Кактус БГ
КАКТУСИ => Кактуси на присадка => Темата е започната от: practicar в Май 15, 2014, 12:28:01 pm
-
Здравейте, преди малко получих пратката си от Кислинг, бях поръчал Puna bonnieae и дойде, смятам да присаждам, но нямам цилиндроопунция, даже никаква опунция. Някой знае ли друга подложка върху която са лепи тази пуна?
-
Навремето си купих една лепната на незнайна едрободилеста опунция, но цяла година не мърдаше на големина и явно нещо не беше читаво лепната. Та в крайна сметка изрязах единственото сегментче на Пуната и я лепнах на джусберти... и до следващата година пусна 4-5 нови сегмента. Сигурно и на Ехинопсис ще стане.
Сега пробвам да вкореня и да си гледам на корен. По- естествено ми изглежда някак и не би следвало да има проблем с отглеждането и на корен... само много бавно се решава да пусне коренов зачатък, ама с търпение.
-
Пробвай на опунция хумифуса.
-
Благодаря за мненията, освен трихо, юзберти и миртило други нямям, но ще пробвам на юзберти. Разбира се на собствен корен е по-гот, но искам да се застраховам на подложка, а и за раздаване, пък после по-спокойно ще си играя с вкореняването.
-
Според мен трябва да избереш по-слабичка подложка, защото ячко юзберти ще напомпа трънчето и ще го деформира.
-
Аз мисля, че няма опасност от деформация стига да е достатъчно по време изложено на слънце и да се полива, като трънче на корен т.е. да не се помпа прекомерно подложката.
Ей, го моето как беше миналата година, една година след слепването:
(https://fbcdn-sphotos-a-a.akamaihd.net/hphotos-ak-prn1/t1.0-9/923075_4069158185762_1705571848_n.jpg)
Сега е пообрулено за вкореняване.
-
http://www.cactus-plus.com/forum/lofiversion/index.php/t1926-50.html (http://www.cactus-plus.com/forum/lofiversion/index.php/t1926-50.html)
На този адрес има показани присадки върху двумесечни семеначета. Някой има ли опит в това отношение и какъв е крайния резултат, ако е правил такива експерименти.
-
Личен опит нямам защото от няколко години не съм сял. Имам желание да опитам, и вероятно някой ден ще се случи.
Имам два полицефалуса купени от Хайек преди пет, шест години. И двата бяха " ашладисани" по този метод. В момента и пищов да ти опрат до главата не можеш да кажеш че това е ашладисано трънче. Границата между присадка и подложка е изчезнала напълно. Само аз си знам че това е полицефалус, но с феровски корен. При този метод на присаждане, и при правилен подбор на подложката, липсва онзи експлозивен растеж който имаме при пресаждане върху перескиопсис, но отпадат всички последващи прехвърляния върху временни и постоянни подложки. Основното предимство, според мен, все пак е в по естествения вид на растението.
На долните снимки е полицефалуса така както пристигна от Хайек, и три години след това. Втората снимка е от лятото на 2013г. По-нова снимка на това трънче нямам.
(http://media.snimka.bg/5816/017887655-big.jpg?r=0)
(http://media.snimka.bg/s1/3978/034200671-big.jpg?r=0)
-
Благодаря за точния отговор. Видях отличен резултат от съвместната дейност на Хайек и Склери. В Кауфланд се продава смес семена от кактуси, от които могат да се получат основи от видовете Ферокактус, Цереус, Миртилокактус и други бързорастящи. При желание след 2-3 месеца срещу 90 стотинки всеки може да придобие голямо количество основи за присаждне на бавнорастящите и дребносеменни кактуси. Успех на експериментаторите.
-
(y) Определено ще се наложи да работим и в тази насока! (rofl) (dance)
-
Когато отглеждам полицефалус за себе си,нокога не използвам подложка,каквото и да бъде тя,защото друго е предизвикателството да го гледаш на собствен корен,колкото и трудно да е! (sun)
-
Андро, и аз не бих причислил полицефалуса към супер трудните видове които задължително трябва да се гледат на подложка. Капризно трънче е, но като му хванеш цаката не е невъзможно да се гледа и на собствен корен. Проблема при него както при неговия братовчед парии-то, а и при някои други видове идващи от райони с прекалено екстремни разлики в температурите е малкия вегетационен период. Една, две ареоли на пролет, и още една на есен. Ако година е хубава на пролет може да направи и три ареоли, но това е рядкост. Ако си млад и имаш време да го чакаш не е проблем. Само че аз вече няма за кога да чакам трийсет години че трънчето да стане по така. Както вече подчертах качването му на прекалено силни подложки води до бърз растеж, но понякога че това е полицефалус можеш да разбереш само от табелката. Когато полицефалуса е качен на някой студоустойчив Ехиноцереус, на Стетсония корине, или на Ферокактус например положението става малко по-приемливо. До колкото хормоните на растеж се синтезират в кореновата система / а тя е на вид с по-продължителен вегетационен период / полицефалуса расте малко по-дълго, и успява да направи три, четири, а при много добра година и до пет ареола за един сезон. И което е най-хубаво това не става за сметка на по-слаб бодил. Поради тази причина приемам ашладисването му за поносимо въпреки че и аз не съм фен на присадките.
-
При мене растението расте също много бавно на корен,освен това не прави силни корени,явно и парийй и полицефалус си е най добре да се слага на подложка,аз сложих един парий на феро глауцесценс ,расте но не прави големи бодли не знам защо?
-
И аз не мога да се похваля с кой знае колко бодлив парии. Сях преди доста години / вече им изгубих сметката /. Оставих си три на собствен корен, един качих на някакъв безименен хибриден Ехинопсис, а останалите раздадох. Интересно че сега няма кой знае колко голяма разлика между тези които са на собствен корен и този на подложката. Вярно че той все пак е по-голям, но малко по-голям. Сложих го на класическа ниска подложка. В момента подложката е скрита с едри камъчета и не се вижда.
Не знам защо все пак парии не иска да прави тоя зашеметяващ бодил който има в природата. Може би все още са прекалено млади.
Това е снимка от миналото лято. Нямам по-прясна, но за един сезон не са пораснали кой знае колко много.
Тоя на задната редичка дето е малко по-голям от другите е на подложка.
(http://media.snimka.bg/s1/3697/033637074-big.jpg?r=0)
-
Нормално е, да не може да направи същия бодил, какъвто би станал , ако растението е на собствен корен. При всички положения подложката храни по-силно от собствения корен, защото има по-силно развита коренова система, изисква по-богата почва. Добрият бодил става при по-екстремални условия: силно слънце, бедна почва и малко поливане. По-добър резултат може да се получи, ако и подложката, и присадката са от един род.