Въпроса за зимуването на семеначетата става актуален. Най-точния отговор на този въпрос обаче е че няма точен отговор. Основните два показателя които трябва да се преценяват са видовата принадлежност на семеначето, и това колко е пораснало. / Умишлено не казвам колко е голямо защото има видове за които сантиметър два е малко семеначе, а за други този размер е на цъфтящо растение. / Като груб, но добър ориентир за това дали семеначето е пораснало достатъчно е наличието на котикула. / Котикулата е това което най-напред пониква от семенцето. В долния и край се развива кореновата система, а в горния между двете семедоли малко по-късно се появява истинския кактус. / Ако тази котикула все още се вижда значи семеначето е в младенческа възраст и към него не можем да се отнасяме като към възрастно растение. Ако я няма, и семеначето вече прилича на възрастно растение от вида си то може да зимува като такова. С това уточнение че все пак е добре да не позволяваме температурите да достигнат минимално допустимите за вида. Ако зимуването е при температури максимално допустими за конкретния вид то семеначетата се поливат малко по-често от големите растения.
На семеначета на които котикулата все още се вижда ясно най-добре е да осигурим достатъчно топлина и светлина за да могат да порастнат още. Ако нямаме техническите съоръжения за тази цел семеначетата трябва да зимуват при максималните за вида си температури с периодично овлажняване на почвата. Това овлажняване трябва да е достатъчно често за да не исъхне семеначето, и достатъчно рядко за да не се събуди и да тръгне да расте в условията на недостиг на светлина. Тази преценка наистина не е лека, и ако се случи една от двете крайности не трябва да се отчайвате.
Точно за да се избегнат разочарованията, при първи сеидби аз препоръчвам да се сеят лесни за гледане бързорастящи видове. За пример мога да ви дам тазгодишната си сеидба. Сяти по едно и също време / края на февруари месец / , и при едни и същи условия трихоцереусите са около четири сантиметра високи, а Копиапоа деалбата, Хомалоцефалата и Ехинокактус полицефалус са около сантиметър и дори по малки. Трихоцереусите още юли излязоха на терасата при големите кактуси и ще зимуват заедно с тях, а другите ще седят в " люпилнята " на изкуствена светлина и топлина поне още два, три месеца.
Съжалявам че не можах да ви дам точна рецепта, но както вече посочих всичко зависи от вида и състоянието на семеначетата. Ако нямате време да се интересувате от изискванията на отделните видове можете да оставите семеначетата малко по на топло / около 20 градуса / и ги поливайте по мъничко през двайсетина дена. Така имате някакви шансове да дочакат пролетта в що годе добро състояние.
При бързорастящи видове / Ехиноцереуси, Ехинопсиси, Трихоцереуси, Лобивии,Ребуции, някои видове Мамиларии и др. / когато до есента растението естанало няколко сантиметра според мен е по-добре да му се даде възможност за зимен покой. Ако се остави на светло и топло то наистинаще продължи да расте, но постепенно развитието му ще се затормози и забави. Може да се стигне до пълно спиране най често в средата наследващото лято. На практика ако такова растение се остави зимата да почива следващата есен ще е по-голямо от такова което е расло през зимата.
И още нещо. Както вече казах за бавно растящи видове и особенно за късни сеидби най-добрия вариянт е растежа да продължи на изкуствена светлина и топлина. Само че 25 сантиметра растояние от лампите до растенията са много и има риск от източване. Това важи особено за високопланинските видове, и за такива които по принцип растат изложени на максимално слънце. Сещате се защо. Моята практика е показала че растоянието от лампите до растенията не трябва да е повече от 10 сантиметра, а растоянието между самите лампи да не е повече от два, три сантиметра. Тогава няма проблем. Хубаво е също капака да е облицован от вътре със светло отразително фолио, или още по-добре с огледало. Вярно че специализираните лампи / като Гролукс на Силвания / са по-скъпи от обикновенните, но се купуват веднъж. Моите светят без проблем почти непрекъснато вече трета година, а светлината която дават е за предпочитане пред тази на обикновените лампи. Така че ако ще правите минипарник по добре го направете кактотрябва и използвайте тези специални лампи. Големината налампите зависи от това колко семеначета искате да отгледате. Както вече казах растоянието между лампите трябва да е два, три сантиметра. Техния брой и дължина определя големината на осветената площ която ще получите. Аз лично изполвам четири лампи от малките / 18 вата / и осветената площ е горе долу петдесет на двайсет и пет сантиметра. В това петно успявам да вместя нормални пакетчета със семена от около трийсет, четирсет вида. Не че не ми се иска повече, но нямам място. Ако се сложат от дългите / 36 вата / лампи местото ще се удвои.
Мухъл се появява когато температурата е ниска. Така че ако топлината от лампите не е достатъчна трябва да осигурите допълнително отопление и температурата през деня да е в рамките на 30 - 35 градуса. Тогава няма опасност от мухъл. Срещу преполиване можете да се осигурите по два начина. Първия е опитно да определите за колко дни горе долу изсъхва почвата в кутийките със семеначетата, а втория е да ги сеете в прозрачни кутийки и така ще виждате дали почвата е влажна или изсъхнала. Препоръчително е следващата поливка да е два, три дена следкато почвата изсъхне. Добре е ако имате възможност да поливате отдолу. Това стимулира кактуса да развива кореновата си система както и влагозапасяващата си тъкан. В противен случай / при наличието надостатъчна влага / кактуса расте предимно на височина изграждайки основно скелетна тъкан. В резултат получаване растение с нехарактеренза вида външен вид. / Ферокактус, или Гимнокалициум който по скоро прилича на цереус - тънък и висок вместо да е плоско сферичен. /
И последно. Ако разполагате с технически добре съоръжен минипарник по-добрия вариянт е не да отглеждате в него семеначета през зимата, а да сеете през зимата. Ако сеете семена от бавнорастящи видове през ноември, декември те ще могат да растат безпроблемно в парника някъдедо юли, август следващата година, и тогава да са достатъчно големи зада ги изнесете на открито. Ще имат време да се закалят. Да свикнат с нормалните условия и да презимуват нормално. Още повече че първите няколко месеца нуждите им от светлина са по-малки, а в края на лятотокогато вече ще са поотраснали, и нуждата от светлина съответно се е увеличила ще могат да я получат в достатъчни количества навън.
Успех.
Източник: http://plantdream.com/forum/viewtopic.php?t=1996Статията е републикувана със знанието и съгласието на нейният автор.
Тема: Първо презимуване на семеначета - от Scleri (Прочетена 6573 пъти)
