За пръв път успявам да накарам да си пусне издънка, пънчето на свален от подлжка Астрофитум. Пробвал съм досега поне с 5 различни вида- 3 мириостигмови вариации и 2 астериаса, но този е първият, който се подлъга, но и подложката му е Хилоцереус за разлика от другите, които са били ПЕСП, Ехинопсис и Харисия.
А ето го и успешно дебелеещият на собствен корен титуляр, който си иска вече и нова саксийка. Всъщност не е чист астериас или Кабуто, а семките от които излезе бяха CABUCO F2, което би трябвало да е семка от втора генерация на хибрид м/у Кабуто и Коахуленсе, но само този екземпляр излезе толкова мъхнат и представителен- явно е взел повече Кабутови гени отколкото другите си роднини
П.П. В лявата част на снимката се вижда негов роднина от същото люпило с доста по- рехава окраска.
