думата звучи на латински / или има латинска наставка/ не значи, че е латинска. Интересно би ми било да видя някаква статистика на дадените имена през последните 30 - 40 години , както и друга такава за по-ранния период. През последните години процентът на нелатинските имена ще бъде в пъти повече отколкото в ранния номенклатурен период. Фактите говорят за тенденциите и те са такива - появяват се все повече имена на откриватели , на географски области ... и все по-рядко се използва латинския или старогръцкия корен .
-
Дали на някой му харесва или не, научните названия на видовете са на ЛАТИНСКИ. Такава е номенклатурата. Използването на имена на хора или местности или чрез замяна на букви (Mendoza>Denmoza) в корена на названията не променя правилото. А и съществува още от зората на практиката по именуване на видоете с две имена - родово и видово.
Подобно и в българския език. Считаме че Николай, Георги, Стефан са български имена, въпреки че имат друг корен.
Ако имате усещане, че все повече нови имена произлизат предимно от местности и личности, то обяснението не е толкова сложно. Дори е прозаично и свързано с границите на латинския език(както всеки език). Когато вече има публикувани Bulgarocactus chrisacanthus и Bulgarocactus aureispinus, то следващия нов вид от този род с разкошни златисти бодли, няма как да му бъде дадено име описващо цвета на бодила. Тогава учения се насочва към друга характеристика на вида - специфичния ареал(напр. altacruzianus) или пък човек свързан с откриването му(напр.estevesii). Впрочем огромна част от местните названия в ареалите на кактусите са с латински корен(през испанския и португалския). :)
-
Господа, ако кротко и временно поставим настрани търговци и маниаци, ще видим на терен един обозрим размер колекция и всеки би могъл да си я стопанисва, както иска - с табелки, без табелки, с номера и прочие.
Защо не оставим систематики и номенклатури на специалистите - и те трябва да си заслужат хляба с нещо?
След години в хобито и наличие на някаква библиотека, всеки от нас престава да е всеяден и се насочва целенасочено към определени неща. Така стигаме неминуемо до растения с табелки от производител, или до семена от няколкото доказани доставчици.
Какво не ни достига тогава за да сме щастливи с нашите трънчета?
Хирурзите често казват - "Мисълта убива действието" - дали сме мързеливи, или ни движат импулси на неудовлетвореност от живота и потребност от признание?
В едно вярвам на 100% - когато личността намира радост в хобито, всичко е ОК. Когато хобито стане поле на личностна изява, тогава радостта изчезва.
Значи е здравословно да си гледаме повече трънчетата и да обръщаме по-малко внимание на говорилните - фейсбук, форуми и т.н.
-
Написаното от Шмит : ``Разбира се, че новоткритите видове ще продължат да се именуват с латински имена. Това е универсално правило и няма алтернатива. `` просто не е вярно ! Достатъчно е човек да си има елементарно понятие от латински език , за да види за какво става въпрос. Това , че в много случаи се слагат латински рамки на наименованията прави ли ги латински ? Да не говорим , че огромна част от южноамериканските родове кактуси носят имената на откривателите си или на географски региони. Каква латинска дума е Lobivia или Denmosa или Yavia , Espostoa , Copiapoa , Uebelmannia, Weingartia ,Oroya , Matucana и т.н. Това са факти. Не е нищо имагинерно. И това , че в много от случаите думата звучи на латински / или има латинска наставка/ не значи, че е латинска. Интересно би ми било да видя някаква статистика на дадените имена през последните 30 - 40 години , както и друга такава за по-ранния период. През последните години процентът на нелатинските имена ще бъде в пъти повече отколкото в ранния номенклатурен период. Фактите говорят за тенденциите и те са такива - появяват се все повече имена на откриватели , на географски области ... и все по-рядко се използва латинския или старогръцкия корен .
Мисля, че всеки от нас които се занимава дълго време с колекционерство би трябвало да знае латински. Знам го достатъчно добре и мога да различа отлично корена на думите дали е латинси или не е . А преди да го учи човек ,трябва да е достатъчно добре с българският език. Да уведомя Спини,че не съм паднал от небето и не говоря неверни неща . Тия неща дето ми ги разясняваш ги знам от преди 25 години, поне. Благодаря ,че ме осведоми все пак , кое е географско понятие и кое е име на откривател. Как е възможно да подценяваш хората и да правиш заключения - кой,колко и какво знае без да ги познаваш ?! Я си представи, че знам латински много добре. Или за теб това е невъзможен вариант? Боравя доста добре с немски и добре с английски , с италиянски и гръцки не толкова добре, но се оправям и с тях. Руският и други славянски езици не ги броя. Сега трябва може би трябва да се обяснявам и да давам примери на думи с латински корен? Няма да ми стигне цял ден. Sorry, ама няма да стане.
-
Какво не ни достига тогава за да сме щастливи с нашите трънчета?
Хирурзите често казват - "Мисълта убива действието" - дали сме мързеливи, или ни движат импулси на неудовлетвореност от живота и потребност от признание?
В едно вярвам на 100% - когато личността намира радост в хобито, всичко е ОК. Когато хобито стане поле на личностна изява, тогава радостта изчезва.
Значи е здравословно да си гледаме повече трънчетата и да обръщаме по-малко внимание на говорилните - фейсбук, форуми и т.н.
И аз това се питам ? Мисля ,че съм намерил отговора за себе си . Това си чиста комплексарщина и задействане на компесаторен механизъм. Когато няма какво да предложиш ,като умения и резултати , започваш да се се фиксираш в несъществени детайли, в псевдонаука и др. на които придавш особено важно значение и започваш да ги натрапваш на околните, едва ли не ,като нещо особено важно. И когато някой изрази несъгласие по така поднесената псевдоинтелектуална тема , бива тутакси обвинен в непросветеност и ограниченост. Разбира се ,че това е въобще не е така - точно обратното. Доста елементарна психология. Аз съм сигурен ,че всеки е щастлив с хобито си, даже някои са особено подозрително щастливи с дежурни усмивки и лицемерно общуване. Иначе всеки човешки индивид се бори цял живот за признание, за оценки , за работни места, конкурси и т.н. това е нормално -такъв е живота. Но не всичко трябва да е на всяка цена.
-
Всичко е въпрос на тълкуване. Една единствена универсална истина няма.
Дори тя да е записана като такава в дебелите книги и да е набита в главите на хората като такава.
Аз ви представих моята гледна точка по въпроса с латинския. Това , че не я приемате си е ваше лично мнение . Нито аз ще си променя моето , нито вие - вашето.
Изразяване на мнение различно от общоприетото аз не считам за проява на комплексарщина , на неудовлетвореност от нещо , на изява на собственото его , самоизтъкване .... и т.н. все от тоя род квалификации. Точно обратното - винаги ми е било интересно и съм адмирирал точно това -. различното мнение. За съжаление ТО тук / в частност - този форум/ е голяма рядкост. Защото точно различното е това , което те кара понякога да си размърдаш мозъка и да си зададеш някои въпроси.
-
Интересно особености на участниците ли правят дискусиите във форумите неконструктивни, или самите платформи създават идеални условия за негативизъм?
Има формални групи - в които хората са задължени да са заедно от институция - клас, отбор, етнос, религиозна общност, нация и прочие.
Има неформални групи - в които хората искат да са заедно - клубове по интереси, агитки, музикантски групи и т.н.
А форумите - събират хора по някакъв обединяващ ги принцип (неформално), а по всичко останало са формални. Май такова смесено общуване е най-непродуктивно на практика.
Като се срещнат същите ентусиасти на живо и се държат почти цивилизовано, а тук - мъка.
-
Интересно особености на участниците ли правят дискусиите във форумите неконструктивни, или самите платформи създават идеални условия за негативизъм?
:) За всичко са виновни хората.. платформите са само една арена за разиграване на страстите. (rofl)
Има формални групи - в които хората са задължени да са заедно от институция - клас, отбор, етнос, религиозна общност, нация и прочие.
Има неформални групи - в които хората искат да са заедно - клубове по интереси, агитки, музикантски групи и т.н.
...
В едно отворено и демократично общество всеки сам търси, избира или създава своя група. :) В зависимост от нишата и интересите тази група се развива или разпада. Не виждам нищо нередно до тук, нали? (happy)
Нередно става обаче, когато не се чувстваш съпричастен към някоя група и се залепваш съзнателно за нея с цел различна от целта на групата.. (n)
-
Изразяване на мнение различно от общоприетото аз не считам за проява на комплексарщина
Искам да уверя 100% Спини, че не съм визирал него в случая . Има доста "по-напористи " форумци за които това се отнася . Освен това Спини е доказал, че може да отглежда прекрасни растения и има какво да покаже. Така, че резултата тук е на лице.
-
Всичко е въпрос на тълкуване. Една единствена универсална истина няма.
Дори тя да е записана като такава в дебелите книги и да е набита в главите на хората като такава.
О не ,няма такова понятие ,като субективна истина! Истината може да бъде съмо една, друг е въпросът кой как ше я интерпретира . Има факти и доказателства по конкретната тема. Това ,че на някои не му се иска да е вярно или просто на инат държи на своята теория ,не прави истината субективна! В конкретният случай, понеже не искам да се повтаряме ще цитирам колегата:
Дали на някой му харесва или не, научните названия на видовете са на ЛАТИНСКИ. Такава е номенклатурата. Използването на имена на хора или местности или чрез замяна на букви (Mendoza>Denmoza) в корена на названията не променя правилото. А и съществува още от зората на практиката по именуване на видоете с две имена - родово и видово.
Подобно и в българския език. Считаме че Николай, Георги, Стефан са български имена, въпреки че имат друг корен.
Ако имате усещане, че все повече нови имена произлизат предимно от местности и личности, то обяснението не е толкова сложно. Дори е прозаично и свързано с границите на латинския език(както всеки език). Когато вече има публикувани Bulgarocactus chrisacanthus и Bulgarocactus aureispinus, то следващия нов вид от този род с разкошни златисти бодли, няма как да му бъде дадено име описващо цвета на бодила. Тогава учения се насочва към друга характеристика на вида - специфичния ареал(напр. altacruzianus) или пък човек свързан с откриването му(напр.estevesii). Впрочем огромна част от местните названия в ареалите на кактусите са с латински корен(през испанския и португалския). :)
Това е истината по въпроса, чудесно поднесена с примери и доказателства. Други истини тук няма ,всичко е подплатено с факти и се припокрива 100% с моето мнение.
-
А, ето го и Чичо Джон!
Привет!
Дали на мач на Левски и ЦСКА ще бъде едно и също с и без полиция? С и без съдии?
Има ли ложи, сектори, различни билети - има...
Значи платформата играе роля и то далеч не второстепенна.
И Джони, нито съм залепнал за "твоята" група, нито съм те избрал за тълковател на моите цели. Можеш да си мислиш разбира се, каквото си искаш.
Само напомням - тук съм по правилата (твоите) и не мога да си тръгна, защото не пускаш, а защо, ти си знаеш най-добре.
-
Уважаеми Г- да Шмит и Цефалиус ,
Не знам защо но от няколко дни си въртим една и съща плоча със страна А и страна Б постоянно.
Естествено , че се пише на Латински всичко / половината свят също ползва латиница/.
Естествено , че почти всички имена на кактуси са написани с латински букви , имат латински /или старогръцки/ корен , имат латинска наставка и това правило се отнася както за родовото име , така и за видовото име. Кой оспорва това ?
Аз през цялото това време ви говоря за ИЗКЛЮЧЕНИЯТА !! Защо си затваряте очите за тях ?
Те не са едно или две. Ако ми кажете какво значат от` латински` изброените от мен по-горе имена на родове, вие ще сте първите в света.
Затова твърдението , че `` латинските имена нямат алтернатива`` е грешно. Латински ли са имената на немските учени , чехите , на испанците ....? Несериозно е.
Честно казано на мен вече ми дойде до гуша тази тема и повтарянето на едно и също. Още повече , винаги съм смятал , че имената на моите любими растения са нещо, на което последно бих обърнал внимание. Не знам защо толкова се впрегнах в подобни разяснителни дивотии.
Прощавайте ако неволно някой съм засегнал. Със сигурност не съм го искал.
Бъдете здрави и щастливи. :)
-
Ей, писна ми да пълните темата с докачливи забележки, хвалби и дуене. Кой както иска, така да чете, пише по табелките, идентифицира и за каквото так се карате. Нека всеки сам да си избере начина. И на мен не ми харесват много неща, ама не съм тръгнал да ви занимавам, още повече да се дърлям с тоз и оня. Ако ще спорите- направете го, ще ми е интересно, ако ще се карате- на пазара!
ААА, АЗ ПЪК МОГА ДА КАРАМ САМОЛЕТ- ХА ДА ВИ ВИДЯ СЕГА!
-
Аз пък лятото като се потопя край Калиакра и у Варна се надига цунами :D
-
Не съм виждала жива змия. Щот като ме видят и умиргат. Аз съм по змия :D
-
(y)+1
-
Както е тръгнало темата ще се нуждае от пролетно админско почистване и заключване. Освен ако коментарите не се върнат в руслото на класификацията.
-
Да, има си общи приказки в раздела. Може и "празни" да пуснете някъде.
Честита ви Баба Марта! (f)