Радвам се че ти харесват.
Не знаеш какъв проблем отваряш с тия няколко въпроса. Сега като се отплесна да отговарям отидоха поне две, три страници писания.
Пенинсулаето е мое семеначе сято в края на миналия век от чешки семена. За това не мога да съм категоричен коя точно разновидност на този вид е, но съм почти сигурен че е пенинсулае. На снимката не личи много добре , но централния бодил е дълъг десетина сантиметра. Латиспинус вар. спиралис, или както е известен още - рекурвус / аз съм свикнал с това име / на младини почти не се различава от нормалния латиспинус. Централния бодил до пет сантиметра, плосък, и доста по-широк от този на пенинсулаето. Елитни екземпляри имат бодил широк до сантиметър и половина. В по-напреднала възраст рекурвус-а се източва на височина за разлика от класическия латиспинус който си остава приплеснат, и ребрата му се извиват спираловидно / то от там идва и името вар. спиралис/. Имам рекурвус който все още е прекалено млад / десетина сантиметра в диаметър / и по нищо не се различава от останалите латиспинуси.
Ериосицето мина през теб и ти си го позна. Да. Това е испанчето от поръчката която ти организира. Адаптира се при мен учудващо бързо, и видимо се чувства много добре.
Рижавия крисакантус не е култивар. Среща се в природата, но е сравнително рядък. Четох някъде статия от изледовател посетил остров Сан Бенито / там където се среща този вид / Според него на острова се срещат три разновидности от този вид. Около осемдесет процента от популацията, или дори малко повече си е класическия крисакантус със сламено жълтите бодли. Около десетина, петнайсет процента са с янтарено жълти / рижави / бодли, и само около пет процента от растенията, срещащи се главно във вътрешността на острова на по-голяма надморска височина са с червени бодли. За това истинския крисакантус вар. рубриспинус е рядко срещан в любителските колекции. / От петнайсетина години, откакто аз следя офертите на търговците на семена в интернет Меса гардън само веднъж е предлагал семена от тази разновидност. / По-голямата част от растенията с такава табелка са всъщност хибриди от кръстоската на крисакантус с цилиндрацеус или грацилис.
Освен тия три разновидности на крисакантус - а се среща още една - крисакантус грандифлорус. Специалистите все още спорят дали това е разновидност на крисакантус, или самостоятелен вид. Някои го класифицират като разновидност на фордии. Причината за това е че по всяка вероятност е природен хибрид между крисакантус и фордии. Тази хибридизация е станала преди достатъчно много време и видовите признаци са се закрепили трайно.
Аз имам на терасата си две трънчета от този вид пак благодарение на испанската поръчка която ти организира. Все още са много малки обаче и аз не смея да съм категоричен че са точно такива. Все пак това е най-рядко срещата разновидност на крисакантуса. Дори по-рядко срещана и от рубриспинуса. Дано испанеца да е успял да се снабди със семена от достатъчно надежден източник.
Латиспинуса също е мое семеначе. Според мен си е класически латиспинус. Освен него имам още едно растение от тази сеитба. / Аз по принцип си оставям по две /. За сега вървят много добре, но още са малки и не са цъфтяли. Освен тях имам още един латиспинус. И той е испанец, но е от една друга поръчка. Доста такива латиспинуси напазарувахме тогава от Ортега защото на неговата снимка бодлите бяха извити нагоре. Трънчетата които получихме са имаха нормално извити надолу бодли. За разлика от моите семеначета латиспинуса от Ортега има по-дълги, и по-тесни бодли. Като че ли и кукичката на края е по засукана. Абе с една дума различава се от класическия латиспинус, но не знам дали е достатъчно различен за да е отделен като вариант. На табелката му пише вар. тортулиспинус, но аз не съм чувал за такава разновидност Вместо да го описвам по-добре да ти го покажа :
Р.р - Как са при теб семеначетата от макродискус вар. септентрионалис ?
Моите цяла година се чудеха какво да правят и на края се решиха все пак да растат. Пуснаха вече и по някое и друго трънче, и вида им ми дава надежда наистина да се окажат септентрионалис. Трънчетата са доста по прави от тези на нормалните макродискуси. Догодина надявам се вече да стане ясно дали наистина имаме от тази рядка разновидност на тази красив вид. Ей я моята гордост.
