Здравейте.
Аз съм Макс и съм кактусохолик.
(Тук вие трябва всите вкупом да кажете: Здравей, Макс)
Общо взето кактусовата болест е безобидна и безвредна. Лошото е, че не се лекува.
Симптомите се проявяват по ярко на пролет и есен.
На есен, ако стоите в кухнята със саксия в ръка и се чудите къде да я сложите, значи имате
проблем. (Тук изключвам аристократите с оранжерии. Те също са кактусохолици, но при тях
болестта протича различно)
Трябва да призная, че всякакви уговорки (към жена ми): "Не пия, не пуша, не ходя по
проститутки, така че не ми брой кактусите..." са си чисто увъртане. Както и отговора: "Не
ме карай да избирам", когато тя заяви решително: Или кактусите, или аз"
Ако не може да устоите на нещо закръглено, бодливо и с малко пух на върха, значи вие сте
кактусохолик. Нищо не може да се направи.
По някаква причина при нас принципа "един влиза, един излиза" не важи.
Кактусите стават все повече и повече, а местото за тях все по малко.
Ако друг не смее да простира на балкона през лятото (здрасти, Scleri...
), ако през
зимата имате кактуси и в кухнята, трябва да се замислите за "
Последния кактус, който ще
купя!" Тази категория е индивидуална и чисто теоретична. (Както и много разтеглива...
)
Общо взето е сходна с категорията "последна бира".
Кактусохолиците са симпатяги, стига да не се вземат много на сериозно. (Това важи май за
всякакви общности.) Спадат към "кактусофили" или по български "бодилолюби" или "трънолюби". Според мен не е правилно да се използва "трънколюб". Трънколюб е човек, който обича трънки или обича град Трън (по някаква причина).
С кактусохолик може да се разбереш винаги, стига да не се е докарал до състояние "А бе ти мен уважаваш ли ме?" Или да не става дума за условия на отглеждане на катусите. Най-общо условията могат да се разделят на три групи:
hard and heavy (моя балкон),
microsoft (което се превежда като "малък и мек" (извинявай, Били Гейтс, нищо лично)
supersoft (това, последното, няма да го коментирам).
Подходите при гледането на кактуси могат да се сведат до "
подробно педантичен" и
"
академичен". (Има и други, като психоделично интуитивния, небрежно артистичния и т.н. Не заслужава да им обръщаме внимание.)
Разбираемо е, че при педантичния подход всичко е документирано. Име, произход, възраст, условия на отглеждане и т.н. Така работят професионалистите.
При академичния подход също има списъци с цялата тази информация. Проблема е там, че
списъците не са един. Най често и не е ясно кой е акуален и къде е. Основния въпрос при
академичния подход е: "А къде ми е...?" Може да звучи малко объркващо, но пък е много
вълнуващо...
Честно казано, моите кактуси не са много. Нямам намерение да събирам всичко. Преди две три години имах малко кактуси на балкона. Не им обръщах внимание, както и те на мен. Всичко беше тихо и спокойно, обаче... Обаче ми загина ацтекиума. Надникнах тук там да си намеря нов. И започнаха проблемите. Оказа се, че вече има още един ацтекиум (ако броим
геохинтонията - още два). Оказа се също, че са се появили такива чудеса като Синтии,
Навахои, Тоймени и какво ли още не... (извинявайте, ако не се пишат така). Напазарувах от
магазина на Инка (да е жива и здрава), накупих си това-онова (мерси, Галине).
За това сега стоя със саксия в кухнята и се чудя къде ли да я сложа...?
