Морално-Етични основи на Кактусарството

[troll]

Начи!
след 3 месеца при тръните на мен ми станаха ясни някои неща.
1. На мен ми е кеф да си отглеждам тръните, а не да ходя да си ги купя;
2. обаче ако некой готин трън така ми изпадне .... си го купувам;
3. а най си харесвам тръните дет си ги имам;

[kalinaalena]

1. На мен ми е кеф да си отглеждам тръните но още по ми е кеф да си купувам  нови и по-интересни.
2. обаче ако некой готин трън така ми изпадне .... си го купувам;
3. а най си харесвам тръните дет си ги имам, ама някои от тях вече са ми омръзнали, нищо ново не ми показват[/quote]

[Makc]

И двамата сте се отнесли много несериозно към тази интересна тема.

[troll]

Ето туй имах предвид!
Истинския кактусар не прай нищо, ма и на другите не дава !
Ние с трепет чакаме да ни покажеш как се подхожда серьозно и задълбочено, научно и позитивно, положително и добронамерено, възпитано и даже изискано по въпросната тема.
 

[7george]

Към придобиването на кактус, трябва да се подхожда много отговорно! Все едно си взимате домашен любимец, че и отгоре.  Щото кучето живее 10-на години, а кактуса - повече. Ще мога ли да го изгледам до голямо? Няма ли да ми омръзне? Ще мога ли да го поливам, третирам, пренасям, изнасям и пресаждам, когато изнемощея и заболея, или едвам се влача вече? Такива въпроси трябва да си задавате, харесвайки си кактус.
Да, разбира се, винаги може да го подарите на някого, или оставите да се аклиматизира отвън... но - морално ли е това? 

[SPINY]

.......................... или оставите да се аклиматизира отвън... но - морално ли е това? 
Това си е жива диващина ! Какъв морал ! Едва ли има по-голямо морално падение от този изродски акт.
И тъй като аз го извърших  и продължавам да го върша с неописуем изродски кеф мога да ви кажа какво наблюдавам при доближаване на баирните ми кактуси : Те вече не са кактуси 
Те са станали някакви зверове . Усетят ли ме , че ги доближавам и се наежват , издуват и недай си боже да съм на една ръка разтояние от тях и почват да изстрелват бодли - първо радиални , а после и централни шипове пълни с отрова !!!!     
Този малък любопитен факт мислех да го спомена някъде в бъдещото ми книжле , ама не се стърпях ....

[7george]

.......................... или оставите да се аклиматизира отвън... но - морално ли е това? 
Това си е жива диващина ! Какъв морал ! Едва ли има по-голямо морално падение от този изродски акт.
И тъй като аз го извърших  и продължавам да го върша с неописуем изродски кеф мога да ви кажа какво наблюдавам при доближаване на баирните ми кактуси : Те вече не са кактуси 
Те са станали някакви зверове . Усетят ли ме , че ги доближавам и се наежват , издуват и недай си боже да съм на една ръка разтояние от тях и почват да изстрелват бодли - първо радиални , а после и централни шипове пълни с отрова !!!!     
Този малък любопитен факт мислех да го спомена някъде в бъдещото ми книжле , ама не се стърпях ....

Щом тайно не ти се закачват с куки за жилетката, да си ги водиш вкъщи, значи нямат против. Имах предвид тези, дето се знае, че не ще презимуват навън. Ама какво знаем ние за кактусите...

[troll]

Добре де!
Ма да изчакаме Макс да се изока!
Да видим как става и тогава и ние ...

[Makc]

'що ме чакаш? Това моето беше констатация. Не работя по този въпрос. Виж тук: http://www.aa-bg.info/publ/za_istorijata_na_aa/tretija_zavet_na_aa_sluzheneto/12_tradicii_na_anonimni_alkokholici/10-1-0-37 може да ти свърши някаква работа.

[7george]

Замислих се по въпроса - защо не оставаме с Един, но любим и обгрижван пълноценно и обилно кактус, а си създавеме главоболия за правене на колекция, сбирка? 

Сещам се за следните възможни причини:

- искам да ми цъфтят кръглогодишно;
- не се усещам кактусар с един само, другите имат много;
- имам много свободни саксии;
- декорацията на жилището ми налага тая множественост;
- загрижен съм за редките видове;
- ще си правя жив плет срещу тъмнокожите съседи;
- подариха ми няколко, единият ми се развъди, не разбрах как стана;
- ще ги продавам или подарявам;
- искам хоби, дето ще ме опази от безделие, пеяждане, мързел и други пороци.

Вие как мисилите?

[NIKI]

   

Замислих се по въпроса - защо не оставаме с Един, но любим и обгрижван пълноценно и обилно кактус, а си създавеме главоболия за правене на колекция, сбирка? 

Сещам се за следните възможни причини:

- искам да ми цъфтят кръглогодишно;
- не се усещам кактусар с един само, другите имат много;
- имам много свободни саксии;
- декорацията на жилището ми налага тая множественост;
- загрижен съм за редките видове;
- ще си правя жив плет срещу тъмнокожите съседи;
- подариха ми няколко, единият ми се развъди, не разбрах как стана;
- ще ги продавам или подарявам;
- искам хоби, дето ще ме опази от безделие, пеяждане, мързел и други пороци.

Вие как мисилите?

      Въпреки че нито една от изброените подточки от теб, не определя наличието на количества при мен, ще ти споделя най-истинската причина, която може би нарочно си пропуснал и, която важи за повечето от нас /вярвам, че е тя/, и това е любовта /при мен от пръв поглед / към интересните и странни до голяма степен кактуси.
     Преспокойно можеш да добавиш нова "чертичка" специално за мен и това е "лакомията" , а и един кактус колекция не прави, а и пак не е гаранция за блестящо отглеждане, /примери виждаме от време на време /. Та за това се получава този момент с "без едно мога, с едно не мога".
     Така че не го ли носиш в сърцето си...

     P. S. Не зная при вас в Канада как е, но Бг "чернокожите" съседи най-малко от кактусов плет биха се "възгещисали" да влязат в двора ти

[troll]

Ами на мен ми е приятно с кактусите.
И затуй сме заедно.
Е ! Понякога те си тръгват.Ма аз си взимам други.

[imdnme]

- искам да ми цъфтят кръглогодишно;
- ще ги продавам или подарявам;
- искам хоби, дето ще ме опази от безделие, пеяждане, мързел и други пороци.

И най-вече:
- за да си чеша крастата, пусто любопитство, дето убило котката, а мен все ме влече към природата.

[7george]

Много готина!
Аз изобщо май си падам по малките топчици, когато не си падам по големите лоши бодли!
 

гледай лофофори тогава 

  Лофофори бих гледал колкото мога да събера и още толкова... Имам 5-6, няколко семеначета под година, и още ще сея скоро. Изпадам в умиление и несвяст като ги видя, като лелка пред бебешко дупе... 

[troll]

таквоз чудо немам!
Засега де...