Представи си че нямаш крака. Лежиш на два метра от бистър ручей и умираш от жажда. Протягаш силно ръка да достигнеш водата. Протягаш, протягаш и постепенно ръката ти става два метра и достигаш до водата. Нещо подобно се случва и със семеначетата ти. Светлината не им достига, и те се протягат нагоре в стремеж да надскочат досадника който ги засенчва. Щото според генетичната им памет щом не достига светлина значи някой над теб ти я закрива.
Вероятно си виждал снимки от природата където семенцето е паднало между два камъка. Семеначето се е проточило петнайсетина сантиметра тънко като молив,и когато е излязло над камъните е направило нормално кълбовидно стъбло.
Лека е един. Или усилване на светлината, или приближаване на семеначето до лампите. Може разбира се и да се опиташ да ги " приспиш" и на пролет да ги изнесеш да си растат на слънце в оранжерията.
Има и някои видове при които това източване е нормално / Ципоцерусите например / Ако погледнеш сайта на Крайча ще видиш че предлага Ципоцереуси дебели по половин сантиметър, и високи над десет. Така се източват и Пелецифори, Солисии, и други от така наречените " трудни " видове. Твоите обаче определено не са такива.