Симпатяги сте ей, няма развитие и това си е.
Преди 100, 50 или друг брой години някой е кръстил нещо някакси. Добре. После друг казва, ама защо така, аз не съм съгласен, защото...... и го прекръства и до ден днешен това се случва поне няколко пъти.
И винаги има някой, който вече е измислил и подбрал най-точните критерии и вече предполагаемо ще настане мир - да, ама не - при този подход край няма. Кой не го разбира?
Няма такава истина, даже и комунизмът, който твърдеше, че е хванал господ за шлифера се издъни - това е - не става. Ама главите са промити и няма лек - жалко.
Защо да не ползвам Бакеберг, или Хааге, или Ритер или ....
Ако кажа, че thiebautiana е по Ритер, или по Вили Веснер, значи всеки може да си го прекръсти по негов корифей, или въобще, както си иска. Какъв е проблема? Нетът е пълен със всякаква информация.
Кръщаването е винаги по...., никога еднозначно.
И енергията отива в свирката.
Тука няма "учени", а само ентусиасти - не е ли невъзпитано да се правим на каквито не сме?
Нито знание, нито опит, нито кой знае каква практика, а претенциите......
