Neoporteria
Хабитат (Местообитание): южните части на Перу, Аржентина и Андите.
Описание: кълбовидни кактуси, които обитават високите части на Андите; някои видове от този род цъфтят и през зимата; Преди години са били включени към рода Echinocactus. Други синоними са Pyrrhocactus, Neochilenia, Islaya.
Отглеждане: Почвеният субстрат трябва да включва: глина; градинска пръст; ограничено количество органична материя (торф, хумус); лава и пемза; пясък; Съотношение пръст и инертни материали: 30:70
Изискват директна светлина до лека сянка. Задължително е осигуряването на добра вентилация. Минималната температура през зимата трябва да е 6-8 °C като не трябва да надвишава 13-15 °C, защото лесно се събуждат. През този период високата атмосферна влажност е забранена.
Поливането трябва да е от края на март до началото на октомври, като трябва да се поливат оскъдно.
Не са от най-лесните видове за култивиране. Често се отглеждат на подложка, защото растат изключително бавно.
Видове, спадащи към този род (включително синоними):
Neoporteria napina с раповиден корен.
N.nidus; N. calderana; N.chilensis; N. curvispina; N. villosa; N. deherdtiana; N. eriocephala; N. conoidea; N. fusca; N. islayensis; N. occulta; N. odieri; N. rapifera; N. paucicostata, N. planiceps; N. laniceps; N. reichei; N. subgibbosa; N. taltalensis; N. wagenknechtii. Повечето видове от рода имат гъсти бодли.
* Снимката е собственост на Andromir Popov.
** Растението на снимката е Neoporteria senilis.
*** Информацията е преведена съвместно интернет сайтове.
