Част от мнението на Peter Breslin, което има пряко отношение към темата тук. Публикувано е в
CGF и е базирано на личен опит и най-вече грешки. Имам съгласието на автора за използване на негови материали за превод и публикуване тук. Материалът е хубав с това, че дава едно добро разделение по групи на растенията от северно Мексико и западните САЩ съобразно изискванията им и годишния им цикъл. Преводът е повече буквален, отколкото литературен с цел придържане максимално близко до смисъла вложен от автора (запазил съм имената на растенията, както ги е публикувал).
И така:
Първа група: Местни видове от пустинята Чиуауа. Тези растения предпочитат или изискват студен и сух зимен покой, доста мокро от късната зима до късната пролет или средата на лятото, когато растат като луди, и понякога относително дълъг летен покой (само в зони, където нощните температури остават грубо казано над 21°C). Предпочитат всъщност приятни хладни нощи през цялото лято. В по-голямата част от литературата за култивиране на кактуси се има предвид тази група. Много от растенията, познати като "трудни", всъщност просто принадлежат към други групи (или са силно приспособени към определен тип почва чиуауайски растения). Много от често срещаните сонориански растения лесно се приспособяват към чиуауайски условия и обратното като по този начин се размиват отчетливите разлики между двете пустини.
Втора група: Местни видове от пустинята Сонора. Тези растения предпочитат от малко (мин. -3°C) до много (мин. +2°C) по-топло зимуване с относително редовно поливане от декември до началото на март. Пролетта обикновено е най-сухият период от годината в местообитанията, но има наблюдения, че растенията продължават да помръдват при редовни поливания по това време и продължават да реализират впечатляващ растеж и цъфтеж, особено след мокра зима. Тези растения изглежда са се приспособили към високи нощни температури и към дъжд, защото летните мусони се появяват най-често по времето, когато нощните температури се установяват трайно над 21°C. ИМА зимен покой, но растенията не харесват напълно сухите условия на чиуауайските растения. Изглежда има и летен покой за много видове, но растенията не се притесняват от вода и по това време.
Трета група: Растения от пустинята Мохаве. Основната разлика при някои от тези растения е, че растат на места с годишно количество валежи 13 см или по-малко. Някои от тях са се приспособили при отглеждане към доста повече вода, напр.
Opuntia basilaris,
Echinocereus mojavensis и др. Други пък продължават да растат (и дори цъфтят) цяло лято при условия на почти барутно суха адска жега.
Echinomastus johnsonii,
Echinocactus polycephalus и
Sclerocactus polyancistrus са пример за такива. Казано с прости думи, тези растения ще умрат, ако им се подаде повече вода през лятото. Най-мокрите месеци усреднено са декември и януари, когато, разбира се, е и най-хладно. Растенията не показват признаци на растеж като цяло през тези мокри месеци, но се надуват. Този период е важен за поддържане здравето на растенията в подготовка за сухото лято. Има кратки и интензивни летни бури, но почвата, като цяло крайно бедна, вероятно изсъхва за по-малко от 48 часа.
Четвърта група: Растения от Големия Басейн. Тези растения имат изискване за два ясно изразени периода на покой, летен и зимен. Сезонът на надземно нарастване и цъфтеж наистина е много кратък, от късната зима до средата на пролетта. Растежът може да бъде забележителен през този кратък период и авторът дори преполива, когато са активни. Прекомерната горещина през лятото наистина предизвиква стрес у тях. Колкото повече студ има през зимата, толкова по-добре. При отглеждане, повечето се чувстват добре при студ на относително сухо, за разлика от значителното количество влага в местообитанията. Според личното предположение на автора, по-голямата част от влагата (сняг) се изпарява и изсъхва бързо в местообитанията. Есента е важна за развитието на корените и залагането на цветни пъпки. Често пъпките се образуват през есента и след това стоят през зимата.
Пета група: Високопланински степни и растения от по-северните ширини. Намират се, както сред гореизброените райони, така и изцяло извън пустинни райони. Понякога се срещат дори представители на растения от ниските пустини, които растат много добре в тези планински райони. Като цяло авторът счита, че тези видове се справят добре в условията на чиуауайските растенията – топли и влажни пролет и лято, студена и суха зима.
Разбира се, има растения, които прекрачват горните граници, в рамките на известен диапазон, и се чувстват еднакво добре при различни условия.
Echinomastus intertextus е пример, който благоденства както в северните покрайнини на пустинята Чиуауа край El Paso и Las Cruces, така и в саванните условия на североизточна Аризона на височина 1500 м.
Примери за растения от петте групи, които категорично изискват още по-специализирани грижи няма много и като че ли попадат в категорията "наистина трудни за отглеждане". Като пример,
Peniocereus greggii категорично изисква най-тежката, най-бедната и невероятна почвена смес, която някой може да си представи и, независимо от продължителните зимни валежи в местообитанията, предпочита сместа да е суха, особено, ако се отглежда в саксия. За тези изключения авторът споделя, че все още ги изучава и като цяло, веднъж запознат с конкретния регион, където се среща дадено растение, прави съответни малки промени (според групата – б.пр.), за да има успех в отглеждането.