Много неудобно се чувствам да занимавам обществото на любителите на кактуси и сукуленти с на пръв поглед страничен проблем, но имам нужда от съвет и подкрепа.
Бях възхитена от приобщаването на глухоням човек в пълноценния живот, от това, че точно Ботаническата градина му е дала криле да трупа знания и умения, вдъхнала му е ентусиазъм да популяризира богатствата й, да ги увеличава с нови и нови видове от цял свят. Когато реших да направя документален филм за него, той беше по заповед дистанциран от любимата си работа с кактуси и сукуленти – смятах временно. Нещата се оказаха далеч по- сложни.
Офисът, който Галин е осмислил – сам е изработил пълен каталог на кактусите и сукулентите, набирал е през времето научна литература от цял свят, съставил е списъци на международните контакти, повечето осъществени от него – сега е заключена за Галин. Отнет му е достъп до оранжерията, до любимите му растения. В последната седмица мете шума и сади чимшири. Не знае какво се случва с ценната колекция, за която толкова години е отговарял и събирал от всички краища на света. Незнайно защо.
При опита да разговарям за филма ми с господин Косев, той ми обясни, че ме е проучил и разпечатките от моите постове във Фейсбук са на неговото бюро! Бях изумена! Начало на разговор с университетски човек, учен – не знам точно в коя сфера. Фактически получих отказ, въпреки че му обясних, че не съм разследващ журналист и намерението ми е да се направи филм за любовта и пълната отдаденост на глухоням човек на работата му и кактусите.
Телефоните на директорката на ботаническата градина и на господина Косев са затворени за мен. Но нали те са представители на УНИВЕРСИТЕТА, а не на собствените си владения? Не зная какви са страховете им и не ме интересува.
Моля, приятели, ние всички познаваме Галин, неговият случай е явление в нашия живот, помогнете с идеи, защото не ми се започва филм със затворена врата на едно място, което е национално притежание. Не ми се иска името на Галин да се свързва с дискриминация и безпочвено преследване заради задоволяване на нечии болни амбиции. Покрай работата по сценария разговарях с доста хора от страната и чужбина и навсякъде чувах и четях суперлативи за работата и знанията му в тази сфера.
Разпространявайте писмото ми, защото всяка идея ще бъде от полза. Това е последният ми опит да вървя по пътя на доброто, не ми се рови в мръсното бельо на когото и да било. Поне за сега.
Разчитам на вас! Нали сме хуманно и разумно общество? В противен случай феодалните взаимоотношения и порядки ще ни връщат съвсем назад във времето…
Благодаря ви предварително! Дано за добри каузи да сме заедно.